Стихосбирката Сияние е втора книга на авторката Силвия Венчиславова Вълчева."Посвещение към теб, скъпи читателю! Не е задължително ударите на съдбата да сломят духа ти! Може да си паднал, може да си изгубил пътя, може да е угаснала светлинката в теб... Но в един миг да се събереш частица по частица долу от земята и да се вдигнеш по-силен от всякога, събрал цялата мъдрост и мощ на живота и да тръгнеш да покоряваш върха! P.S. Твоят личен връх!" Амбиция Ако искаш непременно да успееш, не мисли непрекъснато за успеха. Положи труд и усилия, затвори за миг очи а когато ги отвориш, ще се окажеш на върха! ... |
|
|
"В тази поезия няма резки движения, шумни падания, гръм от тапа на шампанско или проповеди. Тази поезия е проницателна неосъзнатост. Цвета Михайлова ту се материализира сред софийските тротоари и трамваи, ту се изпарява като водна молекула върху още топлия котлон. Сдъвква думите като ядки, после ги залепя като дъвка върху случайна пейка в парка. Харесвам това тихо говорене, това влизане на пръсти в стъклената витрина на човешката душа. И ако нещо все пак се счупи, родените да се влюбват в парчета ще го съберат." Димана Йорданова "Самоопределения на Цвета Михайлова е разпад на света до тъга и на тъгата до ... |
|
|
Дългоочакваната втора стихосбирка на един от най-нетрадиционните съвременни български поети и понастоящем най-известният поет-градинар. Това е откривателска и неземна стихосбирка. Тя първо достига до опиянения поток на живото и мъртвото чрез еротично поглъщане на природата в собственото ни тяло и чрез майсторско преобразяване на езика в сетива. От този дзен-поток се пораждат нови и известни същества, нови и остарели думи, нова и позната игра. Захари Захариев умее да отклонява езика, принуждава го да се блъска в себе си, оставя го да протече надолу, настрани, навътре или нагоре в органите на всичко съществуващо. И след ... |
|
|
"Поезията на Даниела Найберг предлага деликатни отражения - на времена и пространства. Поезия, която наблюдава света с тиха, утешителна вдълбоченост. Но няма как да бъде измамен погледът на този, който е изкатерил планината. Защото е вдишал от същността ѝ. Тези стихотворения знаят за трансцендентното, тихомълком спотайващо се наоколо ни - шума на вълните, параклиса, чая, снега, улиците без изход, децата. Всичко е знак." Ина Иванова Даниела Найберг е с докторска степен по етнохореология от Института за изследване на изкуствата - БАН. Възпитаник е на СУ Св. Климент Охридски, където завършва българска ... |
|
|
"Това е пълноводна литературна река с определено течение. Тя е своеобразна симфония в стихове, родена в София, на Кристал, край Рейн, Майн, Дунав, обогатена от ерудиция и всекидневие. Преодолява както държавни, така и лични граници, като разкрива себе си в този труден процес. Вдъхновение и извор са ѝ лаконичност, вяра, метафори и яснота. Вярата ѝ остава неизменна (вяра в колебанието и в непоколебимостта), отдава се на родството и близостта с битници, средиземноморска поезия и изразителността, в която властва отговорност и липсва доминация. Това е книга, която е в постоянен диалог със себе си, един прилив ... |
|
|
"С книгата си Боряна Богданова ни напомня за деликатността на света, в който живеем, крехък като орехова черупка, но и точно толкова съвършен, с доброто и злото, тъмното и светлото в същността си. Разказва ни и за онези незаменими ръце, които го опазват цял и съвършен. Ръцете, с които оцеляваме. Тези, чиято мисия е да ни защитят, нас и чупливата ни орехова вселена. Женските ръце, които не умеят да държат оръжия, а най-добре знаят как да обичат, погалят или утешат. И предават магията си през пространствата и времената на другите след тях. Точно така се наследява свят. Така се и лети с думите - точно както пише ... |
|
|
Васил Славов е роден в София. Завършва английска филология в СУ Климент Охридски. Първата му стихосбирка излиза от печат през 1989 г. Същата година заминава за САЩ, където специализира литературна критика и креативно писане. До заминаването си публикува поезия, преводи и критически материали в повечето литературни издания в България. Представян е с авторски стихове на английски в САЩ и Великобритания. Автор на няколко поетични и белетристични книги между които Бич Божи (1992 г.), Американа (2010 г.), Звяр (2014 г.), Следверие (2017 г.), Ням (2021 г.). През 2023 г. излиза от печат автобиографичният му роман Строфи ... |
|
|
Стихосбирката Възхвала е пантеон на светостта, канонично и лично преклонение пред Господ Иисус Христос, Света Богородица и най-почитаните в източното православие светци, които с жертвата си са пример за боголюбие. Тези вдъхновени поетични редове отварят сърцата ни за божествените откровения, укрепват вярата ни и ни изпълват с благодат. Любов Георгиева е писател за деца и възрастни. Известна е с приказните поредици Слънчеви вълшебства, Приказки в рими за деца любими и Приказки на двамата вълшебници. Сама е превела приказките си на английски език. Л. Георгиева е съосновател на Съюза на англоговорящите и член на борда до ... |
|
|
Солено синьо е концептуална арт книга, родена от вдъхновяващия досег между изкуствата и от взаимодействието на хора с различни таланти. В нея пресечна точка си дават трима самостойни творци. Книгата е пестелива на думи, но е богата на образи. Това е книга за съзерцание, книга за четене, за пътуване и среща с морето, водата, океана, природата на нещата, книга за навлизане навътре в дълбините, в себе си..."Солено синьо изглежда като монолог със себе си. Но това са диалози с необятното, със стихиите, чрез тях читателят попада в епицентъра на енергиите, на онова, което те кара да се усетиш много малък. А същевременно и ... |
|
|
Вървя С блокирана походка. С тояга здрава във ръка. Вървя... С коляно, счупено на две. Куцукам трудно през света. Вървя... Във дупка черна падам рязко. Заострена стрела във мен – Боли... Проскърцват чарковете мои. Те имат нужда от мехлем. Лечебен... Захапвам волята си здраво. И вярата си - фанатично. За кой ли път... Изправям се полека-лека. И стъпвам смело на инат... и пак вървя... Тоягата - приятел личен. Изритвам с нихилизъм зъл. Вървя... Опъвам аз напред въжето. И то е Пътят Мой. Вървя... Безумен акробат съм аз. С баланс. Напред. Вървя... Походката изправена е вече: Със ритъм нов. И с хъс. Вървя... Живота ... |
|
|
Тихо като в църква Искам да е Тихо. Тихо като в Църква. Да е Тихо - Честно. Да е Тихо - Смело. Тихо - Съкровено. Като във Параклис. И като Причастие. Да се чува само огънят на Свещите. Да разкъсам Старото и да го изхвърля. Да остана гола. После да наметна и да се завия с Времето Безкрайно. В изповед гореща да склоня главата си. В слепоочието горе да тупти сърцето ми с дишане насечено в ритъм неритмичен. Да простя на другите. Да простя на себе си. Тихо да приседна с Благодарност Свята - С обич и към Другите. С обич и за себе си... Ива Тупарева ... |
|
|
Цанко Серафимов ни поднася своята Лествица, която също се състои от 30 поетични стъпала по 12 стиха и звучи като откровение, а тъй като се появява след кончината на сродна душа, аз я чувствам и като реквием, трагичен и същевременно отвеждащ ни към духовните простори. Тръгналият по пътя на вярата не бива да обръща главата си назад - "с думи и мисли, с вяра дълбока в Светата троица / само добро ще твори и умът ти, и твойта десница." Струва си да извървите трънливия път, подет от поета - всъщност той ни поднася една от най-силно въздействащите изповеди в християнската поезия. Георги Цанков ... |
