"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
|
"И ще си мисля тихо за това, че малкото дори сега ми стига, и във последната си здрачна книга ще пръсна щипка светещи слова." Андрей Германов "Андрей Германов е поет на изтънчените езици, перото му вае сакраментализма на природата, уюта на родното, божествената енергийност на вселената, всечовешката любов. Но то не остава безпристрастно и към хипертрофиралите форми на егоцентризма, на граденето на фалшиви митове, към аргументите на инструменталния разум. Четиристишията на Германов са визии, постигнати в екзистенциалните граничности между земята и небето, но и в омиротворената драма на космоса. Стигайки ... |
|
|
В новата поетична книга на Росица Зиновиева простичко, непретенциозно и искрено една жена изповядва своите радости, покруси, светли и черни чувства, своята обич, своето "да" и своето "не", своите надежди. Любопитна авторова находка е цикълът лирически миниатюри, озаглавен "Гайтани". Всяка миниатюра завършва със стих от незабравима българска песен - "Бела съм, бела, юначе...", "Я кажи ми, облаче ле бяло..." и др. Срещата на съвременното светоусещане с вечното българско придава ново "звучене" на тези песни, носи неочаквани посоки на осмисляне и възприятия. ... |
|
|
Баладична поема за България, за Русия, за Възкресението. ... "По всичките посоки на света въздишките на ветрове вековни неизтребими семена разпръскват. И тези пръски неуморни на замислените в студ вселени възкръснали селения създават. Една от тях ли през прозорците усмихнати на моя дом, завинаги отворен, като мироздание най-трайно в мене се пресели. Лети Глухарчето - на вест, на труд, на бъдеще обречено, през угаснали и будни ери - към обичта, на кръстопът замръкнала сред нощи черни." Лъчезар Еленков ... |
|
|
Двадесет години след това. От 1962 до 1982. Случиха се много неща и тези стихотворения са нещо като дневник, като разказ за живота ми - от младостта към съзряването. Бях учител в Малко Търново, после драматург и режисьор в Бургаския театър. Постепенно поезията беше изместена от драматургията и режисурата. Пишех все по-рядко стихове, но никога не престанах, разбира се. Този втори том от моята поезия е разнообразен като теми: любовта, семейството, остаряването, театъра, преходността на времето и отново смъртта... Първата ми стихосбирка излезе през 1963 година. Тя се казваше "Всичко ще изпитаме" и благодарение на ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин. Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна, най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
Избрани стихове ... На българския читател Валентин Чернев се представя с том избрани стихотворения. Това е творческата равносметка на автор, създавал търпеливо и неотклонно през годините своя поетичен свят. Стиховете са размисли за собствената съдба, за честта и достойнството, за връзката с родното, за любовта. Метафоричен и пластичен в поетиката си, той успява да слее в едно поетично видение пейзажите на своя Силистренски край с пейзажа на душата си. Непосредствен и прям Валентин Чернев успява да предаде на читателя своите вълнения, да го направи съпричастен на творческото си кредо. ... |
|
|
Разкази и стихотворения. ... "Истинското ми завръщане е тази книга. На едно място съм събрала необикновения свръхбагаж, с който пристигнах", така поетесата Мирела Иванова представя с няколко думи книга си "Бавно" в интервю пред Оля Стоянова от вестник "Дневник". Преди месец, Мирела Иванова се завърна от международния творчески дом "Вила Конкордия" в Бамберг, Германия, където прекара една година по покана на баварския министър на културата д-р Томас Гопел. Престоят ѝ там е изпълнен с десетки поетични четения, изнесени доклади, литературни пътувания и срещи, и работа над ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Малцина са съвременните български поети, у които така остро и болезнено отекват противоречията на времето, както у Иван Пейчев. Поезията му сякаш е арена на непрестанни стълкновения - там си дават среща добро и зло, любов и омраза, живот и смърт. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Страх Очите ме болят от много слънце, от погледи, тютюнев дим и вино, от ветрове и облаци разкъсани, от гари, ... |
|
|
"Обикновено използвам поезията да играя в игра, в която никога не съм сериозна с думите, защото и думите не са сериозни с мен. Имат прекалено много значения. Аз също. Чрез стихотворенията се отдалечавам от познатото. Те ми служат за фенерчета, с които осветявам най-различни небесни и земни обекти, както и субекти, които иначе не се виждат – скрити в свечерените пластове на въображението."Вера Балева Вера Балева е авторка на стихосбирката "Резенче ябълка, или една история за Наталия и Калуд в 29 стихотворения" (2007). Родена в с. Търнава, обл. Монтана. Живее в София. Завършила е Специализирано висше ... |
|
|
"Книгата, с която Снежана Иванова отбелязва своя 50-годишен юбилей, включва стихотворения от стихосбирките "Вторият живот" (1990), "Клинописи" (1991), "Той" (1993), "Убежища" (1994), "Нощта на Брахма" (1998), "Праг зад вратата" (2001), "Отдалеч" (2004), "Излизане от Тулча" (2006), а също интрото "Приказки от другата смърт". "Винаги съм се питал коя от всичките над 10 книги на Снежана Иванова е най-добра. Писал съм за много от тях и досега нямам отговор на този въпрос. Всяко ново заглавие, излязло изпод перото и, изненадва ... |
|
|
Книга от поредицата "Чавдар Добрев - избрано" ... В том втори от съчиненията на Чавдар Добрев са включени преводи на унгарска поезия, както и студии и есета на големи унгарски поети, прозаици и драматурзи. Като мъчителен дълг, но и щастие оценява Чавдар Добрев периода, когато превежда поезията на Ендре Ади. Студиите и есетата са плод на работа през няколко десетилетия. ... |
