Книгата съдържа стихове от д-р Владимир Кузев, събрали спомени и размишления за периода на комунизма. ... |
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета", "Без упойка", "Твърде лично", "Вдъх", "Сърцебиене", "По теб", "Помни ми думата", "Свидно", "Ще ти го кажа на ухо", " ... |
|
"Съдба и песен" е дело на Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Първото стихотворение в нея е "Молитва от Ботев връх". То е емблематично за поета Матей Шопкин. Тук, от тази висока географска и духовна кота, той произнася своята свещена молитва. В нея поетът изповядва изконната си любов към своите предци, към родната земя и към България. В тази своя книга Матей Шопкин е събрал най-доброто, което е написал. Стихотворенията имат различна датировка. Като се започне от далечната 1960 година и се стигне до 2005 г., това е един период от 45 години. Ето защо "Съдба и песен" ... |
|
"Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев. Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета - "Знамената са гневни" и "Сенки на крила", тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние. Според Иван Пейчев ... |
|
"В началото на тази книга "зреят осем обли молитви", в края осем ръбести метаморфози пренареждат света от вчера и утре. Междувременно на една невидима поднебесна тераса някъде между Женския пазар и Халите едно малко момиченце проговаря - не, изкрещява "айдаааа" - първа дума, първо "хайде" и колелото на времената се завърта бясно. Арахна, гениалната наказана тъкачка, е бунтарка в провинциален техникум; Филомела гримира следите от домашно насилие; Ио е еманципирана мигрантка; Ниоба скърби заедно с майките след стрелбата в Дънблейн... Кога за последно сте чели старогръцките митове? А кога ... |
|
Сред стихотворенията ще откриете "Надежда", "Завръщане", "Посоки", "Импресия", "Пътуване", "Писмо до мама", "Зелена светлина", "Жестокият път" и други. "Истинският писател не желае да бъде писател. Точно той най-добре знае, че книгите се пишат от човека. И едва след като творбата бъде сътворена, човекът става автор, а това си е суета. Може би заради това истинският писател усърдно се крие в някаква друга професия, в някаква земна съдба. И ближни да са тези, които остават в съзнанието на читателите тъкмо с човешкия си образ, с професията ... |
|
Мария Цакова е родена в Банско, от 1989 година живее в САЩ. Завършила е българска филология, има и две американски магистратури. В България е работила в Музейния комплекс в Банско и в Благоевград като редактор в "Енциклопедия Пирински край". Първото ѝ работно място в САЩ е в редакцията на в. "Македонска трибуна" - издание на Македонската патриотична организация в САЩ и Канада. От двадесет години е преподавател по английски език, професор е в Ivy Tech Community College в гр. Форт Уейн, щата Индиана. Мария Цакова пише стиховете си на английски език. Приобщаването ѝ към модерната и ... |
|
"Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването - подир трабанта на миналото, бащата - градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш - смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане." Георги Господинов "Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата ... |
|
Това е третата стихосбирка на родената в Бургас поетеса. Публикувала е разкази за деца и лирика в периодичната преса, както и специализирани статии в областта на педагогиката и теорията на превода. Участва като автор в 8-томника на Института за литература при БАН "Преводна рецепция на европейските литератури в България". Редактор е на книгата "Владимир Висоцки. 70 нови превода" на Св. Ковачев (2009 г.). Сътрудничи като редактор и преводач от немски и руски език на издателство "Миранда". Автор е на следните книги: "Разпитомяване 2002 г.; "Делта t" 2005 г.; "Авторская ... |
|
"Асен Разцветников принадлежи към т.нар. септемврийска поезия. Т.е. към поезията, която възпя и оплака Септемврийското въстание от 1923 г. с неговите жертви и герои. Въстанието дойде малко след преврата от 9 юни, с който бе свалено законно избраното правителство на Александър Стамболийски и поетият от властта на БЗНС път наляво бе променен насилствено. Казвам насилствено, защото това става с военен преврат, а не с парламентарни избори, но по същество такава е логиката на обществено-политическото и икономическото развитие на България след Първата световна война..." Панко Анчев ... |
|
Притчи и стихове."Любов в поезия и проза е новата книга на Ивайло Костов. Една любовна магия, красива палитра от стихове, непринудени, искрени и емоционални, извиращи от дълбините на една романтична душа. За поета любовта е чувството, което е около нас в различни нюанси, което носи болка, макар и нежна, чувството, без което не можем, но само "... с човека верен цъфва любовта". Тя е цвят, който може да разцъфти през всеки сезон и да бъде началото на "изгрев с цвят на тюркоаз". Четейки стиховете, в нас зазвучава прекрасна любовна мелодия, която подсказва, че трябва да се борим и да бъдем в един ... |
|
"Защо "Рана"? Защото раната оставя белег? Защото исках мое хайку да остави драскотина. И още: защото раната е нещо осезаемо, боли, носиш го в себе си, после отминава и не съвсем, оставя спомен. Какво казва детето: "този белег е когато паднах с колелото". Не е същото, раната е друга, болката е друга. Боли и има ли лек? Природата! Тя, която е преди нас. И светлината, която дишаме... И въздишката - като поезия. Като хайку, като миг и явление, като съчетание на покоя с движението. Като мирис на сезоните. И моето хайку, като "един звук, един дъх". Поетичната енергия на хайку. После идва ... |