"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
Кои са дните за обичане? Намерили ли сме пътя си? Имаме ли вяра в живота и в себе си? Живее ли в нас надеждата? Разпознаваме ли любовта в очите на другите? Можем ли да я изкажем, дадем, получим... На тези въпроси дава свой искрен отговор Симеон Аспарухов в дебютната си стихосбирка Дни за обичане, естествено продължение на онлайн пространството на неговия Разхвърлян ум. Потърсете и вие вашите отговори сред нейните страници. А може би в думите му ще откриете път към себе си. ... |
|
|
"В Отсъствия няма нищо успокояващо и излишно. Няма надежда, нито отчаяние, а екзистенциалният вик на автора идва от най-дълбокото място в душата на човека, в което смъртта е да не умреш от любов. Изключително силна книга, конституираща съществуването/отсъствието на другия като единственият смисъл на живота, който ни убива, защото, ако обичаше, както убиваш, любовта ни щеше да е вечна като смъртта." Васил Прасков "Николай безспорно е един от най-талантливите и докосващи поети. Тази книга ни напомня, че сърцата ни могат да се съживят само с любов и не могат да умрат без нея. В тази книга всички нюанси на ... |
|
|
"Доста изненади предлага тъничката книжка на Бисера Виденова. Сред тях най-малката - поне за мен, която не чета електронните публикации - се оказа спокойното небързане на авторката на двадесет и трите къси стихотворения и двете страници проза: почакала е да им дойде времето, за да се появят на хартия. Не попитах колко време, явно - достатъчно е било, за да се откроят сред многотията. И да заявят дръзка зрялост. И съзнание за собствената си независимост на мислене и чувственост. И храброст: в отстояването на своя глас, в пренебрегване на стандартни очаквания. В непривичното - до отстраненост! – третиране на иначе ... |
|
|
Концептуален проект. Илюстрации: Александра Георгиева. ... Гост-автори: Галин Стоев, Гергана Тодева, Димитър Николов, Иван Димитров, Илиян Любомиров, Калоян Праматаров, Маргита Гошева, Мариан Бозуков, Марий Росен, Мартин Колев, Радослав Чичев, Стефан Иванов, Стефан Икога, Ясен Василев Какво се крие в спомените? Те ли търсят теб, или ти търсиш тях? Кой участва в спомените - лица от миналото или хора от настоящото? Една прелюдия към свят, лутащ се между реалност и фантазия. Илюстрациите на младата художника Александра Георгиева и еклектичните текстове на режисьора Димитрис Георгиев ще ви накарат да изживеете най- ... |
|
|
Ивайло Радев е роден в Пловдив. Със семейството си живее в Бургас. Занимава се с литература, музика и медицина. Пише от дете. Това е втората му завършена книга и първата отпечатана. Досега е публикувал в литературни сайтове. Библиофил е. Зависим е от четенето. Понася писането. Обича Природата, в частност - планините. Старае се да е щастлив и да прави хората щастливи. "Докато мислех как и дали читателите ще възприемат архаичното понятие в заглавието на книгата, означаващо оригинален текст, отстранен чрез търкане или промиване, след което на негово място е въведен друг текст, прозрях колко точно всъщност " ... |
|
|
Изданието е с нестандартна полиграфическа изработка и съдържа две отделни книги в едно общо тяло. ... |
|
|
Таня Благова е член на Съюза на независимите писатели в България (СНПБ) от 2002 г. Удостоена е с годишната награда "Магда Петканова" - за принос в развитието културата на родния си град Раднево - 2004 г., награда в Националния литературен конкурс "Ерато" - 2007 г., годишна национална награда на СНПБ за издадената през 2008 г. книга "Среднощен блус", почетен юбилеен знак на СНПБ - 2009 г., награда в националния литературен конкурс "Голямата книга на малкия град" - за принос към жанровата синкретичност с книгата "Есенно матине" - 2015 г. ... |
|
|
Избрано от поезията на Христо Стоянов. ... "Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов, когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила." Бойко Ламбовски "Тя вятър има във очите, пък е толкова самотна - площада ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
Александър Секулов е написал романите "Гравьор на сънища", "Господ слиза в Атина", "Островът", "Скитникът и синовете". Пиесата му "Няма ток за електрическия стол" печели наградата "Аскеер" за драматургия. Автор на поетични и есеистични книги. "Сред толкова поезия, така уподобяваща драскотина по вода, дъх върху зимно стъкло, заешки следи в сняг, глас в изпусната слушалка, в която някой говори, но другия отдавна вече си е тръгнал - та сред цялата тази така мимолетна, скрежна, топяща се без следа словесност, дори по скоро знак за словесност - държа последната ... |
|
|
"Поезията е нещо, което тръгва отнякъде и стига винаги до сърцето. Тя има безброй пътища, може да се спре в кръчмата край брега, цяла нощ да пътува към звездите, а после да усети дъха на целувката и да започне да строи дворци. Тя може с боси крака да се разхожда край брега, да разказва безброй истории на любовта, а после само с една сълза да сложи точка на миналото време. Тя може да се запие в самотните светове на чувствата, да се блъска във вълните на неразбирането, в скалата на човешкото време с мечтата за една "чиста и светла пътека в очите на другия". Такива мисли се трупаха в главата ми, като четях ... |
