"Къде се пресичат философията, еротиката и поезията? Коя е точката на пречупване на тия три сили, които движат света, ако не самата любов? Отговорът бавно и в детайли ни дават двама поети и един философ, които знаят какво правят. Удоволствието, което ще изпитате от прочитането на тази книга съвсем не е абстракция. Въпрос на вкус е да си го доставите." Росен Карамфилов ... |
|
|
"Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването - подир трабанта на миналото, бащата - градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш - смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане." Георги Господинов "Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата ... |
|
|
Това е третата стихосбирка на родената в Бургас поетеса. Публикувала е разкази за деца и лирика в периодичната преса, както и специализирани статии в областта на педагогиката и теорията на превода. Участва като автор в 8-томника на Института за литература при БАН "Преводна рецепция на европейските литератури в България". Редактор е на книгата "Владимир Висоцки. 70 нови превода" на Св. Ковачев (2009 г.). Сътрудничи като редактор и преводач от немски и руски език на издателство "Миранда". Автор е на следните книги: "Разпитомяване 2002 г.; "Делта t" 2005 г.; "Авторская ... |
|
|
"Асен Разцветников принадлежи към т.нар. септемврийска поезия. Т.е. към поезията, която възпя и оплака Септемврийското въстание от 1923 г. с неговите жертви и герои. Въстанието дойде малко след преврата от 9 юни, с който бе свалено законно избраното правителство на Александър Стамболийски и поетият от властта на БЗНС път наляво бе променен насилствено. Казвам насилствено, защото това става с военен преврат, а не с парламентарни избори, но по същество такава е логиката на обществено-политическото и икономическото развитие на България след Първата световна война..." Панко Анчев ... |
|
|
Притчи и стихове."Любов в поезия и проза е новата книга на Ивайло Костов. Една любовна магия, красива палитра от стихове, непринудени, искрени и емоционални, извиращи от дълбините на една романтична душа. За поета любовта е чувството, което е около нас в различни нюанси, което носи болка, макар и нежна, чувството, без което не можем, но само "... с човека верен цъфва любовта". Тя е цвят, който може да разцъфти през всеки сезон и да бъде началото на "изгрев с цвят на тюркоаз". Четейки стиховете, в нас зазвучава прекрасна любовна мелодия, която подсказва, че трябва да се борим и да бъдем в един ... |
|
|
Поемата "В меката есен" (1960) е не само великолепна социална панорама, своеобразна диагноза на българското общество през 60 - те години на XX век, но и безжалостна нравственна равносметка, саморазголване, самоанализ и в личностен план, и като естетико - художествени търсения. Тази поема се появява, когато в обществото ни започва политическо и социално размразяване. След годините на култ към личността и редица трагични деформации в развитието ни, след годините на сектантски залитания, ограничаващи свободата на индивидуално творчество, започва топенето на ледовете. С "В меката есен" Валери Петров улавя ... |
|
|
"В съвременната българска поезия са единици авторите, чиито души са разкъсвани от толкова жестоки противоречия, от такъв страшен сблъсък между мечтата, бляна, илюзията и грубата действителност, както е при Пеньо Пенев. Творчеството на този поет става средоточие на конфликтите и обществените протуберанси на епохата. Краят на 40-те и началото на 50-те години на миналия век е време на големи и разтърсващи социални разломи и трансформации. Сменя се не само социалната парадигма, обществената и политическата система в България, но протичат противоречиви и драматични процеси в индивидуалното и общественото съзнание. ... |
|
|
"Защо "Рана"? Защото раната оставя белег? Защото исках мое хайку да остави драскотина. И още: защото раната е нещо осезаемо, боли, носиш го в себе си, после отминава и не съвсем, оставя спомен. Какво казва детето: "този белег е когато паднах с колелото". Не е същото, раната е друга, болката е друга. Боли и има ли лек? Природата! Тя, която е преди нас. И светлината, която дишаме... И въздишката - като поезия. Като хайку, като миг и явление, като съчетание на покоя с движението. Като мирис на сезоните. И моето хайку, като "един звук, един дъх". Поетичната енергия на хайку. После идва ... |
|
|
Съставител: Иван Цанев. ... "Трайните неща" от поетическото наследство на един голям български поет на ХХ век, "стихотворенията без дата", стихотворенията, които живеят извън времето на създаването си. Избрани според афинитета, проницателността и естетическия критерий на наш съвременник със съизмерима творческа биография и представени ни в книга, в своя книга на другия, която да продължи да расте срещу забравата и в която поетът за поета е както за себе си, за повече от себе си. Заради онези поетически образци от родната ни литература, непълна без тях, както непълен би бил народът без техните автори. ... |
|
|
Съставител: Александър Шурбанов. ... "Струва ми се, че между моите връстници Иван Радоев има най-живо присъствие в българската култура. Минал през всички възторзи, униния, съпротиви и ярости, които се паднаха на моя набор, той успя да направи от тях изкуство. При това най-често високо каратово - от 14 карата нагоре. И с лириката, и с драматургията, дори в разговорите на маса, изказвания на "високи форуми", той говореше само със свои думи, едновременно прости, многолики и разнозначещи... Взети сами по себе си, всяка от неговите мисли беше като гатанка. Събрани, съчетани заедно, тия гатанки се опитваха да ... |
|
|
Източнорумелийският период в живота на поета (1880 - 1885) означава един висок момент в неговото творчество. В Пловдив Вазовата богато надарена и многостранна природа се развива по неподозиран начин. От това време датират някои най-добри негови произведения, преди всичко стихотворната сбирка "Поля и гори", гдето под надслова "Епопея на забравените" са възпети редица духовни и революционни вождове на народа. Дадените тук характеристики са недостижими като превъзходен и сбит рисунък. Езикът се отличава с висок патос, който напомня най-добрите работи на Юго. Между 1880 и 1885 г. Вазов написва и ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
