"Критиката и литературната история са виждали в Елисавета Багряна символа на женската любов и непримиримостта срещу предразсъдъците и унизителната съдба на жената. Това, разбира се, не може да се отрече, нито да се пренебрегне. Поетесата пряко отказа да се подчинява на установените правила, според които тя трябва винаги и непременно да следва съдбата на всички жени и да остане покорна в дома, да се отдаде на битовите грижи и сляпо да изпълнява каквото ѝ кажат. Елисавета Багряна изрази този бунт и му придаде романтичен блясък. Тя имаше смелостта и гордостта да заяви публично, че не желае повече така да живее; ... |
|
Обичай ме навеки е творческият дебют на Виктория Милчева. Тя получава голямата награда от европейската асоциация за поезия Euro Poesie - Париж за стихотворението си С целувка нежна глътка вино да отпием."Седя и мечтая за деня, когато ще сме двама. Сърцето ми зове те, любими, без драма. Искам телата с постеля топла да обвием, с целувка нежна глътка вино да отпием." Из С целувка нежна глътка вино да отпием ... |
|
"Владислав Христов е един от най-издържаните, последователни и съдържателни съвременни български поети, които в нюанса, във финото, едва незабележимо изменение търси и открива поетическото настроение и въздействие. Бих оприличил тази негова книга на тушова рисунка - едно движение на ръката, но овладяно до съвършенство и ето го стихът!" Митко Новков "Комореби" е най-добрата сбирка от мигновения на Владислав Христов. Тя продължава неговите наблюдения и самонаблюдения на словесен фотограф. От книгата лъха свежест, финес и чувство зя мярка - и в броя на философските питанки, и в безброя на вътрешните ... |
|
"Мощна творба. Барокова катедрала с витражи от Пикасо. Святост и гавра. Написана от поет - владетел на думите." Рада Москова "В тази молитвена книга не говорим вече за поезия. Тя е пристъпяне и Обитание в Отвъд - та. Превръщането на поезията в Дух." Васил Славов "Необикновена книга. Без упойка авторът ни запокитва там, където сънят е свръхбудно състояние, а смъртта е обратен живот. Книга - входилище в най-дълбинните пластове на психиката, където рядко някой се осмелява да пристъпи, и за който още по-рядко се осмелява да разкаже. Не е лесна за четене, защото ни довежда до самите " подземия ... |
|
"Тигърът поиска, човекът обеща" на Никола Маринов е поетически и философски опит да се придаде форма, плътност и глас на бездната, усилие "пустата земя" вътре в нас да се засели със смисъл. Читателят се пита какъв е този свят, който е описан - постапокалиптичен или все още несътворен? Свят, в който пространствата изглеждат все още (или вече) неразчленени, свят, в който гравитацията постоянно изменя на логиката и затова границите между аз и ти, и то, и нас са дотолкова променливи, че стават невалидни. И защо в този свят няма хора, а котки, гълъби, тигри, катерици, маймуни? И с кого разговаря ... |
|
Тенко Тенев е роден на 10 май 1951 г. в Ямбол. Завършва "Българска филология" във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" (1976). Автор е на поетичните книги "Лиричен календар", "Нежни изстрели", "Спасена светлина", "Мелодия за двама", "Имена и съдби", "Елмазите на вселената", "Думи за приятели", "Посвещения", "Слънчеви видения", "Вечерен пейзаж", "Бавни вълшебства", "Песни за любовта и смъртта", "Сребърни разпятия" и други. Носител е на наградата "Васил Карагьозов" (1993) ... |
|
"Това са стихотворения, които търсят език за неназовимото. Които карат нагнетеното мълчание да проговори. Които заекват на самите себе си и ни позволяват да ги чуем. Без да дообясняват нищо. Натрупват се навътре, вместо да се разгръщат навън. Избухват като имплозии. Вътре в елементарните частици на материята, които се намират едновременно навсякъде и никъде. Защото са всъщност енергия. Не се улавят от дебнещия разсъдък, а само от освободилото се от него шесто чувство. Не търсят читател, за да го убеждават в някакви открити от тях истини. Както заобленият камък не търси ничий поглед. Просто съществува. Поезията, казва ... |
|
Дългоочакваната стихосбирка на една от най-обичаните съвременни български авторки Елка Стоянова, за която Мартин Бодаков казва: "В тези стихове има ласкава стихия...". Елка Стоянова е родена на 01.10.1975 в гр. Бургас. Живее и работи в гр. Бургас. Юрист. Има две дъщери. Член на дружество "Български писател" Бургас. Автор е на книгите: "И крещя", "Anamnesis morbi", "Петъчни истории". Бране на праскови Цяла нощ вървях сред прасковените дървета и избирах най-светлите и твърди праскови - млечносиви малки луни; плодните дървета бяха едноцветни, сребърни ручеи трептяха сред ... |
|
Камелия Кондова е родена в гр. Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ Св. св. Кирил и Методий, специалност българска филология. Работи като радиожурналист в Добрич. Член е на Съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: Повод за живот (1988), Не и милост (1990), Как се обича художник (1994) и Тепърва ще се уча на живот (1998). Отличавана е с голямата награда на националния конкурс Петя Дубарова, с голямата награда на националния конкурс Веселин Ханчев (двукратно), с първа награда на в. Литературен глас - Стара Загора, с първа награда от националния ... |
|
Книгата "Чучело" съдържа стихове от Александър Байтошев. ... |
|
Виолета Пенушлиева е родена в град Плевен. Театърът, поезията чертаят пътя ѝ. Лауреат е на третия републикански фестивал за художествено слово. След дългите години театъра, днес има само поезията. Издала е 11 книги. Главен секретар на Съюза на Независимите български писатели. Член на комисията за преглед на поезия. Има награди за хайку поезия. Получила е и престижната голяма награда за поезия на СНБП "Йосиф Петров". Член е на Световната хайку асоциация. Била е председател на жури в конкурси за хайку. "Кое кара поетесата Вили Пенушлиева да прибира в гардероба шлифер с минзухарен цвят и есенен кестен ... |
|
"Манол Глишев има художествена дарба и широка обща култура, които навярно ще му помогнат да намери своето място на българската поетическа сцена. Неговият глас е своеобразен и интересен и ще я обогати с присъствието си. За мен Манол Глишев е сред най-ярките представители на младата генерация поети, на чиито плещи ляга тежката задача да върнат не само блясъка, но много често и самия смисъл на думите, осакатени, а понякога и направо обезобразени от предходниците. Божа дарба и ерудиция са си подали щастливо ръка, за да имаме тези пластични, говорещи и на сърцето, и на ума стихове. Живописецът и мислителят съжителстват ... |