Изданието е двуезично - на български и английски език. ... Книгата Птици в утрото включва хайку, сенрю и тристишия. Стихосбирката представя разнообразни теми и ракурси, насочени към живота и мястото на човека в него. Стиховете носят послание за свобода - и в пространството на природата, и в полета на човешкия дух, както и поетическото усещане за очакване на нещо ново, което предстои да се случи. В текстовете авторката споделя своето философско разбиране за моментите, в които природата докосва човешката душа. А също и за времето, което събира в себе си миналото, настоящето и бъдещето и се оглежда във всичките сезони на ... |
|
|
"Всяка следваща книга на Едвин Сугарев успокоява всемира все повече. Поезията в Блудни синове нежно притваря последните останали човешки рани и приспива мрака в сън, равен на временната материя. Спокоен пред бездните, непоклатим пред неизбежното, Едвин Сугарев ни показва, че ужасът съществува, само ако ние така изберем. И ако нищо не е останало от дома при завръщането на блудния син, това не е апокалипсис, а възможност за света, роден от себе си, да се уедини в общо пулсиращо тяло-дух. И ако на сърцето старец няма кой да отвори, когато почука, то е преодоляло смъртта, а ангелът, Буда и светулката, тревата, повеят и ... |
|
|
С присъщата си склонност към краткост, Азиз Назми Шакир - Таш остава верен на себе си и в стихосбирката си Аварийна лента на душата. Интимността, търсенето на убежище в нея и сега е запазена територия на тази поезия, населена с математика, наука и природа. Азиз Назми Шакир - Таш е роден през 1973 г. в гр. Смолян, където през 1993 г. излиза дебютната му стихосбирка Повод за небе. Втората негова книга Апокриф за дъжд (На 22 (2004, изд. Стигмати) е двойна, като от два своеобразни скачени съда, в които прозата и поезията преливат една в друга. В нея се появява и свързващият елемент между небето и водата - камъкът, чиято ... |
|
|
Животните нямат бащи Прашните лъчи на вялото слънце пробиват тънкото надраскано стъкло и се приземяват върху празния ъгъл на кухненската маса, където майка ми не слага вече прибори, макар че до миналата седмица го правеше. Побутвам последното парче пица, останало от снощи. Котката, която прибрах от улицата онзи ден, мърка на пода. Дали зъбите ѝ са достатъчно остри, за да пробият твърдата коричка, която запазих. Дали, ако ѝ я подам, ще се покатери на стола, за да заеме свободното място. Евгения Динева "Поезията на Евгения Динева не е обичайната разходка назад, тя не е носталгия по детството и ... |
|
|
"Никой не знае колко пътува пътечката до своята височина. Навярно само авторката знае колко е пътувала нейната пътечка, за да достигне висината, с която ни дарява нейната богата, красива и добротворна поезия. Поезия, събрала цял един свят и цял един живот. Кръговратът на годините в своята изменчивост и в своето постоянство се разгръща пред нас в една богата, наситена с топли багри палитра. С овладяно поетично майсторство авторката рисува невероятните пейзажи на детството и на родната земя, топлия дъх на началото, зреещото семе, дървото, което се ражда от космическото усилие, а след това, топло и осезаемо, се ... |
|
|
"Читавата поезия стреля право в сърцето и последното нещо е да останеш безразличен. Определено е качество, че авторката владее класическия стих така, че да не я ограничава. Но по-красивото ѝ качество е, че има очите и душата на поета. За да забележи чуждата болка и да я погали с метафорите си, за да получи хорски плесник (разбирай - неразбиране) и да отвърне с поетична прошка. Толкова е уютно и истинско между тези две корици!" Камелия Кондова Светлана Николова е филолог, журналист и PR, експерт по дипломация и международни отношения. От 2017 година е зам.-директор на професионалната гимназия Захари ... |
|
|
Сборник стихове, рецепти и хоби занимания. Книга, съдържаща четири основни раздела: стихове за любовта, болката, времето, намирането на смисъл в онова, което преживяваме и други; насоки за вдъхновено и красиво ежедневие; 25 вегетариански рецепти и раздел Сътвори си, в който читателите ще открият идеи как да направят свещник, обици, гривни, брошки от вълна, мартенички, красиви кутийки с декупаж и други. Книжката съдържа множество цветни илюстрации и снимки. Приятно и разтоварващо четиво. ... |
|
|
"Един блестящо проведен конкурс заслужава своята логична и красива кулминация; и това не е церемонията по раздаването на наградите. Защото една церемония проблясва и помръква, остава само следата в паметите на присъствалите. Истинската кулминация е тази, която е пред вас - книгата, събрала всички номинирани текстове. А текстовете, пристигнали, за да участват в конкурса, посветен на големия странджански поет Янаки Петров, бяха над хиляда. Това подсказва, че подбраните и номинирани двайсет са резултат на много стриктна и мащабна селекция - а тя е гаранция за много високото им качество. Тези двайсет може и да не са ... |
|
|
"Като стъклено топче игриво пролетта скочи в сърцето ми - засмя се и ме разсмя. Лудо. После, без да ме пита и много естествено, сипа в душите зелено. А казват, че нямало чудо." Уляна Пачева Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Аз съм Анжела Пенчева. Родена съм в София на 27.07.1967 година. От раждането си имам една много добра приятелка - бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам - дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка. Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17-18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си. Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези ... |
|
|
"Благодаря на Калоян Игнатовски, Румен Евтимов и Христианна Василева. На тяхната подкрепа дължа това издание." Илко Димитров ... |
|
|
В тази бяла книга има като че ли не 17 стихотворения, а едно-единствено, безкрайно дълго стихотворение, леко като сняг, почти без тяло. Тук Северът е очакване, северните хора се разхождат с лодки в зимно море и си махат с ръка за поздрав, Как е живота!, когато се разхождат в парка гледат пътищата в бяло на самолетите или дневната загадъчна луна, тук цветето говори на нас самите, кокичета, събрали главички, се смеят срамежливо, листенцата на чашките им имат формата на снежни кристали..., предметите пазят сънищата в ъглите си, а новините са само нотка страх от света на живота. Автопортрет с вятър необязден вятърът е ... |
