"Вик от душа побра частици от творческия дух, писането, вярата и мечтите на: Албена Казанджиева Галина Димитрова Дида Христозова Елена Котова Милена Милчева Нелина Кехайова Пламена Христова Росица Григорова Силвия Асенова Славена Николова Участвали в първия по рода си открит литературен онлайн конкурс, проведен от издателство Екрие през 2021 г. под наслова Творческо начало с Екрие. Книгата е разделена на три раздела поради спецификата на включените текстове: С обич към децата - Проза - Поезия. Красив подарък, подходящ за голяма възрастова аудитория. Любопитното в този конкурс бе възможността самите ... |
|
|
"Стихосбирката Съновидения на Радослав Раяновски потапя читателя в света на обичащия човек. Той търси себе си в любовта. Любов е неговият всемир. Лирическите миниатюри изграждат мигове дотолкова прекрасни, сякаш не принадлежат на реалността, затова са отведени в пространството на съня. Ефирни, лишени от материалност, но притежаващи силата да възвисят духа, да го устремят в полет. Движението между сън и реалност не поражда напрежение, по-скоро отвежда към мечта или смирение. Сънят е спасение за душата, жадуваща истинност и красота. Незримото може да бъде уловено в съня. Такъв дар ни предлагат стиховете от Съновидения.& ... |
|
|
Остава само пътят, който си изминал. Остава само това, което си почувствал. Виждаш само това, което си приел... Мария Софрониева е родена в Силистра през 1974 г. Житейският ѝ път лъкатуши между биологията, органичната химия, музикални предавания в БНТ и коафьорството. Но в сърцето ѝ винаги е било творчеството - рисува, пише стихове и проза от ученическите си години досега. Божествена кръв е първата ѝ книга. ... |
|
|
"От моето сърце за твоето. Скъпи читателю, тази книга не се чете с ума, а със сърцето. Всяка дума е минала през моето сърце, за да стигне и до твоето. Изживей думите ми както ги усетиш. Разбери ме както ти самият пожелаеш. Ако те разплача - излей чувствата си, за да ти олекне. Ако те усмихна - предай тази усмивка нататък. Изпитала съм хиляди емоции, докато пиша. Желая само да достигнат до теб в правилния момент. И ако днес тази книга е в ръцете ти, той е дошъл. Оставих част от себе си тук. Ако сега решиш да разлистиш страниците, знай само, че всъщност разлистваш и сърцето ми. Благодаря ти, че ми помагаш да сбъдна ... |
|
|
Стихотворенията са предназначени за всеки, обичащ изкуство и опитващ се да разбере себе си, човек."Чувствата са основно проявление във всеки отдел на изкуството. Чрез написаните стихотворения исках да разкрия как малкият човек възприема тези чувства, докато преминава през трудностите и онези незабравими мигове от живота. Какво научава, как усеща и как разбира света. Стихотворенията пишат една съвременна история, преплетена с направлението модернизъм, което променя гледната ни точка и ни кара да видим реалността като не само една количествена, а качествена и изпълнена с душевна уязвимост безкрайност. Главният герой и ... |
|
|
Йовчо Савов е роден в Нова Загора. През 1973 г. се дипломира във Висшия институт по архитектура и строителство в София със специалност архитектура. Работи няколко години като архитект-проектант в Проектантска организация, след това като художник в няколко столични периодични печатни издания - сп. Младеж, сп. Проблеми на социалния контрол, в. Стършел, в. Феномен и др. Активно сътрудничи с карикатури в различни печатни издания в България и чужбина. Взема участие в стотици конкурси и изложби на карикатурата у нас и зад граница. Негови произведения многократно са включвани в селекцията на международни конкурси. Носител е на ... |
|
|
Бръмбарите Бръмбарите сричат бавно-бавно от любовната читанка. Там навсякъде е сладка тайна, те са златни и са малки. Те са сетива и се заплитат в края. Почват отначало. Времето, на чудеса преситено, тук смълчано се е спряло. Небесна сова Тъма е, тя небето не заглежда, с насекомите ще се пресити. Събужда се от вечната надежда: кротки пилета да са звездите. Да ги пази, да ги пощи сладко, с тях да прелети безкрая, близо до вятъра безсмъртен, който в райската гора самотен слиза."За Илко Славчев поезията е "началото крехко, откъдето почва безкраят", а любовта е стихия - мощна и малко тъжна." ... |
|
|
"В книга си Съзерцание на безкрая, Иван Гранитски съзерцава света и хората от издигнатата гледна точка на поет-мислител. Естествено е, като човек с кауза и ерудиция, той да се обърне към древната философия от етапа, когато тя е още неотделима от митопоетичното, когато използва фигури и начин на мислене, свойствени за архаичния човек. В много от поемите душата търси своя Път - друг изключително важен архетип в архаичното мислене. Пътят е предначертан, но не детерминиран. Неговата посока и неговият край зависят от личния избор, въплътен в земното поведение: дали сред звездите или при лодкаря, който вече чака. ... |
|
|
"Когато вселената въздиша, поетът чува първи. Но и обратното е вярно с всичка сила. Вселената чува въздишката на поета. И в това негласно споразумение се раждат стиховете на Милка Яначкова. С годините се научих да разпознавам кога зад една поезия стои животът, преживяното, истинската болка, истинската радост. Белият лист изисква честност и не прощава изсмукани от пръстите излияния. Затова ме развълнува поетичния свят на Милка - с грижата за земята, със страха за децата ни, с носталгията по родината и... с онази надежда, че още не е късно да станем по-добри. Това прави нейната поезия - очовечава и в този смисъл е ... |
|
|
"Необуздана хармония Гони към нас Неизбежното ни приближаване Вежди до вежди Чело до чело Тяло до тяло Едно цяло Там, насред нищото Изпълнено с всичкост От нашата отдаденост." Антон Кабрански ... |
|
|
Стиховете в книгата Украински щит на Димитър Христов са категоричен и тревожен зов против бруталната руска агресия срещу Украйна и срещу стремежа на човечеството да спаси мира в XXI век. Поетът е солидарен с жертвоготовните и достойни украински защитници на своята родна земя, защото те отстояват изконни човешки права и свободи. Поетът е съпричастен със съдбата на милионите украински бежанци - жени и деца, които търсят убежище по-далече от смъртта и разрухата. И това е още един пример, че истинският творец не може да бъде равнодушен, не може да мълчи и да бездейства, когато загиват невинни хора. Когато човешката ... |
|
|
"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
