"Деликатна, но героична, за мен Всички същества на рамото ми е образец на дебютната книга. Тук поетичният език на Станимир Семерджиев е достатъчно хитър и дързък, за да окупира познатия ни свят и да го преобзаведе със съкровища, магьосници и гиганти, да заличи лекотата, с която се примиряваме, и да ни покаже, че това не е просто приказка, с която приспиваме действителността, а възможност за "бъдещ огън, който някога / децата ще прескачат." Анна Лазарова "дойде време да си поговоря с мелтемите, да стана едно с падините си, да кажа Здравейте! на всички същества, кацнали на рамото ми." Станимир ... |
|
Анастасия Стоева - критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L'Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World." ... |
|
"На 29 години съм. Израснах в гето и в квартала на богатите. Вие ги знаете като циганската махала и к.к. Златни пясъци. Не съм бил в нужда, но не съм и от снобско семейство. Вярвам че това, че светът и човекът не са създадени по случайност. Редовно посещавам църква и зачитам теориите и мненията на всичко като нещо неприкосновено и лично. Работя също о в сферата на туризма. Стихосбирката Очите на монаха ми е първа книга. Пиша и криминален роман, който в момента е малко в застой. Сменил съм немалко професии, живял съм и в чужда страна. Наричан съм от младежи българският Еминем и новия Ботев. За мен са чували не ... |
|
"Винаги мисля за баща си, когато търся себе си. Той казваше, че е атеист, но приличаше по-скоро на самотен еремит, който, намерил равновесието си, си отива все повече от света и заживява в пустинята на човешкото съвършенство. Не искам да нарисувам неверен портрет на баща ми за тези, които не го познават. Той беше необикновен в своята обикновеност и самотен, защото никой от нас не разбираше, че на човек му е необходимо малко, за да е щастлив.""Поникват спомени като кокичета във стъпките му през величието нежно на пролетта. И клоните разцъфват от него нарисувани, протегнали надежди към мене във съня. И ... |
|
"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!" Иван Вазов Епопея на забравените е поетичен цикъл състоящ се от 12 оди, които говорят за делата на знайните ни герои и дейци като Левски, Бенковски, Каблешков, Раковски, Панайот Волов, Стефан Караджа, Паисий и други, както и незнайните от Априлското въстание и боевете при Шипка. Книгата е част от поредицата Златна класика на Фама+. ... |
|
Билет за никъде другаде е сборник от 46 стихотворения за отсъствията и присъствията в живота на мигриращия човек. Движението се превръща в успокоение, случайността във фабула, а непостоянството в единствения възможен дом, където любовта е тайната червена стая. Стихосбирка в традициите на романтизма, добавяща магично измерение към патината на света, страст към минорното, музика към меланхолията."Досега мислех за Нели Станева като за един от най-интересните и многообещаващи гласове в младата българска поезия. След прочита на Билет за никъде другаде мога със симпатия и уважение пред таланта ѝ да кажа: всички ... |
|
Книгата съдържа 90 стихотворения и хайку, разпределени три дяла. И ако първият цикъл е своеобразен дом на любовта, където интимната изповедност достига крайния предел на пълното отдаване на мисълта за любимата, вторият цикъл очертава небесното измерение на личния свят - високата метафизична цена, която всеки човек неизбежно заплаща, за да удържи високия на смисъл на съществуването си. Третият дял на книгата не просто е посветен на войната срещу Украйна, а осъществява най-трудното - сливане с болките и надеждите на воюващите за свободата си украинци и изживяване чрез българското слово на украинската участ като българска ... |
|
"В тази поезия няма резки движения, шумни падания, гръм от тапа на шампанско или проповеди. Тази поезия е проницателна неосъзнатост. Цвета Михайлова ту се материализира сред софийските тротоари и трамваи, ту се изпарява като водна молекула върху още топлия котлон. Сдъвква думите като ядки, после ги залепя като дъвка върху случайна пейка в парка. Харесвам това тихо говорене, това влизане на пръсти в стъклената витрина на човешката душа. И ако нещо все пак се счупи, родените да се влюбват в парчета ще го съберат." Димана Йорданова "Самоопределения на Цвета Михайлова е разпад на света до тъга и на тъгата до ... |
|
Дългоочакваната втора стихосбирка на един от най-нетрадиционните съвременни български поети и понастоящем най-известният поет-градинар. Това е откривателска и неземна стихосбирка. Тя първо достига до опиянения поток на живото и мъртвото чрез еротично поглъщане на природата в собственото ни тяло и чрез майсторско преобразяване на езика в сетива. От този дзен-поток се пораждат нови и известни същества, нови и остарели думи, нова и позната игра. Захари Захариев умее да отклонява езика, принуждава го да се блъска в себе си, оставя го да протече надолу, настрани, навътре или нагоре в органите на всичко съществуващо. И след ... |
|
"Това е пълноводна литературна река с определено течение. Тя е своеобразна симфония в стихове, родена в София, на Кристал, край Рейн, Майн, Дунав, обогатена от ерудиция и всекидневие. Преодолява както държавни, така и лични граници, като разкрива себе си в този труден процес. Вдъхновение и извор са ѝ лаконичност, вяра, метафори и яснота. Вярата ѝ остава неизменна (вяра в колебанието и в непоколебимостта), отдава се на родството и близостта с битници, средиземноморска поезия и изразителността, в която властва отговорност и липсва доминация. Това е книга, която е в постоянен диалог със себе си, един прилив ... |
|
Вървя С блокирана походка. С тояга здрава във ръка. Вървя... С коляно, счупено на две. Куцукам трудно през света. Вървя... Във дупка черна падам рязко. Заострена стрела във мен – Боли... Проскърцват чарковете мои. Те имат нужда от мехлем. Лечебен... Захапвам волята си здраво. И вярата си - фанатично. За кой ли път... Изправям се полека-лека. И стъпвам смело на инат... и пак вървя... Тоягата - приятел личен. Изритвам с нихилизъм зъл. Вървя... Опъвам аз напред въжето. И то е Пътят Мой. Вървя... Безумен акробат съм аз. С баланс. Напред. Вървя... Походката изправена е вече: Със ритъм нов. И с хъс. Вървя... Живота ... |
|
Тихо като в църква Искам да е Тихо. Тихо като в Църква. Да е Тихо - Честно. Да е Тихо - Смело. Тихо - Съкровено. Като във Параклис. И като Причастие. Да се чува само огънят на Свещите. Да разкъсам Старото и да го изхвърля. Да остана гола. После да наметна и да се завия с Времето Безкрайно. В изповед гореща да склоня главата си. В слепоочието горе да тупти сърцето ми с дишане насечено в ритъм неритмичен. Да простя на другите. Да простя на себе си. Тихо да приседна с Благодарност Свята - С обич и към Другите. С обич и за себе си... Ива Тупарева ... |