Излезе от печат книгата със сатирични миниатюри от Георги Нашев на издателство „Захарий Стоянов". Да създава афоризми, за автора й е толкова естествено, колкото дишането. Неговият талант щедро ни разкрива истини, които изненадват, просветляват, дори шокират. Георги Нашев ни показва обикновеното от друг, негов си зрителен ъгъл и ние го виждаме като новост, като откритие което ни обогатява. Срещата с неговата нова книга ще бъде радостно събитие за читателите. ... |
|
|
"Светлината блести във лицето, светлината облива плътта ми, с нежен поглед се впи във сърцето и целуваше моите рани. Като блик във картина позната светлината яви се и чезне, няма думи и глас светлината, само блясък във синята бездна. Само блясък и твоето име, само ти си картина позната, светлината зове събуди ме събуди ме зове светлината." ... |
|
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзажи, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. Това значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата, защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята ... |
|
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
|
Стихосбирката на отдавна доказалия се на поетичното поприще Валентин Чернев "Песни от здрача" поднася на ценителите на изящното слово пълнозвучни и блестящи рими в един завладяващ и ненарушим ритъм. Чрез тях читателят е завладян от една силна поезия, която настоява да бъде не просто разчетена, а усетена, защото се домогва до истини от друг, по-висш порядък и синтезира не толкова развлекателните, колкото възпитателните начала. "Нищо в живота ми с вас не ме свързва, изглежда - в други години живеем, на други планети....Само за всички ни вече не стига надежда, само еднакво нетоплещо слънце ни свети... Глух ... |
|
|
"Мелодията в моите стихове е повлияна от многобройните славеи, които още от детството ми ме приспиваха и ме будеха сутрин. Това са най-продуктивните "композитори". Те не повтарят една и съща мелодия. Когато пеят, те кацат на най-високите и непристъпни дървета, затварят очи и се изключват от външния свят. Така са и поетите. Когато имат вдъхновение и пишат стихове, те се изключват от окръжаващите ги и се потапят във вълшебната река на словото..."Йордан Янчев ... |
|
|
Стремежът да експериментира, да открива нови възможности за поетичния си изказ е характерен а Радосвета Миркова. В новата си книга „Пшеничени дни" тя се обръща към източната поетика като форма, в която вкарва своя български изказ като светоусещане. Това не е самоцелно и безпочвено залитане - в „Пшеничени дни" всяко зрънце ще намери благодатна почва в душевността на читателя. ... |
|
|
За Христо Ботев се пише трудно. Бих казала... почти невъзможно. Респектирани от гениалността на поета, всичко написано ни се струва слабо и недостатъчно. Но докосването до личността на Ботев е вече знак за пътуване към съвършенството. Мисля си, че е така... Но не съвсем... Или просто се пише като въздишка на песен, като полъх-усещане на пролетен вятър, като внезапност на майски дъжд, като допир на жигосващ слънчев лъч... Точно тук е неуловимото... Опитах се да се докосна. Може би в това е смисълът. ... |
|
|
Избрани стихове ... На българския читател Валентин Чернев се представя с том избрани стихотворения. Това е творческата равносметка на автор, създавал търпеливо и неотклонно през годините своя поетичен свят. Стиховете са размисли за собствената съдба, за честта и достойнството, за връзката с родното, за любовта. Метафоричен и пластичен в поетиката си, той успява да слее в едно поетично видение пейзажите на своя Силистренски край с пейзажа на душата си. Непосредствен и прям Валентин Чернев успява да предаде на читателя своите вълнения, да го направи съпричастен на творческото си кредо. ... |
|
|
Нощите само са трудни. По перваза дъждът се разхожда със стъпки тежки и будни и въпроси, и думи ме глождят. Тишината е шапка – обемиста и дяволски мека, а Луната - бистра капка – в окото ми слиза полека. ... |
|
|
Книгата съдържа най-новите стихотворения на именитата ни поетеса, писани през последните години. "Изсъхва лоза. Разлиства се зло. Като проклятие Земна грамада се свлича. Радост ограбена. Бразда засята с тегло. Защо те обичам?" ... |
|
|
"Пазар на роби с бюста на Волтер" включва интимните, гражданските, отечествените видения на поета, лирическите и философските му размисли за живота, смъртта, любовта, творчеството, за потъналата и непотъваща Атлантида, която носим в себе си и сме длъжни, докато сме живи, да я заселваме с красота и добро. "Потъни подобно византийски кораб край подводните пещери на Калиакра и ще откриеш себе си на дъното - една огромна амфора където свещенодействат и свещеномолитстват духове добри и благородни отправят химни те със трепет към върховния владика на природата изсечени от съзерцание вода и огън хилядолетия ... |
