Това съм аз Харесвам шарени костюми и пъстри ризи на цветя, свежи и сладникави парфюми - с две думи - влюбен в любовта. Животът ми е театър с вдигнати завеси. Чувствам, че съм вятър, малко луд и отнесен. Съдбата ми е накичена мулатка - ту горчива, ту много сладка. Душата ми е поетеса силно гримирана - носи медальон с моята буква гравирана. Това съм аз - отричан, обичан, отхвърлян, желан. На клоун от цирка много приличам, не на икона от Божия храм. Това съм аз - докрай преследващ всяка мечта, със звездите до късно беседващ - за хората, за слънцето и любовта. ... |
|
|
В новата стихосбирка на Виктория Катранова „В пропастите помежду ни” поетесата продължава да разплита кълбото на чувствителното си светоусещане, за да поведе читателя като нишката на Ариадна над пропастите, през които трябва да пренесем любовта, без която не можем. Новата книга на Виктория Катранова доказва по неоспорим начин, че първата й стихосбирка „Както само аз умея” не е била фалстарт, а едно категорично начало, което ще продължава своя поетичен маратон, за да достигне до върховете на българската поезия. ... |
|
|
Докато историците се наумуват как да оценят и опишат най-новото време, един журналист дръзна пръв да бръкне в раните на епохата. Документалният епос на Тошо Тошев "Лъжата. Жан, Иван и другите" е уникална хроника на последните 12 г., назовани от някои "време на преход", а от други - може би саркастично - "време на победилата демокрация". Безспорно най-ценното в книгата на Тошо Тошев е фактът, че той лично участва, а понякога и сам е двигател на някои от описаните преломни политически и социални събития. Главният редактор на "Труд" е имал уникалния шанс, но и тегобата да общува с ... |
|
|
В стихосбирката на П. Андасаров сякаш е събрано не само творчеството му, но и неговият живот, населен със самородни мегафори, неочаквани поетични находки и изпълнен с болките и радостите на един творец, намерил своето заслужено място в българската литература. Този, който има сетива за поезия може да се докосне до многообразието на неговите стихове, до многоцветната им музика, дълбоката мисъл и високото въображение и те да останат в душата му като дългото ехо на песен. ... |
|
|
Емилия Скарлатова е завършила българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и византийска – новогръцка култура в Атинския университет. Като студентка в Гърция превежда български поети на гръцки език. А като дългогодишен редактор в БНТ е автор на телевизионни филми сред които: "Овидий", "Сафо", "Демостен" (награден през 1984 г. от СБП като най-добър филм по литературно произведение), "Безсмъртието на твореца", "Най-древният златен отблясък", "Богинята Майка-Земя", както и на телевизионното състезание "Знаете ли... български". От 12 години е ... |
|
|
Първата книга на младата авторка е приятна изненада за обичащата поезия читателската аудитория. В четирите й части, носещи емблематичните надслови "Единство", "Минало", "Настояще", "Бъдеще" е събрана концепцията на Зорница Генова и нейното поклонение за живота в цялото му разнообразие и многоликост. Владееща изкуството на свободния стих, поетесата прави сериозна заявка за място в съвременната българска поезия. Красота красотата ме погали с цветовете си залезът преля в магия разпръсна топлина в душите ни забравили какво е да обичаш ... |
|
|
Мария Романова се представя за пръв път пред широката читателска аудитория. "Илюзии за вечност" събира стихове сякаш писани на един дъх, така, както са преживени и печели със своята искреност и неподправеност. Това дава на читателя заявка да бъдещи хоризонти, към които авторката вече се е отправила. "Полушега, полуизмислица, просъница, наяве необмислена, в гърдите си те нося. Магия, трепет, недомислица, омая шеметна, безсмислица, от тебе бягам и от тази власт. Илюзия измислена, измамна. История, разказана отдавна. С теб аз съм всеки час." ... |
|
|
Последният том от избраните съчинения на Павел Матев съдържа най-интересното от проведените с него разговори и интервюта, част от анкетата, осъществена от Ваня Георгиева, словото на твореца на поетичната вечер в Стара Загора по повод 80-годишнината му, както и написаното за него, обогатен с богат снимков материал, подробна творческа справка и библиография. ... |
|
|
Излезе от печат книгата със сатирични миниатюри от Георги Нашев на издателство „Захарий Стоянов". Да създава афоризми, за автора й е толкова естествено, колкото дишането. Неговият талант щедро ни разкрива истини, които изненадват, просветляват, дори шокират. Георги Нашев ни показва обикновеното от друг, негов си зрителен ъгъл и ние го виждаме като новост, като откритие което ни обогатява. Срещата с неговата нова книга ще бъде радостно събитие за читателите. ... |
|
|
"Светлината блести във лицето, светлината облива плътта ми, с нежен поглед се впи във сърцето и целуваше моите рани. Като блик във картина позната светлината яви се и чезне, няма думи и глас светлината, само блясък във синята бездна. Само блясък и твоето име, само ти си картина позната, светлината зове събуди ме събуди ме зове светлината." ... |
|
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзажи, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. Това значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата, защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята ... |
|
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
