Лиричният герой на Слав Хр. Караславов живее със своето време и затова не остава при дървеното рало и при ехото на кавалите. Той възпява грохота на комбайните, радва се на възхода на родината, страда за миграционните процеси, които обезлюдяват селата, макар и да разбира, че те са нещо естествено. Човек със силна гражданска позиция, поетът презира подлостта, завистта, себеуреждането и е устремен към високи идеали. След промените от 1989 г. в посмъртно издадената книга Слав Хр. Караславов разкрива цялата фалшивост на днешната ни действителност, в която няма нито обещаваната свобода, нито прехвалената демокрация. Чужд на ... |
|
Виолета Цолова е автор на стихосбирките "Отлитащите думи" (1990), "С мълчанието разговарям" (1997), "На върха на погледа" (2009). Превела е от английски "Зима в утрото" на Янина Бауман (2003). Публикувала е стихове в литературни издания като "Пламък", "Литературен фронт", "Литературен форум" и др. ... |
|
Антология на хумористичната, сатиричната и пародийната поезия ... Книгата е първият опит да се събере на едно място най-доброто в историята на стихотворния ни смях. Но не като история на този смях, а като показ на вечното в него. Като канон и лице в този дял на българската литература. А за да се подбере най-доброто, трябва да се използва сравняемостта - тематична и жанрова. За това тук са обособени пет раздела на стихотворния смях, които и изглеждат така: в първите два са включени хумористични и сатирични стихотворения, а в останалите са най-остроумните басни, епиграми, епитафии и пародии. Съставителят се е потрудил да ... |
|
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. Автор е на книги с поезия и есеистика, преиздавани многократно. Претворил е на български език редица френски и руски поети като Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Манделщам, Пастернак. Най-превежданият в момента български поет в чужбина. ... |
|
"За мен поезията е средство за сближаване на познавателната и духовната култура. На: спомена и въобразеното; далечното и близкото; предела с безпределното; космоса в мен и над мен; всичкото и единственото; правилото и истината; различното в опакованите символи; преходното и вечното. Тя е тънката знакова линия на границата между разума и душата." Георги Атанасов Георги Атанасов е роден през 1951 г. в Лом. Завършил е Висшето военно артилерийско училище в Шумен и Софийския университет "Св. Климент Охридски", факултет по журналистика, специалност "Редакционно и издателско дело". Член е на ... |
|
Второ преработено издание. ... "Всички сме участници в любовния театър на тази поезия. Защото Мирела Иванова е назовала своята лична юбилейна антология Любовите ни и употребата на това ни съвсем не е формален жест. Ние също сме въвлечени, това са и нашите любови. И това е съвсем странно за една любовна поезия. Обикновено една такава поезия е изповедна, тя се разгръща най-често в интимна атмосфера, предполага камерност. Тук, в Любовите ни, някак любовта е множествена - не просто защото се изповядват дълга и объркана поредица любови, а защото се представят любовността, влюбеността, любенето, пропадането в любовта, ... |
|
"Спомен за тромпетиста" представлява силна поетична книга, която откроява оригинален и неповторим лиричен пласт в многогласния хор на съвременната българска поезия. Сбирката обхваща творби от различни периоди, но е удивително хомогенна и цялостна като внушение. ... |
|
Избрани стихове ... "Разсъмване Кой в предутрината крехка вдъхна дъх тръпчив на йод? Нощното море открехва своя спотаен живот. Кой изгряващ бог разпръсна тази мъртва тъмнина? Сънното море възкръсва и излъчва глъбина. Кой разсъмна тоя звън над безсънните простори? Будното море говори и разказва своя сън." ... |
|
Поезия ... |
|
"Особено ми харесва у Ранчев един важен елемент в нравствената нагласа на лирическия му аз. Той като че ли е вътрешно ангажиран да вади от околността си анонимни късове слово и действие на анонимни хора. И същевременно - не за да ги увековечи, искрено или лицемерно – не ги спасява или „възпява”. Той ги съхранява в комплект с тяхната мимоходност, просто за момент сякаш ловко удебелява оригиналната линия на репликата, състоянието или действието, след което отминава нататък. Ценна психологическа автентичност на важен поет." ... |
|
Стихове ... Цанко Серафимов е роден на 7 декември 1951 г. в гр. Гоце Делчев. За вършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като кореспондент, редактор в младежки и литературни издания, както и в областта на културно-историческото наследство. Автор е на стихосбирките "Река", "Пътуване към камъка", "Събуждането на тревата", "Дъждът на буквите", "Врата към светлината", "Съдът на мъртвите", "Отвъд оградата на самотата", на пиесата "Лето 1014-то", на историко-публицистичния труд "Енциклопедичен речник за Македония и ... |
|
Късни стихотворения ... * * * водата да съм искам, разрошила косите ти полюшнала ги като леки водорасли, да галя тялото ти, в трепети да го оплитам, да го отпусна в несъзнато щастие… ... |