Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Любовта се надвеси във вратата ми - искаше да влезе..."Тъкмо сега, нямам време" - отговорих."Ти нямаш нищо друго, освен вода, солена вода и вятър, - каза тя. Аз нося звукът на небето." Рада Добриянова ... |
|
|
"Откровения Василеви" е сборник със стихове от Василий Казимировски. Василий Казимировски (творческо име на журналиста Красимир Кривчев) е роден в Пловдив. Завършил е висше образование - българска филология във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". Работил е като журналист във вестник "Отечествен глас", вестник "Глас", Радио Пловдив, вестник "Марица". През 2012 г. излиза първата му стихосбирка "Манастира между два свята", след това през 2013 - "Ендемитни оди от Едем", "Симфония Balcanica" и "Омразата е по-сърдечна" ... |
|
|
Василий Казимировски е творческият псевдоним на пловдивския журналист и писател Красимир Кривчев. Магистър-филолог, магистър по графично оформяне на периодични издания, член на Съюза на независимите български писатели, дописен член на Българската академия на науките и изкуствата. "Третият завет" е неговата девета поетична книга. ... |
|
|
Изданието е с нестандартна полиграфическа изработка и съдържа две отделни книги в едно общо тяло. ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни, ако духът му в нашите огромни на битието и небитието усеща още полух от небето; ако последната любов е ден последен и от живота му, ако наведен над себе си, намери там утеха за онова, което му отнеха тирани, словоблудци, бури, време - събраното във шепите си семе той в слънчеви пространства ще разпръсне, за да изчезне.. Или да възкръсне." Из книгата "Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей Андреев ... |
|
|
Откъдето и да идва Забравено стихотворение, написано отдавна, открих случайно. Изплашен едва го мярнах и не го прочетох. Мимолетното безследно трябваше да е преминало. Политна черен лист, но в паметта ми осветеност е останала. Скриването как разкрива. От този образ все примирам. В неповторимото не би могло отново да повярвам. Животът мой в предишния живот започнал е да се съмнява. Петър Първанов ... |
|
|
"Вие минавате през най-гъстата материя, през която човешкият дух може да мине. По закона на еволюцията част от човечеството е минала през тази гъста среда, но цялото човечество трябва да мине през нея и да излезе, както евреите, на другия край на Червеното море. Някои от вас едва сега ще се гмурнат в тази вълна. Всички трябва да минете през Червеното море. След вас иде Фараон със своята войска, а пред вас е неизвестността, отвореното море. Вие ще минете през този път и трябва да бъдете смели и решителни....Трябва да минете през морето, за да придобиете чистотата в живота." Беинса Дуно ... |
|
|
Прощъпулник на поредицата "Нова българска лира" на изд. "Ерго" през 2017 година е книгата с непубликувани последни стихотворения на Здравко Кисьов, под съставителството и художественото оформление на Роман Кисьов. Здравко Кисьов е водеща фигура сред групата на "сърдитите млади поети" в Русе от началото на 60-те години ни ХХ век и автор на програмния текст към изданието "Поетично вероизповедание". Бил е зам. председател на Клуба на дейците на културата в Русе, основател и първи председател на "Дружеството на писателите в Русе", един от основателите на Регионалния ... |
|
|
"Тази книга е моят тукашен Рай. Раят на любовта и бунта. Това е Розата, която стана плът." Владимир Сабоурин Владимир Сабоурин (рожденото му име е Владимир Едуардо Сабоурин Дренска) е пишещ на български литератор от френско-кубински произход. Той е поет, филолог, историк на културата и литературен критик, причисляван към българския постмодернизъм. Съавтор е на "Манифест на новата социална поезия" и съосновател на Група "Нова социална поезия". ... |
|
|
"Поезията на Иван Гранитски прелива от звуци и движения, които ликуват в жаждата си за живот, но и проплакват от страх от смъртта, унищожението, забравата, неизвестността. Възторзи и съмнения изпълват нейното пространство, насищат я и ѝ придават ново измерение, нова чувствителност и нравственост." Панко Анчев ... |
|
|
Поезия, проза, пиеси. ... Приятно ми е, че сме заедно. Аз съм актриса по професия, но с призвание да пиша. Това, че съм актриса, улеснява писането ми на диалози. Те са динамични, лесно говорими и са определено театрални. Театърът като отражение на живота, на всичко, което ни заобикаля. Но най-вече ме интересува човекът. Характерът му, как и защо се променя, какви сили и емоции владеят душата му. Доброто и злото, обидата и прошката и обичта - това са крайъгълните камъни в моите текстове за спектакли. В някои от драматургичните ми текстове героите ми са днес и сега и в отвъдното. Мисълта, енергията ги оживява. Нишката е ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
