Роза Боянова е родена през 1953 г. в село Раброво, Кулско, област Видин. Завършва българска филология в Шуменския университет "Еп. Константин Преславски". Тя е сред учредителите на Бургаска писателска общност и първият председател на БПО (2015 - 2018). Автор е на поетичните книги: "Жадна вода", отличена с национална награда за дебют Владимир Башев, "Биография на чувствата", "Метафори", "Мастилена аура", "Стихоприношения", "Далечен диптих", отличена с националната награда за лирика "Иван Пейчев", "Времена. Три български поетеси и един ... |
|
|
"Чета тези стихове през меланхолния опит на ежедневието и чувствителността на изтичащото време. През характерната за Венелин Бараков почит към живота с приковаваща конкретика. Пътят и извървяването му: думите сега са за след това." Йорданка Белева "Търпението да гледаш как сянката на ежедневието постепенно се удължава и се превръща в памет, а сянката на паметта преминава отвъд - това е поетиката на делничния стоицизъм, който пронизва стиховете на Венелин Бараков. Светлината от изгрев до залез. И след това." Петър Чухов ... |
|
|
Рицарски замък е типична символистична метафора на лелеяното място, където да се уедини човек и там да преживява своето безнадеждно отчуждение от света. Но какъв е животът на този човек? С какво се занимава, за какво размишлява, какво очаква? И защо му е необходимо да бъде в този замък и извън света? ... |
|
|
"Поезията на Райна Консулова - Кацарова е пиршество за човешките сетива. Тя е пътуване извън себе си и обратно навътре, през собствения поглед и погледа на другите, обезсмъртяване на миналото и своевременно сбогуване с него. Тя е вяра, налята във високи, тънкостенни чаши, пълни с червено вино. Тя е целувка, след която следва докосване. Тя е изповед в тиха хотелска стая, където се чува само шум от падаща вода. Тя е шепотът, който се изплъзва между жадните устни, миг преди да настъпи мигът на същинската интимност. И безкрайно изкушение също е. Препоръчвам ви да ѝ се отдадете изцяло." Росен Карамфилов ... |
|
|
Обещана отдавна и дълго чакана, Лириликон вече е факт. Вярна на оригиналността на автора си Валери Иванов, книгата е животът му, облечен в думи, и душата му, благословена от музата. Новите стихове на твореца са дръзко огледало на съвремието, остър бич за неправдата, а същевременно и нежна до болезненост откровеност, мъжко обричане и духовно прераждане. Лириликон е книга със стихотворения и поеми, разделена в 4 цикъла. Новият литературен труд на Валери Иванов е създаден със съдействието на Община Пазарджик и Съюза на българските писатели. Редактори са акад. Благовеста Касабова и д. ф. н. Боян Ангелов. Консултанти са ... |
|
|
Лирика. За вас, деца. Гатанки. ... "Моят дом, със спомени богат, чрез децата си ще бъде вечно млад." Из книгата ... |
|
|
"Новата книга на актрисата Мая Кисьова е истинска ценна находка. По удивителен начин, изобилстващ от спонтанност и интуитивни връзки, тя доверява богатия си артистичен опит и житейска мъдрост. Открива за нас деликатно, без излишна претенциозност и натруфеност от думи, своето завръщане към себе си и голямата си любов - театъра. Читателят се наслаждава непрестанно на лекотата и свободата на изказа, с който се описват роли, емоции, чувства, състояния, страхове и копнежи. Той остава с усещането за отворен край при всеки хайбун, което е характерно за този жанр. Увлечен е и изкушен от възможността да го довърши сам чрез ... |
|
|
Знаем, че часовникът задоволява естествената нужда на човек да измерва кратки интервали от време. Но знаете ли каква е магията на вътрешния часовник на човек? Тази книга ще ви я разкрие! За малките неща, за ежедневните и не чак толкова обикновените случки в живота. След като прочетете тази книга ще си зададете въпросите: Възможно ли е тази история да е истинска? Възможно ли е да разкажеш историята на единадесет човека с различни съдби в тази на двама? Отговорът и на двата въпроса е: да. Мирослава Тодорова e родена в град София. След като завършва образованието си, заминава за Фрайбург, Германия. Там започва да пише ... |
|
|
"Дървото на спомена", припомня автори, литературни сюжети, културни пластове, но тук те не просто образуват ерудитски нива на текста, а са част от самата тъкан на творбите, явяват се причина за самото им възникване. В съвременния свят, който като че ли все по-често живее само в пласта на днешното, където паметта е все по-краткосрочна, авторката посочва тъкмо отстояването на спомена за миналото като особено важна способност на поезията. Затова тук цитатите и препратките към различни поети и произведения са много повече от интертекстуална препратка или литературна игра-всъщност те се превръщат в етически залог на ... |
|
|
Лилия Кашукеева (halfangel) е поетеса, преводач и редактор. Родена е в Благоевград през 1983 г. Първите си стъпки в литературата прави в местния клуб "Оксиморон". До момента има две издадени стихосбирки "Дворец на мечтите" ("Бон", 2009) и "Сърдечни отенъци" ("Литературен форум", 2013). Втората ѝ книга става факт, благодарение на националния поетичен конкурс "Димитър Бояджиев" - Пазарджик, на който става лауреат. През 2015 г. печели първа награда в раздел "Поезия" в литературния конкурс "Рада Казалийска". Публикува в редица електронни и ... |
|
|
"Добрата поетична книга не е войнишки ботуш, който марширува отмерено по плаца на литературата, а изящна обувка за степ, която отмерва красивите удари в края на дългите мълчания. Поява на пулс сред оглушителна самота. Книгата на Димитър Гачев го свързва необратимо с кръвоносната система на българската литература, най-сетне. Нищо повече. Нищо по-малко. Сърце в повече." Александър Секулов ... |
|
|
"Непримиримостта, изгарящата воля на лирическия герой на Въглемир Тъжин, тоест Искрен Веселинов, на моменти има богоборчески характер. Той знае, че може да счупи стъклото на страха, да открие края на кръга, където достигналите съвършена пълнота се превръщат в мъдри синове на есента. Любовното опиянение се трансформира от неудържим копнеж в стоическо страдание. Той усеща, че нощта превръща преплетените тела на влюбените във водопади, чиито безмълвен грохот на страстта оглушава всичко, но е убеден, че по-значима е братската любов на сродните души, любовта към Отечеството и към висшите нравствени ценности, които отделят ... |
