Лирика. За вас, деца. Гатанки. ... "Моят дом, със спомени богат, чрез децата си ще бъде вечно млад." Из книгата ... |
|
|
Знаем, че часовникът задоволява естествената нужда на човек да измерва кратки интервали от време. Но знаете ли каква е магията на вътрешния часовник на човек? Тази книга ще ви я разкрие! За малките неща, за ежедневните и не чак толкова обикновените случки в живота. След като прочетете тази книга ще си зададете въпросите: Възможно ли е тази история да е истинска? Възможно ли е да разкажеш историята на единадесет човека с различни съдби в тази на двама? Отговорът и на двата въпроса е: да. Мирослава Тодорова e родена в град София. След като завършва образованието си, заминава за Фрайбург, Германия. Там започва да пише ... |
|
|
"Дървото на спомена", припомня автори, литературни сюжети, културни пластове, но тук те не просто образуват ерудитски нива на текста, а са част от самата тъкан на творбите, явяват се причина за самото им възникване. В съвременния свят, който като че ли все по-често живее само в пласта на днешното, където паметта е все по-краткосрочна, авторката посочва тъкмо отстояването на спомена за миналото като особено важна способност на поезията. Затова тук цитатите и препратките към различни поети и произведения са много повече от интертекстуална препратка или литературна игра-всъщност те се превръщат в етически залог на ... |
|
|
Лилия Кашукеева (halfangel) е поетеса, преводач и редактор. Родена е в Благоевград през 1983 г. Първите си стъпки в литературата прави в местния клуб "Оксиморон". До момента има две издадени стихосбирки "Дворец на мечтите" ("Бон", 2009) и "Сърдечни отенъци" ("Литературен форум", 2013). Втората ѝ книга става факт, благодарение на националния поетичен конкурс "Димитър Бояджиев" - Пазарджик, на който става лауреат. През 2015 г. печели първа награда в раздел "Поезия" в литературния конкурс "Рада Казалийска". Публикува в редица електронни и ... |
|
|
"Добрата поетична книга не е войнишки ботуш, който марширува отмерено по плаца на литературата, а изящна обувка за степ, която отмерва красивите удари в края на дългите мълчания. Поява на пулс сред оглушителна самота. Книгата на Димитър Гачев го свързва необратимо с кръвоносната система на българската литература, най-сетне. Нищо повече. Нищо по-малко. Сърце в повече." Александър Секулов ... |
|
|
"Непримиримостта, изгарящата воля на лирическия герой на Въглемир Тъжин, тоест Искрен Веселинов, на моменти има богоборчески характер. Той знае, че може да счупи стъклото на страха, да открие края на кръга, където достигналите съвършена пълнота се превръщат в мъдри синове на есента. Любовното опиянение се трансформира от неудържим копнеж в стоическо страдание. Той усеща, че нощта превръща преплетените тела на влюбените във водопади, чиито безмълвен грохот на страстта оглушава всичко, но е убеден, че по-значима е братската любов на сродните души, любовта към Отечеството и към висшите нравствени ценности, които отделят ... |
|
|
Екзистенциална поема за деца и възрастни. ... Забавна приказка в рими за магията, наречена "живот"- от зачеването, до съзряването. Родители, насочвайте децата си, но не предопределяйте съдбата им. ... |
|
|
"Слънцето в мен" кани читателите на поетично пътешествие из спомените и мечтите. Там, където всеки от нас пази съкровените чувства, важните случки и безценните хора, които ни правят това, което сме. Тя е книга за мислите и душата, за любимите места и за хората, които ни очакват там. Родени от непосрещнати изгреви и изпратени залези, стиховете тук са уютни като дом и топли като слънчев лъч. "Изключително емоционален и лъчезарен човек съм, който не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си. Защото е важно какво ще оставим след себе си и какъв пример ще сме за децата си" - казва Мария Иванова. Доказват го ... |
|
|
"Харесвам поезията на Пламен Панчев поради няколко причини. Той умее да води естествен, непринуден разговор с читателя, една традиция, по мое мнение, завещана ни от Вапцаров. Пламен избира темите на стихотворенията си от живия живот, често пъти от малкия провинциален град, но теми, които засягат хората и от големия мегаполис. Поетът е привърженик на класическата поетическа форма, без да се чувства окован в нея, а свободно разперва крилете на вдъхновението си. Част от стиховете му често пъти съдържат препратки към творби на изкуството от други видове ("Уморените коне ги убиват, нали?") или към библейски ... |
|
|
"Целият свят, който описва Атанас Далчев, е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
|
Тази книга събира неиздавани досега любовни текстове. Това е книга за жените - силни и нежни, влюбени и разочаровани, разгневени и летящи, но винаги вярващи в чудеса."Нека тази книга е твоето доказателство, че винаги има кой да рестартира сърцето ни, колкото и да е разбито то. Вече намерих любовта си, но дълго време се лутах. Вярвам, че причината да я намеря е само една - не спрях да вярвам в нея. Защото съм жена. А ние никога не спираме да вярваме в любовта. Каквото и да говорим." Ралица Генчева ... |
|
|
Илюстратор: Ирена Иванова. ... "Д-р Ирена Иванова, Иренка - клавиатура и четка за рисуване посред нощ, игла и усмивка през деня, добра дума, милувка и цялото сърце за дев детски души. За първи път я видях, носеща на ръце малкият си син. Толкова нежност имаше в очите ѝ,обърнати към момченцето. Нямаше как да знам, че Ирена ще стане една от най-специалните жени, които имам щастието да познавам. Деликатна, благородна, добра - са само част от мислите ми за нея. Безупречен лекар - бяла лястовица в днешното време на неморал. Рядко се срещат хора, обичащи и упражняващи със страст професията си, които са винаги ... |
