Поезия на съзерцанието - толкова рядка в бързото ни време. Уловени мигове като проблясъци по морската повърхност, едно примигване се превръща в стих."Даниела Найберг е изградила собствена поетична структура - едновременно ритмично отсечена и протяжна, като разходка по плажа. В стиховете ѝ има и море, и светлина, и обич - всички съставки на добрата поезия, която не разказва, а кара да съпреживяваш." Силвия Недкова Даниела Иванова - Найберг е родена през 1963 г. в София. Завършила е българска филология, философия и културология в СУ Св. Климент Охридски. Има хореографска специалност от Института за ... |
|
"Дебютната стихосбирка на Денис Нуф - Коридори обогатява съвременната българска литература с още една различна поетика. С тиха наблюдателност и топло посрещане на неизбежното, Денис ни води по своите пътища: през прагове на напуснати стаи, до прозорци, по-големи от гледките, по безкрайни коридори, в които думите отекват по-силно от стъпките и стигат по-далеч от тях." Георги Гаврилов ... |
|
"Втората книга с поезия на Денис Нуф продължава линията на Коридори-те, в които авторът търси отговори за същността на битието. Умозрителна и съсредоточена в своето разсейване от онази сърцевина на нещата и света, която изглежда празна, но съдържа цялата информация и механизми на реалността, поезията на Нуф оставя отворени врати и прозорци към онези наранени бездни, където се крие нашето допълване." Георги Гаврилов ... |
|
Съставител: Наска Калата. ... "Ние сме деца на радостта", обобщава един от авторите в този сборник усещането за радост и единение с природата, които завладяват всеки, докоснал се до него. Съставителят, Наска Калата, е подбрала разнообразни гласове от хилядолетния прибой на созополския талант, побрал в искрящото си богатство векове, езици, вери и истории. Градът на Аполон, Градът на спасението, Градът на бягството от градовете винаги е омайвал с неочаквани открития на красота. Ще ви очарова и сега с богатството си на изящна словесност, сравнима с природните му красоти. Созопол, пристанището на талантите, както от ... |
|
Небесни тела е дебютната стихосбирка на Доротея Василева. Доротея Василева е родена през 1985 г. в Добрич, където завършва езикова гимназия с френски език. Следва английска филология в СУ Св. Климент Охридски и завършва магистратура в Портсмут, Великобритания. Занимавала се е с преподаване, журналистика, PR и дигитално съдържание. През 2021 г. ръкописът Небесни тела печели конкурса на ИГ АРС и Scribens за дебютна стихосбирка. Живее в София със семейството си. ... |
|
"С въображението на много пътувал човек, чийто поглед се е научил да вниква отвъд естетиката на видимото, Антина Златкова успява да хване като в капка кехлибар душевните състояния на своите герои и героини. Мъжете умеят да копнеят, но не познават телата си, жените пък обичат да са пищни и розови и често слагат от всичко в повече, носталгията е ту в сепия, ту в мъгла, реалността е сюжетмеханика на светлина и показалец и в крайна сметка е важно да се събуждаш всеки ден, дори да виждаш как морето влиза в стаята ти." Емануил А. Видинск Антина Златкова е родена 1990 година в Монтана. Завършила е Публицистика и ... |
|
"Достатъчно носталгия" на Русен Дойков е дебютна книга. Поезията като начин на изразяване е близка на автора от поне десетилетие, като в тази книга той събира едни от най-новите си стихотворения. Авторът е скулптор, завършва "Национална художествена академия" през 2005 -та година. През 2009 -та защитава докторантура на тема: "Някои аспекти на възприятието за време в скулптурата", с научен ръководител доц. Христо Добаров. ... |
|
Борба В тъги, в неволи младост минува, кръвта се ядно в жили вълнува, погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде... На душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря, в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди! Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: Богат е, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтарят бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи. Христо Ботев Стихотворението Борба е публикувано частично за пръв път във в. Дума на българските емигранти през 1871. ... |
|
Лирика, изпълнена с чисто и наивно-детско чувство на преклонение пред природата, красивото и доброто в живота, приемащо образа на гълъб, цвете или залез. Тази емоция ражда поетични пейзажи, приказка за съзиданието и антагонизма, копнеж към съвършенство в живота. ... |
|
Бог и Гог О, в мрак мъждукаше звезда, а името ѝ Винсънт бе ван Гог - блестяха от сълзите ѝ цветя, а в тях вселил се беше Бог?! Всуе! Кипеше ядно тъмнина, че силата ѝ древна се топи, че може утре светлина в сърцата хорски да искри?! И както разпнат беше Бог, наместо в мрак да е Пастир, така низвергнат бе и Гог, макар и слънце сред всемир!? Сияен, а невидим беше Гог, и нужно бе в отвъда да цари?! Неведом, но сияен беше Бог, а трябваше на кръста да гори!?... Георги Илиев ... |
|
"Ключовете от къщи, са там където има навик. Да ги оставя Жеко когато вече се е прибрал, но сега ги е забравил Излезна и не се прибра И да го чакам знам, че няма никога да звънне И да си дойде от там, за където тръгна без ключове." Текла Алексиева ... |
|
"Понякога ни се струва, че няма път в посоката, в която искаме да тръгнем, че дори и да го намерим, няма да ни стигне времето, за да го извървим до там, докъдето стигат мечтите ни, до най-съкровеното място - сърцето ни. Но път винаги има и времето е винаги точно разчетено, защото сърцето отмерва секундите, часовете, годините. То е най-верният ни компас и най-точният часовник. То е нашият рицар, който винаги бди над нас, пази ни и никой и нищо не може да ни вземе в плен, докато му се доверяваме. Книгата на Мария Илиева е доказателство, че поезията винаги ни води за ръка по пътя, който е най-верният. Убедете се сами, ... |