(Не)правилно обичана е първата стихосбирка на Красимира Цочева, която завладява сърцето на читателя. Книгата разказва за любовта, за самотата, за празнината и за хаоса в разпиляната душа. Здравей Есен! Здравей, Есен! Заповядай седни! Ще ти разказвам за моето лято. За изгреви топли, за смях и сълзи. За малката птичка в голямото ято. Красимира Цочева ... |
|
|
"Роси е автор на няколко книги със стихове, в които разпознаваме сериозен и вдълбен в мисленето си творец, който нито плаче, нито пее, а разсъждава на глас. На вътрешния си глас. Дали защото този глас не е в съзвучие с останалото многогласие, дали защото Роси се умори да разговаря със себе си, но тя млъкна за продължително време. Толкова продължително, че разпилените ѝ почитатели сметнаха, че е онемяла завинаги. Доброволно. И съзнателно. Но ето, че Росица Панайотова отново поиска думата и Бог ѝ я даде." Румен Леонидов ... |
|
|
"Всеки ден е загубен, ако преминем набързо през него и не усетим неговата красота. Най-малкото, което може да направим, е да се вгледаме в изгрева и залеза. Животът е театър, в него има смях и драма. Понякога от мен зависи от коя страна ще застана." Боряна Николова Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"Поезия, изградена от естествени материали. Отглеждане на смисъл без изкуствено наторяване. Запазване на чувството без консерванти. Ефирен полъх на думи над минало и настояще. Вселена за завръщане." Петър Чухов "Новата книга със стихове на Светла Радкова е едно оригинално продължение на поетическото ѝ присъствие, белязано от специфичен собствен почерк и изострена чувствителност към случващото се сега и тук, но предопределено или повтарящо се в безграничната необятност на времето. Ето защо тя е озаглавила всеки свой лирически текст с латинското и с българското съответствие, за да успореди както ... |
|
|
Лириката на Петър Андасаров е несъмнено с подчертани граждански интонации. Там, където той е по-личен, където в по-голяма степен проектира само собствената си личност, а отсъства обобщение на явленията (като например в последния цикъл от книгата, интимния), там той е по-блед, по-слаб. Него силно го вълнуват въпроси, които не са само негови, а и на родината му, на народа му, поне на близките хора наоколо. Това е една особеност на таланта му, който явно е формиран под въздействието на трайни традиции в нашата поезия, но същевременно е особеност и на личното авторово възприемане, което е чуждо на крайностите на ... |
|
|
Книгата е дело на издателство Захарий Стоянов и вместо предговор под надслов Трайна вярност и всеотдайност към словото са публикувани думите на Любомир Левчев: "Драги Петре, гледах и продължавам да виждам твоя творчески живот от различни далечини и височини. И го намирам винаги в една трайна вярност и всеотдайност към словото. Благодаря ти! През делници стръмни и бавни недели ти остана верен на поезията. А твоите уморени мечти продължават да вярват в бъдещето." Сборникът е съграден от няколко части: Очакван като дъжд, горчив като любов, Не си ти спомен, Мама детството ми кърпи, Баща ми в мен, Хоризонтът все ... |
|
|
Още виждам дъха ти Крачиш разсеяно по пътеката. Иглолистните дървета са си зелени, широколистните вече са оранжеви и червени, облечен съм неподходящо. Понякога те настигам, разменяме незначителни думи по текущата работа, с теб съм по-умен от обичайното. Бузите ти са все по-хлътнали, крачолите ти почват да се ветреят, понечвам да посоча с ръка къде е изчезнал коремът ти - и я връщам. Усещам те все по-близък от всякога, все по-малко имам какво да ти кажа, а ти се оттегляш. Марин Бодаков ... |
|
|
И любовта се сбръчква е грацията в болката. Мистиката, която всеки текст носи, ни подтиква да се отдадем на потиснатите желания. Самобичуването е форма на любов, а любовта е нож с две остриета. С първото осъзнаваш колко копнееш да обичаш себе си и колко се намразваш, когато не успееш. С второто - усещаш колко копнееш друг да те обича, но не позволяваш, защото никой не може да те боготвори и никой не може да те ненавижда толкова колкото самият ти. А за какво ти е безпаметна любов, изпепеляваща страст и няколко откраднати минути, за които да пишеш с години, ако последната страница не е отпечатък на сърцето ти? ... |
|
|
Думите са скитници бохеми събира на едно място най-доброто от поезията на доц. д-р Добрин Паскалев. Уникалните илюстрации и красивият дизайн превръщат изданието в атрактивна книга за ценители."... затуй реших на тоя лист да вложа тъга и смях, надежди, страх, сълзи и може би - съдба! - ръката божа от смърт написаното ще спаси." Добрин Паскалев Добрин Паскалев завършва медицина в Медицински университет - Варна. Придобива две специалности - по вътрешни болести и нефрология. Годините, прекарани сред болни и страдания, както и лични загуби на близки хора, довеждат д-р Паскалев до прозрения за човешката същност и ... |
|
|
И път, не казвам накъде... - том 2 на Валентина Радинска съдържа преводи от Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капутикян. Ноември Тъй мъртъв утринният пламък, с настъпващия ден - в раздор! И вятърът със клони вяли все същия извива хор... Утеха е, че във забрава, със смес от бяло и сребро, невидими черти смекчават рисунки с тъничко перо... И слънцето, като в неволя - в мъгла... По-скоро да измолим шейни, поле, и син покров, да тръгнем с облаци лъчисти след нежния и снежен зов - по тези линии вълнисти... Инокентий Аненски ... |
|
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. Думите му светят. Чудесии До вчера гола бе гората, но вейна топлият южняк, реката чу, че птиче пее и млад април нетърпеливо развя зеления си флаг. Наднича слънцето и сварва във утринната ведрина прозрачна, още не успяла да се търкулне зад скалата до снощи златната луна. С ... |
|
|
"Книгата на Живка Симова създава специфично лирическо пространство, в което двата цикъла Световете ни и Времената ни внушават имплицитно желание за подреждане на хаоса чрез проекциите на реалното и универсалното. Това се случва чрез фина чувствителност и философска вглъбеност - особености, открояващи се и в предишната ѝ стихосбирка Диези и бемоли (2010). Но тук има един по-глобален поетически поглед: от времето на родителите или времето на рагтайма (интерпретация в два варианта) и мъката по загубата на близък човек, през отворения във и отвъд света училищен живот, за да се стигне до неистовата страст към ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144
