Не е честно! Земята отвори паст и те взе. Лакомо се нагълта с добродетели, от нас останаха кокали. Сега сме сенки от плът, а сърцата ни са оглозгани. Радина Манолова "Най-трудно можеш да излъжеш в поезията, невъзможно дори. Радина не се е и опитвала, слава Богу! Затова и между кориците на първата ѝ поетична книга живеят чисти и честни стихотворения. Метафоричните очи имат способността да намират истината - през болката, но и прошката, през сълзите, но и през усмивката. А истината - споделена с читателите - принуждава душата да расте!" Камелия Кондова ... |
|
|
Стихотворенията в тази книга са среща на познатите реалии - среща, която завършва неочаквано. Славка Василева е родена през 1961 г. От дете поезията е неин пристан, но съдбата я тласка в различна посока. Вдъхновява другите, за да обичат нашия език и литературата. В София 10 години работи като библиотекар и 30 години като учител по български език и литература. Завършила е гимназия в Пловдив, Държавния библиотекарски институт, а след това българска филология и журналистика в Софийския Университет Климент Охридски. Носител е на почетното звание Неофит Рилски на МОН през 2019 г. Опитала е перото си и като репортер във ... |
|
|
Книгата Просто еротично съдържа лирична проза и поезия на автора Ивайло Костов."Тогава, когато морето споделяше своите тайни със скалистия риф, ти изглеждаше прелестно, с коса, развяна леко от вятъра и откриваща нежните ти рамене, бронзови от слънчевия загар. Беше лято, не само като сезон. Беше лято в душите ни!" Ивайло Костов Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 г. в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в СУ Св. Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява ... |
|
|
Обожавам те в Октомври Обожавам те наесен и във всичките сезони... Под стрехи без птича песен сред тайфуни и мусони... Обожавам те в октомври, сред подпалени стърнища, между тиквени фенери, между паякови нишки... Обожавам под чадъра да събирам твойте думи, през слушалка в някой ъгъл сред пищенето на гуми... И над локви безобразни, и разплискани и кални, обладана от съблазни, да ми липсваш безпощадно... Обожавам те наесен и във всичките сезони... Ти в небето ме понесе над природните закони... И в нарастващите нощи, и сред утринни мъгли, листопад и колко още през Октомври предстои... Магдалена Филипова Магдалена ... |
|
|
"– Илюзията е лъжа. – Не е съвсем така. – Илюзията е живот през мъгла. – Не е напълно вярно и това. – Илюзията е самозаблуда. – Но предизвиква някаква възбуда. – Илюзията е да загубиш реалността. – Не мога да се съглася! – Илюзията е изопачено възприемане на действителността. – Всеки я възприема през своите сетива. – Реалността за всички е обективна. – Напротив! Тя е абсолютно субективна. – Илюзията те въздига. Но след илюзия винаги се пада. – Няма да има много жертви. Само илюзионистът ще пострада. – Илюзията е заразна. И близки хора разболява. – Как тогава тази болест се преодолява? – Само Истината те приземява. – ... |
|
|
"Текстовете могат да говорят и без рисунки, а рисунките не се нуждаят от думи. Ако, обаче, те са заедно, имат по-голям шанс да бъдат усетени, а не да останат в самота. Образът и словото имат силата да казват истини и ако не го правят, губят своя смисъл. Често ни напомнят и за това, че не всичко в живота е гладко и красиво, както ни се иска. Спомените за миналото, мечтите за бъдещето не са по-важни от момента, който тече сега." Кирил Аврамов ... |
|
|
Второ преработено издание. ... в лабиринта на страстта има два изхода единият е болката а другият - смъртта любовта е само вход любов адам и ева отхапали парче от себе си и ябълката останала цяла сутрин искам да се събудя поне веднъж до себе си сутрин рано заравям ковчега със спомени във вечната пръст на нашето бъдеще аз имам две страни в тъмната е всичко онова което обичам в по-тъмната си ти" Александър Иванов "Никога не съм предполагал, че е възможно в палитрата на един артист да отсъстват цветовете, с които да създаде своя свят. Но ето, че Александър Иванов опровергава тези ми съмнения, ... |
|
|
33 стиха на (за)минаване; 10 разказа с посвещения; 11 Canti Dei Morti. Книга за изпращането и оставането, за четирите посоки на света N-E-W-S, които могат да бъдат прочетени като новина, но и като S-E-W-N (пришит - на английски) за W-E-N-S (желание - на датски), за голобрадите ангели и брадатите герои, които се бръснат, като ги качат на небето - тази пета посока на света, понеже там е чисто и светло, за бабите и за дядовците, които са били майки и бащи, а преди това момичета и момчета, за страховете ни и надмогването им, защото Колумб не може да умре... "Колумб не може да умре!" - продължават да викат децата в ... |
|
|
"Един от най-впечатляващите дебюти в последните години. Важна и богата книга, пълна с красота, тъга, грижа, влюбвания, болка и дълбочина. Смела поезия, която увеличава територията на добрата съвременна българска литература." Стефан Иванов "Поезия, която с хладнокръвно съзнание за човешката уязвимост фиксира процеса на себеразкриване. Отказът от спасителни илюзии, скъсването с родителските очаквания, поколенческите травми, любовта, която ни опустошава и създава. Поезия за вътрешните съпротиви, раните и отговорността." Ина Иванова Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде ... |
|
|
"Поетичните творби в Прободени носталгии са израз на сложното и противоречиво отношение на поета към човешката личност, която притежава свое суверенно пространство на вътрешния Аз, на продължаването да устоява характерната интонация и философски размисли от предишни свои книги. В тази стихосбирка той внася видимо по-усложнени камерни настроения, по-нюансирана метафорична палитра, проектирани в по-съкровен вътрешен план. Стиховете в Прободени носталгии са израз и на таланта на Боян Ангелов да уплътнява и да синхронизира вътрешния ритъм с външната форма. Знакови в този смисъл са повечето от творбите, между които се ... |
|
|
"Юлия Пискулийска има отчетливо присъствие в българското културно пространство. Журналистка, публицистка, поетеса, общественичка, тя - неудобно е да го кажа, но ще го кажа все пак - почти половин столетие работи неуморно на родната литературна нива и Бог е наспорил усилията ѝ със зрели плодове. Автентична е нейната поезия, не само защото се ражда от неподправени чувства. В стиховете ѝ делничното, битовото, обикновеното някак изведнъж засиява в неочаквана светлина, сгрява и възвисява. Съм е фундаменталният глагол във всички езици, символ на съществованието, на устояването, на пребъдването. Това пребъдване ... |
|
|
"Някой пита: Построи ли къщата? и дърво ли посади? Не! Нехранимайко бях! Назад в живота не се връщах. Понатрупах даже грях. Но ти не ме съди. Имах си пътека с много тръни за венец. И вместо къща - небесен дом с любов градих, с камъни от синьото небе. С крила на птици го чертах. Това е мойто битие. Там живее моята душа." Димитър Петров ... |
