Хумористични разкази и стихове. ... "Произход на видовете" е заглавието на сборник хумористични разкази и стихове на автора Георги Блажев. Със силата на зареждащо устройство тази книга ни провокира да се засмеем на глас още от първата случайно отворена страница. Синтезът от отражения на силно иронизирани образи, срещани в обществото ни не само напоследък, но и добре отгледани, както и умилителни препратки към (не)отминалото детство, ни вдъхновява да се впуснем в прочитането на книгата до край още в същата секунда. Георги Блажев е сред най-популярните автори в литературния проект "Пощенска кутия за ... |
|
|
"Силна е водата дето слиза от върха на стария Балкан, тя раздира грубата му риза и измива скрити в горест рани." Диана Атанасова ... |
|
|
"Една от алтернативите на неучастието в злото е мълчанието. В така наречените тоталитарни години доста поети опоетизираха отказа от словото, което беше езоповски израз на съпротивата им срещу кухата фразеология, обслужваща тогавашното общество. Ролята на свободни роби уби много поети, ала и съхрани много поети. Един от оцелелите е Валери Видас. Макар и малко печатан - сигурно заради липсата на исторически оптимизъм в стиховете му - неговото присъствие-отсъствие се усещаше. Според мен тъкмо собственото си неудачничество той съумя да превърне в поезия; изолацията, затвореността, ако щете неумението да се уреждаш - те ... |
|
|
Тази книга е своеобразна панорама на галерийния живот в София на границата между XX и XXI в. В продължение на близо двайсет години авторът е записвал в бележници и дневници това, което е чул, видял и преживял в галерия Натали. Подзаглавието - Скици от галерията, открехва жанра: рисунки, правени от натура. Текстовете наподобяват разкази, преливащи в есета, и включват разговори с творци, наблюдения, писма, стихове... Героите са десетки съвременни български художници и ценители. Към историите са добавени случки от живота на световни художници, както и отклонения към литературата и към другите изкуства. Написана от истински ... |
|
|
Сборник със стихове на Хелиана Стоичкова. Отнето Мечтах за свят (някога мечтаех) да бъдем всички по-щастливи. Да няма страх, да няма глад - живот без спомени ръждиви. Но ето днес с очите си видях, че някой ми открадна и мечтата. Разби света на пух и прах, изсмя ни се в лицата. Не искам да съм тих, нито спокоен. И нямах планове по миналото да тъжа. Изчаквам само онзи миг удобен напред отново пак да продължа Да си намеря нещо, което да обичам и да не мисля за угрозата в света. Да вярвам, ако щеш, просто да обичам и теб и мен, една мъничка мечта. Хелиана Стоичкова ... |
|
|
Вярност Не се плаши от нея. Днес тя просто има лоша слава. Наричат вярност скритата ръжда, която любовта ни разрушава. Кумир е за посредствените тя, за нея плащат, скъпа вещ е. Прикрива се със вярност слабостта за да избегне удара насрещен. За нас е непозната верността. Не се плаши, не я желая. Тя би попречила да изживея На моята любов към тебе края. Нина Христова Поезията на Нина Христова е пропита от възторг към любовта и красотата на изживяното, копнежа към желаното и отдаването на удоволствието да обичаш. Книгата е отпечатана на тонирана хартия и илюстрациите са създадени от художника Методи Петков. ... |
|
|
Желание Толкова ми е спокойно - искам да умра край тези детелини. Тишината кротко да се бистри в мигове, отекнали в годините. Да ме милва нежно чичопея, да съм клонка и листо от габър. В залеза безмълвно да се влея с разпиляното по хълма стадо. Да изтичат силите. Жаловно да проплаква тънка окарина. Момина ръка да спре съдбовно над четирилистна детелина. Люба Александрова е родена през 1942 година. Завършва Химическия факултет на СУ Св. Климент Охридски. Специализира и работи предимно в областта на приложната екология. Има публикации в сп. Пламък, Жената днес, Отечество. Автор на стихосбирките: Безоброчно (1996), ... |
|
|
(Не)правилно обичана е първата стихосбирка на Красимира Цочева, която завладява сърцето на читателя. Книгата разказва за любовта, за самотата, за празнината и за хаоса в разпиляната душа. Здравей Есен! Здравей, Есен! Заповядай седни! Ще ти разказвам за моето лято. За изгреви топли, за смях и сълзи. За малката птичка в голямото ято. Красимира Цочева ... |
|
|
"Роси е автор на няколко книги със стихове, в които разпознаваме сериозен и вдълбен в мисленето си творец, който нито плаче, нито пее, а разсъждава на глас. На вътрешния си глас. Дали защото този глас не е в съзвучие с останалото многогласие, дали защото Роси се умори да разговаря със себе си, но тя млъкна за продължително време. Толкова продължително, че разпилените ѝ почитатели сметнаха, че е онемяла завинаги. Доброволно. И съзнателно. Но ето, че Росица Панайотова отново поиска думата и Бог ѝ я даде." Румен Леонидов ... |
|
|
Остава: Думите е книга с текстовете на група Остава, представени в поетичен формат. Заглавията на песните са написани на ръка от Свилен Ноев и Георги Георгиев. Изданието допълва биографията Аз. Остава. Книгата е част от поредицата Scribens Acoustic от издателство Scribens. ... |
|
|
"Поезия, изградена от естествени материали. Отглеждане на смисъл без изкуствено наторяване. Запазване на чувството без консерванти. Ефирен полъх на думи над минало и настояще. Вселена за завръщане." Петър Чухов "Новата книга със стихове на Светла Радкова е едно оригинално продължение на поетическото ѝ присъствие, белязано от специфичен собствен почерк и изострена чувствителност към случващото се сега и тук, но предопределено или повтарящо се в безграничната необятност на времето. Ето защо тя е озаглавила всеки свой лирически текст с латинското и с българското съответствие, за да успореди както ... |
|
|
Лириката на Петър Андасаров е несъмнено с подчертани граждански интонации. Там, където той е по-личен, където в по-голяма степен проектира само собствената си личност, а отсъства обобщение на явленията (като например в последния цикъл от книгата, интимния), там той е по-блед, по-слаб. Него силно го вълнуват въпроси, които не са само негови, а и на родината му, на народа му, поне на близките хора наоколо. Това е една особеност на таланта му, който явно е формиран под въздействието на трайни традиции в нашата поезия, но същевременно е особеност и на личното авторово възприемане, което е чуждо на крайностите на ... |
