"Тази книга е вълнуващо събитие за почитателите на модерната поезия. Тя е не само сборник и откровение, а и своеобразен диалог на теми, които засягат всички в нашето съвремие: за живота, за мястото на твореца и всеки един от нас в него, за поезията и за мястото и участието ни на голямата политическа сцена. Модерният изказ на авторката е забележителен, а нейните креативни и неочаквани метафори ни въздействат, като създават незабравимо интелектуално изживяване." проф. Мария Цакова Боряна Калис Калистрина е поет и журналист. Завършила е журналистика в Софийския университет Св. Климент Охридски. Водила е ... |
|
Три измерения на любовта, видени през погледа на Дигиталните поети на издателство Musagena. Това е трета част от успешната поредица Споделено за любовта, в която авторите отварят специални кътчета от сърцата си. Понякога друг вижда най-точно това, което криеш в себе си. В тази книга можеш да откриеш именно това... и сам да решиш с кого да го споделиш. В сборника ще откриете текстове на: Дарина Атанасова, Женя Кънева, Силвия Крумова, Димитър Мавров, Мая Николова, София Георгиева, Сузана Йорданова. ... |
|
Съставител: Димитър Анакиев. ... "Парче от дъга, антология на българската танка, съдържа 76 танки от 25 български поета. Антологията се състои от три части: избрани танки, танка проза и ренсаку. Изглежда, че преобладаващата тема сред българските каджини (каджин, превежда се като мъж / жена на танка, е начин, как японците наричат поети на танка) е любовта, но има и много други теми. Българският поет, подобно на японския, с лекота изразява своето виждане за света чрез символиката на природата. Изненадваща е и лекотата, с която българският поет разширява своя разказ, използвайки свързаните форми на танка. Явно ... |
|
Поезията на Добрин Добревски е изповедна, но и картинна. Нейната асоциативност е многопосочна, тя носи загадъчност и тъжна красота. Времето, в което разглежда самотата, тече бавно като във филм на Тарковски. Стихотворенията спират вниманието ни върху човешката тревожност, върху бягството от една действителност към друга, върху ранимостта на човешката душа. Чуваме поетичен глас, който се вслушва в паметта и показва как може да се придава неочаквано друг живот на важните моменти - онези, които ни променят. Добрин Добревски е роден през 1947 година. Завършва Художествената академия, специалност Скулптура. Участвал е в ... |
|
Теодор Троев, изследовател и пътешественик, пътувал по дирите на митични герои и поверявал живота си на стихиите, сега ни повежда на едно необикновено пътешествие - по териториите на сърцето, по океаните на любовта, по моретата на приятелството, зад които ни очакват и бреговете на искреността и доверието. Повежда ни с лодката на стиховете си... ... |
|
Съставител: Яна Букова. ... Настоящата книга събира избрани произведения на автора. Биньо Иванов (1939 - 1998) е български поет, автор на радиопиеси и сценарии за радиопредавания. Негови стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Германия, Полша, САЩ, Унгария и др. Има редица стихосбирки, сред които Природи и Часът на участта."Трайните неща от поетическото наследство на един голям български поет на XX век, стихотворенията без дата, стихотворенията, които живеят извън времето на създаването си. Избрани според афинитета, проницателността и естетическия критерий на наш съвременник ... |
|
*** (да) / 1 Денят започва с ехото от сутринта и спомена за хиляди умрели дни, предшествали смъртта на вечерта. Измивам сухите очи с вода от мисли и молитви към скъпа светлина и тайна от дъга. Посрещам утрешните изгреви и залезите на забравени слънца, защото чувам шепота на вятъра:"Ти си господарка във света."Нахлузвам чистите сандали и с повика на небесните колони издигам се към острото на синевата, високото на планинските подкови. Обличам небесата. В бяло-облачни къдели изпредена пара от цветята и нежни трели, извити гласове - на птиците децата. Почивам си и лягам във тревата. Аз съм приказна позлата от ... |
|
"Силна е водата дето слиза от върха на стария Балкан, тя раздира грубата му риза и измива скрити в горест рани." Диана Атанасова ... |
|
"Една от алтернативите на неучастието в злото е мълчанието. В така наречените тоталитарни години доста поети опоетизираха отказа от словото, което беше езоповски израз на съпротивата им срещу кухата фразеология, обслужваща тогавашното общество. Ролята на свободни роби уби много поети, ала и съхрани много поети. Един от оцелелите е Валери Видас. Макар и малко печатан - сигурно заради липсата на исторически оптимизъм в стиховете му - неговото присъствие-отсъствие се усещаше. Според мен тъкмо собственото си неудачничество той съумя да превърне в поезия; изолацията, затвореността, ако щете неумението да се уреждаш - те ... |
|
Тази книга е своеобразна панорама на галерийния живот в София на границата между XX и XXI в. В продължение на близо двайсет години авторът е записвал в бележници и дневници това, което е чул, видял и преживял в галерия Натали. Подзаглавието - Скици от галерията, открехва жанра: рисунки, правени от натура. Текстовете наподобяват разкази, преливащи в есета, и включват разговори с творци, наблюдения, писма, стихове... Героите са десетки съвременни български художници и ценители. Към историите са добавени случки от живота на световни художници, както и отклонения към литературата и към другите изкуства. Написана от истински ... |
|
Вярност Не се плаши от нея. Днес тя просто има лоша слава. Наричат вярност скритата ръжда, която любовта ни разрушава. Кумир е за посредствените тя, за нея плащат, скъпа вещ е. Прикрива се със вярност слабостта за да избегне удара насрещен. За нас е непозната верността. Не се плаши, не я желая. Тя би попречила да изживея На моята любов към тебе края. Нина Христова Поезията на Нина Христова е пропита от възторг към любовта и красотата на изживяното, копнежа към желаното и отдаването на удоволствието да обичаш. Книгата е отпечатана на тонирана хартия и илюстрациите са създадени от художника Методи Петков. ... |
|
Желание Толкова ми е спокойно - искам да умра край тези детелини. Тишината кротко да се бистри в мигове, отекнали в годините. Да ме милва нежно чичопея, да съм клонка и листо от габър. В залеза безмълвно да се влея с разпиляното по хълма стадо. Да изтичат силите. Жаловно да проплаква тънка окарина. Момина ръка да спре съдбовно над четирилистна детелина. Люба Александрова е родена през 1942 година. Завършва Химическия факултет на СУ Св. Климент Охридски. Специализира и работи предимно в областта на приложната екология. Има публикации в сп. Пламък, Жената днес, Отечество. Автор на стихосбирките: Безоброчно (1996), ... |