"В новата си стихосбирка Елисавета Шапкарева продължава и разширява своята поетика, привидно бягайки от лаконизма на терцета (хайкуто), като удължава изказа, но опазва изчистеността и еднократността на образа. Голямата отлика и достойнство на нейния глас в българската литература е способността ѝ да се съсредоточи върху един обект на поетическо съзерцание и само с няколко словесни щриха да го направи релефен, изпъкващ, открояващ се, запомнящ се: такъв, че го носиш и осмисляш бавно в рецептивното си съзнание, продължаваш го, дозавършваш го като част от себе си. В силна семантична позиция в заглавието са ... |
|
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
|
Когато вземеш в ръцете си, драги читателю, тази изящна книжка и прочетеш върху корицата името на нейната авторка, ти едва ли ще се спреш единствено върху стиховете ѝ. Защото това име е Джуни Александрова и то мигом ще подгони мисълта ти по-далеч от строго подредените страници на книжното тяло... Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
Книга със стиховете на Галина Златарева и маслени картини върху платно на Пеньо Иванов."Стихове пиша от доста години та и до днес, но все не се решавах да ги публикувам. Кураж ми дадохте вие, читателите на моите романи. Пращате ми отзивите си като на човек, когото чувствате близък, и без притеснение споделяте мислите си. Това ми създаде усещането, че няма прегради между нас. Зная, че едни ще харесат стиховете ми, а други не, защото тухличките в градежа на всеки творец са различни. Пиша така, както го чувствам, и не се водя от правила и моди. Това ми дава куража да разтворя за всеки от вас страниците на тази книга. ... |
|
|
Поезията създава норми в пустотата на бялото очакване и е необходимо гласовете, които съдържа, да имат комплексни функции, за да може да заговори за духовния излаз и за оцелялото, защото човек се намира непрекъснато в своеобразно постсъстояние, както е постмодернизма. Човек реставрира в момент след отминаването на поредната буря. Постмодерният човек говори за оцелялото в своя вътрешен свят и в света около себе си. Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия от издателство Захарий Стоянов. ... |
|
|
"В ръцете си държите книга, която е магическа. Ще я прочетете наведнъж, но със сигурност не веднъж. Ще попаднете в светове, в които ще се усещате като Алиса в Страната на чудесата и ще се питате накъде ви водят: Нагоре ли? Надолу ли?... Светове, изтъкани от много истина, болка, пеперудени облаци, люлки от змии, студени кралици, самотни ездачи и приказни герои. Закъде без капризната Госпожица Рут, затворена в комфорта на лъжливото си царство, и Мартин Идън, това момче мечтател? Всички те ще оживеят по невероятен и напълно различен начин, за да ви накарат да усетите силата на бунта на едно смело сърце, което не се ... |
|
|
Книгата Прорези на Стоян Сгурев показва как от драматичната борба със себе си той е родил завладяващи и смислени духовни послания, облечени във формата на органична поезия. ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
"Стихосбирката на Ирен Петрова неслучайно носи заглавието Credendo Vides - вярвайки, виждаш, или виждаш чрез вярата. Тя представлява органична сплав от поезия, молитви, притчи, проповеди - една своеобразна родна Песен на песните, която няма тукашен аналог. Ирен не само смята, че живот, пропилян в поезия, не е напразен, но издига романтичния образ на твореца до фигурата на Христос - поетът е подобен на жертвен агнец, чрез който той ни говори. И тя ни говори. Нейният свят е място на истината, която свидетелства за божественото - едновременно и въпреки, и заради мрака, нещастията, самотата, страданието ни. Осъзнати ... |
|
|
"Ще се завърне ли любовта на крилете на сини пеперуди... Ще намери ли пристан в нежността на две очи и в топлината на две ръце - Може би... Порив към извисеност над злобата и пошлостта и стремеж към светлина ще открие читателят в новата стихосбирка на Дария Манева." Доц. д-р Нина Белова "Мъдрост, изящество, простор са стиховете на Дария Манева. Те изплитат фините нишки на истини, с които душата преоткрива себе си, другите, смисъла на живота. За да светне - пречистена и умиротворена от споделеното." Д-р Ружа Маринска "Стихосбирката Може би... е скрито дихание и нежно послание за тайните на ... |
|
|
"Здравейте, професор Д., Преди две години, малко след смъртта на майка ми, ви написах писмо, което вие прочетохте веднага, на следващия ден, след като ви го изпратих. Това беше голяма изненада за мен. Очаквах в най-добрия случай да се обади някоя секретарка, която да ме уведоми за нещо от типа на входящ номер, колкото да може да се тупа топката, докато се успокоя. Вместо това вие ми отделихте време за един достатъчно дълъг и сърдечен телефонен разговор. Искам да започна писмото си с благодарност за това! В този разговор останах с впечатлението, че приемате писмото ми като жалба в призив да бъдат наказани ваши ... |
|
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144
