Майсторът В кабинета на майстора не смея да седна, да съм равна с него - забрави, момиче, за всичките игли, белезници, бръсначи и ето ти прибори за хранене, яж и пий със чисто сърце, не търси наказания, някъде продават сапун за пране, някъде на хората им минава, само ботушите пропускат внимателно, куфар по куфар, вагон по вагон, хапка по хапка преглъщай наобратно, преди хиляда ли, там някъде, все още думата ми не се пресича на две и аз съм желязна, и аз съм майсторът, и аз съм момичето, момичето на майстора, между добре дошла и сбогом мълчим все по-бавно. ... |
|
|
Тристишия Есенен дъжд. Свлича в канавката суетата на лятото. Из книгата ... |
|
|
"...Протяга към мене десница Христос и през страшната рана от гвоздея виждам звездите...""...Не напразно погледът върху Йордан-Кръчмаровата поезия започнахме със самотата. Неговите стихотворения са странно самотни издялани форми в пространството, като че ли случайно захвърлени мигове, оформени пластически, визуално, самотни сред вселената като родени след емоция картини... В самотата на всяко стихотворение е заложена изненадата, че поезията стои навсякъде по света, захвърлена и ненужна за практичните хора, но тъй сладка за онзи, който умее да я чете и открива. Рисувателното често прелива в скулптурно, ... |
|
|
"През първата половина на 90-те Ирина Баткова се появи сред кипящата от експериментаторска енергия, но кажи-речи езотерична млада поетическа съобщност с две книги ("Обърнатите катедрали", 1993 и "Рунически знаци", 1996), които поразиха читателите си със съвършената си графична прецизност, с преднамерената йероглифна застиналост на едно писане, което се доближава в процедурите си до рисуването – до онова рисуване обаче, в което магическото и ритуалното е същественото и с което пещерните хора са хвърляли мрежите си върху душите на издебваните с други мрежи тела на животните. Отправяйки това иронично ... |
|
|
"Иван Теофилов е поет от висококаратна проба. Заетата с венцехваления критика в онези години малко писа за неговите стихове, защото той се занимаваше с анализа на хилядите безсребрени мигновения на щастие, които въпреки всичко съществуваха в тинестото ни, блатно ежедневие... За мен не е важно колко често се срещаме, какви са неговите последни пристрастия - той за мен е неизменно това, което винаги е бил: човекът, който писа стиховете за най-любимите ми постановки, авторът на вероятно най-доброто, което съм направил през живота си - пиесата "Поетът и планината"." Леон Даниел "Тънка пътека от ... |
|
|
Придвижване през летни месеци като май и октомври с тяхната си топлина и цвят с миризмите им със срещите край фонтаните отказвам метрото и взимам разстоянията с наземини средства а най-често предпочитам да изминавам целия май и целия октомври пеша. Калоян Игнатовски ... |
|
|
Издателска къща “Жанет 45” пусна на книжния пазар нова книга със стихове на големия ни поет Николай Заяков. “Пастирът на звездите” е уникално издание и включва неиздавана поезия – благословена от ръката на Бога, от която само няколко са видяли бял свят по страниците на периодичния печат. Девет години делят двете последни книги на поета. Новата му книга е доказателство, че талантът на Заяков надвива годините, и това, естествено, са думите. Те са слабостта и силата на този автор. Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града ... |
|
|
"Кристин Димитрова е една от най-изтъкнатите български поетеси от поколението, което започва да пише след 90-те. Потайни, ловки и остроумни, стиховете и се прокрадват към читателя иззад гърба му. Тя пише с измамна лекота, демонстрирайки, че да наблюдаваш отстрани не означава да избягваш проблема. Димитрова е особено добра в умението си да ни показва как изглежда светът и какво означава той." Анди Крофт, "Стихове, посветени на нашия свят" ... |
|
|
Любовна лирика ... "Еротизмът е съществен елемент в поезията на Иван Тренев. Много тънко и сполучливо той предава първите трепети на любовта, смущенията на току-що пробудилата се плът." Атанас Далчев "Любовните стихове на Иван Тренев са чисти, нежни, с много вътрешна топлота и красота."Александър Геров "Иван Тренев е лирик - топъл, интимен. В любовните му стихове има прозрачен простор, ухание и светлина, много трепет и вълнение!" Иван Давидков ... |
|
|
Надежда Радулова е родена през 1975 г. Завършва Българска и Английска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 2001 г. защитава степента магистър по философия към Централноевропейски университет, Будапеща и The Open University, Лондон. Академичните и интереси се свързват със сравнителното литературознание (Comparative literature) и пол/род/овите изследвания (Gender studies). Понастоящем е докторантка към Катедра по теория на литературата към СУ “Св. Климент Охридски”. От 2005 г. е редакторка в месечното списание за пол, език и култура „Алтера”. Първата и стихосбирка „Онемяло име” излиза през 1997 г. с конкурс на “ ... |
|
|
В "Лични полета" ( 1 и 2) Здравко Гълъбов - този мълчалив вестоносец, хванал литературно-историческото сито в ръце - търпеливо, внимателно, умно и талантливо (това личи по въпросите му) пресява и завещава на поколенията златоносните частици от хора и време, градили в годините храма на голямото поетическо изкуство, родено и населяващо Пловдив. В този храм ние, българите – а и не само ние, - трябва да влезем с бяла риза, с чиста душа и да оставим знака си на благодарност, на взаимност и съпричастност към творчеството на ядро от таланти - "магьосници на вълнуващи прозрения", както и към личностната им ... |
|
|
"Моят преводачески идеал е преведената творба да звучи като оригинал и да бъде конкурентноспособна спрямо българската поезия. Читателят на превода трябва да изпита същото удоволствие, което изпитва читателят на оригинала. Родината е нещо значително повече от това да си роден в България. Трябва да си готов да се пожертваш, да дадеш от себе си, от силите си, от ума си, от настроенията си, от чувствата си, от уменията си, за да се развива тая нация и целият този народ - тогава България ти е родина!"Стоян Бакърджиев ... |
