"Запомних и ми направи добро впечатление това, че в стихосбирката си Виделината Станислава Пирчева-Ава пренася в известен смисъл усилията си за поезия в небето и Космоса, но не се страхува да погледне и в най-тайните кътчета на човешките страсти и емоции. Влюбените жени правят така в стиховете си - реят се нависоко, черпят сили от тежестта, която носят на рамене си, и от пътя, по който вървят." Николай Милчев "Стихове, писани с любов и за любов, която прави живота ни богат и прекрасен и ни обогатява с чувства в един комерсиален и стерилен свят, а сме родени да тичаме по Млечния път, да събираме в шепите си ... |
|
|
Прошката не ми понася е втори поетичен сборник на поетесата Лилия Илиева. Без пълнежи, без паразитни излишества, с изключителното усещане за поанта - така пише и вълнува тя. Стихосбирката обединява три тематични цикъла - Без упойка, Шот на раздяла и Море, което ме заслужава. Излиза с рисунка на корицата от талантливата Росица Каркальова и е финансирана от Министерство на културата на Република България."Пристрастена съм към поезията на Лилия! Мога да разпозная нейно стихотворение, без да е с авторски подпис отдолу. Това си помислих още при появата на първата ѝ книга, а сега, когато е факт Прошката не ми ... |
|
|
"Книга за непреходното в преходността (казано по пенчославейковски), за намереното равновесие чрез поезията в неравновесието ни. Първата от двете части умиротворява самотното и временно съществуване на човека сред огромния космос, сбогува се с илюзиите. Втората част поетически изследва творческия акт и завършва с читателя творец, наречен от Людмила Балабанова незнайния поет, вдъхновен да споделя духа на поезията." Светлана Стойчева Илюстрации: Ирина Каракехайова. ... |
|
|
"Човечеството има право да знае повече. За себе си, за своите създатели, за своите духовни водачи от Шамбала. За своето бъдеще - в съответствие на Божествения план и еволюцията на Земята. Готови сме да ви предоставим знания, които ще ви превърнат в равностойни участници в изграждането на Новото време - Златната епоха. Знания, които ще ви направят свободни." Тибетеца "Пътят на ученичеството е достъпен за всички. Най-важна е първата крачка. Когато я направи, човек вече не е сам - на помощ идват светлите братя от Духовната Йерархия и те ни дават толкова, колкото може да приемем и отработим, според ... |
|
|
"Това е едно голямо удоволствие. Ти е подслушан разговор за интимността, който осветява нетрайните и поради това така необходими ни пространства на нежност. Малки истории, които се редуват с хайку поезия. Изглежда екзотично-странно, а се оказва така близко и вълнуващо. Ако се вгледаме по-внимателно, ще открием, че историите редуващи се с поезия, са създадени като музикални партитури със свое темпо, цвят и плътност на звука. Ритъмът им е толкова заразителен, че постепенно се синхронизира с дишането ни, постигайки единен дъх и код на възприятие. Това е книга и музика едновременно, която има шанса да променя и най- ... |
|
|
"Пречистваща носталгия и копнеж по завръщане към невинността на най-истинската ни родина - детството, към усещането за дом, споделеност, защита. Болезнена самота на пространствата, от които не само детето в нас, но и предметите си тръгват вкупом, въпреки опитите ни да пребиваваме в два свята, наподобявайки ангелите. През раните от думи и жестове, чрез смъртта на майката, децата на България до тази на черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка, книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса на полето и града с личните ни човешки апокалипсиси, от които става все по-трудно да излезем, защото все още ... |
|
|
Писана непосредствено след пандемията и в сянката на две войни, стихосбирката Черно хайку фокусира върху крехкостта на всяка даденост, пукнатините в сигурността и предателствата на навика, слепите петна на теорията и паническото отстъпление на логиката, терора на тленността и неизчерпаемите илюзионистки способности да заблуждаваме себе си. Изследва отново и настоятелно реалността вътре и извън нас, търсейки поетична динамика в сухата информация и метафорична стойност в енциклопедичния факт, черпейки от трагизма на новините и проблясъците на ежедневието. Времето във всичките му превъплъщения - геологично, историческо, ... |
|
|
Книгата съдържа 75 стихотворения и 3 поеми на автора Тодор Билчев."Всичко на този свят възхожда и захожда. Но само слънцето може и го прави непрекъснато. Негови деца са изгревът и залезът, които пък раждат деня и нощта, но както колелетата на колата, все се гонят и никога няма да се настигнах, защото те са раждането и смъртта, а онова, което протича между тези две вкаменелости винаги се е наричало живот. За този живот или, по-точно, за човешкия живот, за деня на неговото раждане и нощта на смъртта му, за възхода и падението, за изгрева и залеза и дали след него нещо изгрява или и той се превръща само в кал и земя, ... |
|
|
Съставители: Димитър Анакиев, Габриела Цанева. ... "Миналата година в САЩ излезе моя антология на българското хайку Човек на английски език. В нея участваха 75 автори, всеки с по едно хайку, обхващащо 50-годишен период на писане на хайку в България. Задачата на тази антология беше да представи на международната литературна публика основните черти на българското хайку като развита национална литература. Веднага след американското издание се появи необходимостта от разширеното българско издание, което да хвърли нова светлина върху българската литература и да направи българското хайку неотменимо нейна незаменима част, ... |
|
|
"Ръкописът на сбирката Медитация за България се пада на моя юбилей - 40 години писане на японски поетически форми. Съдържа малко повече от сто стихотворения, от които приблизително половината са танка и половината са хайку, към които са добавени три поетическо полемични текста. Трите основни теми, които доминират в тези мои японски медитации, са патриотизъм, вяра и човешки права. А това означава, че поетът поставя на преден план борбата за социални ценности, т.е. пред читателя е сбирка със социално ангажирана поезия. Като се има предвид, че тематизирането на борбата е вплетено както в българската, така и в ... |
|
|
"Напоследък все по-често се улавям, че мисля за всички онези малки истории, много лични и откровени, на които съм ставал неволен свидетел или са ми били доверявани по една или друга причина. Ако беше възможно, дори бих си направил нещо като хербарий от тях, защото споменът, както е доказано, е жив, докато някой го пази някъде в себе си. Тези малки откровения, подарени ми през годините, съм съпреживял по свой начин, докоснали са ме и са ме развълнували. Те ме връщат към точно определени места, моменти и хора, които са ги споделили с мен." Илия Михайлов ... |
|
|
"Текстовете могат да говорят и без рисунки, а рисунките не се нуждаят от думи. Ако, обаче, те са заедно, имат по-голям шанс да бъдат усетени, а не да останат в самота. Образът и словото имат силата да казват истини и ако не го правят, губят своя смисъл. Често ни напомнят и за това, че не всичко в живота е гладко и красиво, както ни се иска. Спомените за миналото, мечтите за бъдещето не са по-важни от момента, който тече сега." Кирил Аврамов ... |
