Експлозивен роман за българското задкулисие. Хаосът, икономическата и духовната разруха се задълбочават. Налага се пренареждане на фигурите в играта "сливане на мафията с държавата", но никой не знае кои са главните играчи, наречени Учителите. Дори свръхсекретният сектор В-4 в Брюксел не може да ги идентифицира. Публична тайна е, че именно те стоят зад "Си Си Си Корп" - най-голямата групировка в страната. Притиснат на живот и смърт, шефът на сигурността ѝ, Боян Панев, трябва да разбере кои са те и да ги неутрализира. Невероятно убедителен със своята достоверност, изпълнен с напрежение и обрати ... |
|
"Сонет 130" е концентрат от отлично боравене с думите и запомнящи се образи, които преследват читателя като сянка дълго време, след като разказът е прочетен. Ганка Филиповска умее да нажежава словото си до червено толкова добре, колкото и да го охлажда до болезнена ледност." Радостина А. Ангелова "Тези разкази са като тиха река. Бълбукат и увличат. Написани с великолепно, внимателно и грижовно майсторство, те направо те завъртат. В бавна, но мощна въртележка. Тя е светът на Ганка Филиповска." Калин Терзийски "Разказите на Ганка Филиповска, уважаеми читателю, може и да не ти харесат. Но ... |
|
Изминали са 200 години от края на Късата война, в която джуджетата удържали наплива на ордата гоблини и опазили своя град-мина Бигхоул. В мирни времена единствената работа на стражата, охраняваща тунелите, се свежда до предълги отегчителни постове. Боре Рокхард, наследник на един от героите в Късата война, е неспособен да привикне с рутината и сивото ежедневие на Пазител, а мечтае за дръзки приключения и предизвикателства. Така, след поредната безславна смяна, джуджето решава, че е време да издири двамата си приятели от детство - ловецът и следотърсач Лонди Тимпуршвед и Нуфри Бобашек, ученик на Академията по механика и ... |
|
Тодор Николов е роден в Казанлък, живее в София. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", работил е като редактор в ежедневни и седмични вестници. Опитал е вкуса и на други професии и с годините е разбрал, че всичко около нас си има своята цена, но всъщност най-щастливи в живота ни правят безплатните неща: приятелството, усмивката, любовта, здравето, слънцето и дори дъждът, след който стават всякакви чудеса и под който можеш да намериш дори тигър. "Ако ви е омръзнали от намяткана надве-натри приблизителна, недоправена, претенциозна или направо полуграмотна литература, разказите на Тодор Николов ... |
|
"Пита ме щастлив ли съм и аз веднага контра - какво е щастие?, - а той започва да мънка, мърльо, който търси да си чеше езика. Щастието, мой човек, е да ти се изпълняват всички желания. Точно така! Или всичко, или нищо. Какво казваш, не е възможно? Да си имаме уважението, не говорехме за възможно и невъзможно, а да ти се изпълняват желанията има един прост начин, известен от памтивека - да пипнеш сянката на Земята. Ей, пак гракна как да станело, твоя работа! За себе си съм открил средството - и в учебниците пише, че при лунно затъмнение сянката на Земята покрива цялата Луна, значи там и последният глупак е щастлив. ... |
|
Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
Дълбоко съм убеден, че към всяко нещо съществуват поне сто ракурса и толкова версии. Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана. Няма нормален човек, който да не иска красивата версия - за себе си, но и за околните. Лошото няма какво да го търся, то само ни намира, но търся доброто - красивата версия. Сега правя един сборник с това заглавие - много му се надявам - "Красивата версия". Това сподели писателят Дончо Цончев, получавайки ... |
|
Роман за времето на цар Иван Александър. ... С напрегнатия си сюжет, изваяните образи и неповторимия си език Опустошение ни потапя в една от най-драматичните епохи в българската история. Времето на цар Иван Александър - българските книжовници създават блестяща култура, но тъмни облаци надвисват над България. Царството се разяжда неудържимо, османски орди опустошават граничните му райони, а царят се отдава на страстите си. Всеки в двореца мисли само за своето благополучие. Най-знатните боляри се обособяват като отделни владетели, а безмълвният народ губи своите упования. Младият болярин Братан се отправя към Търновград, ... |
|
"Рядко се раждат истории, които превръщат кръвта в криле. Разказите в сборника "Кедер" на Йорданка Белева са такива. Те изтръгват човека от бездната на тъгата, пречистват мислите, лекуват раните. Думите на Йорданка Белева са светли и богати. Разказите ѝ превръщат скръбта в мъдрост, която измерва неизмеримото - стойността на човешкия живот, на дълбоката привързаност на кръвта, мислите, плътта, мечтите към някой близък човек, без когото животът е невъзможен. "Кедер" е силна книга, която преобразява отчаянието в пътека към доброто." Здравка Евтимова ... |
|
Една невероятна история, която няма да можете да оставите. ... Ако вярваш само на нещата, видими за очите, но въпреки това в главата ти често звучи песен, недостъпна за другите, това означава, че или си специален, или нещо много специално ще ти се случи. Или пък че грубата реалност, която всички ние обитаваме, трябва да има и изход към мистичното, към свръхреалното, за да придаде основание на случващото се. Защото всяко съществуване се нуждае от метафизичност, за да бъде осмислено като правило. Особено разположено във време, когато добро и лошо дотолкова си приличат, че е само въпрос на избор как да бъдат наречени. ... |
|
Книгата е събрала къси разкази (от няколко изречения), които разкриват мъдрости, разказвайки ни за най-обикновени неща. Те едновременно навяват спокойствие и ни карат да се замислим, за заобикалящата действителност, която е неразривна част от нашия свят, но често остава незабелязана. Интересно е как авторът забелязва и описва дребни детайли, които на пръв поглед изглеждат съвсем, съвсем незначителни, но в действителност характеризират важни събития от живота ни. Изданието е илюстровано с графики, които напълно кореспондират с текстовете в нея. Бойко Бойков е роден на 20 юни 1947 г. в София. Завършва "Френската ... |
|
Бойко Бойков е роден на 20 юни 1947 г. в София. Завършва "Френската гимназия", а след отбиване на военната служба като парашутист – специалност френска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи във вестниците "Земеделско знаме", "Народна култура", "Софийско утро", а през последните двайсет години – във в. "24 часа". Автор е на много статии, репортажи, интервюта, анализи, редица кореспонденции от страната и чужбина. Превел е частта "Името" от романа на Марсел Пруст "В търсене на изгубеното време", публикувана в ... |