"Когато се нуждаеш от криле, стремежът ти за полет ще ги създаде."Понякога е необходима светлината на книга, за да видим вътрешните си светове по-ясно, за да преосмислим прозвъняващите през времето свързващи хората нишки, за да преоткрием мъдростта и силата на родовите корени... Представите се променят. Границите се разширяват. Обитаваме пространства отвъд думите и осъзнаваме, че правилата във възможните реалности, както и в литературата не са неотменни. Какво означава "кристалотека"? Какви съкровища пази една индигова врата? Защо Лия отлага важен житейски избор? Какво научава Селена, докато ... |
|
Колаж от акварелни фрагменти, "Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите" може да се чете като съвременно японско дзуйхицу - изящният средновековен жанр "по пътя на четката", или като социална мрежа. Героите населяват конкретен и същевременно измислен град. Случват им се смешни и тъжни неща, в автобуси и таксита, по улици и спирки. Как се разминаваме, когато се срещаме, какво казваме с недоизказаното, как се оглеждаме в миналото си, как се губим и намираме, чуваме и не чуваме един друг, какво остава и какво отминава, къде е красотата, кой ден е добър и кой лош? Фрагментите се подреждат като звезди в ... |
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
Не бяха и предполагали, че тя - докторът на науките Соня Григорова, ще остане на улицата. Беше познато и уважавано име, ценен автор и респектиращ събеседник в телевизии и радиа. Много политици от опозицията и от управляващите я бяха търсели и бяха получавали от нея експертно мнение. И може би именно заради това се страхуваха от нея - че е експерт, който винаги ще остане лоялен, но политически необвързан. А само уважаващите себе си ръководители ценят самостоятелно мислещите експерти. До мен спеше майката на децата ми, те ме чакаха заедно с родителите ми. А аз трябваше да избирам между тях и собствената си съвест. В крайна ... |
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
Бойка Асиова, автор на книги с публицистика, документалистика, проза. Между тях са сборниците с разкази "Мъжко можене", "Лудовица", "Рецепта за камбана"(Годишна награда на СБП за есеистика) и романите "Яловата вдовица" (Национална награда "Н. Хайтов", номинация за наградата "Хеликон", преведен на немски и турски език) и "Вълчицата излиза привечер". "Запеските. Дух и материя" с приз за принос в запазване на фолклора. Автор на публицистично-документални филми на БНТ ("Жалба по Гоце", "Между люлката и гроба", "Курбан за ... |
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
Книга за любовта, за онази красивата, истинската, моногамна любов, която кара сърцето ти да диша, да тупти и внушава, че любовта е едно красиво тайнство между двама, без значение дали хора, или животни. Тази вселенска истина е заложена в живота ни. Любовта на лебедите, тяхната готовност да умрат за любимия, когато него вече го няма, е потвърждение за взаимността в любовта, всичко онова, което живите същества са получили като дар от Бога. ... |
|
Току-що навършила 18, Биляна удря джакпота от тотото. Красиво момиче и талантлива певица, тя смело се гмурва в самонадеяния мъжки свят, в който много богати мъже наддават за девствеността ѝ. Открива себе си в неочаквани събития с необичайна развръзка. Силните характери на героите се сблъскват в света на чувствата. Романтичното пътуване към себе си на героинята на филма е съпроводено със спотаени емоции - толкова по-силни, колкото по-дълбоко са скрити. "Цвете за откъсване" е рядко искрена книга за израстването и любовта. Премиерата на едноименния филм по нея се очаква през пролетта на 2020 г. ... |
|
Анна Карима е писателка, общественичка и едно от най-видните лица в борбата за равноправие на половете в България. Тя е сред основателите на Женското образователно дружество "Съзнание", което се бори за допускането на жени студенти в Софийския университет. Учредява Българския женски съюз, редактор е на редица списания и вестници, основава съюза "Равноправие", открива първото в София Девическо търговско практическо училище и основава дружество "Инвалид" - дом и училище за деца с физически и психически проблеми. Пише и публикува през целия си живот. Три нейни пиеси са поставяни в Народния ... |
|
Илюстрации: Мая Лилова и Бела Лилова. ... Ставри и Прокопи са приятели. Те споделят един дом, храната си, премеждия, истории, а понякога и еднакви виждания за света. Имат оживени социални контакти и се наслаждават на живота. Ставри и Прокопи са кучета и с удоволствие биха ви заговорили на улицата, но за жалост, вие няма да ги разберете - ще си помислите, че лаят. Те са персонажи от детството на две пораснали момичета и сега се завръщат, за да разместят местата на сериозното и забавното, на важното и незначителното, на страшното и обичаното, и дори да променят представата ни за времето. В новите им истории има малки ... |
|
"- Нали разбираш? Всъщност ние сме проблемът - каза внезапно момичето. - Да крадеш е социална дейност, на едро никога не крадеш сам, трябват ти помощници, адютанти, съдружници, адвокати, препродавачи, консултанти, слуги, поддръжници на автопарка, крупиета, сводници, съдии, секретарки, турагенти... Разбираш ли, да крадеш означава да създаваш някакво взаимосвързано общество. Тези общества се съюзяват във взаимно свързани кръгове, кръговете създават държава, а държавата създава закони - какво от това, че ти или аз ще ги наречем закони на беззаконието. И нали разбираш, всъщност такива като теб и мен... всъщност ние сме ... |