Романът "На друг език" навлиза в малко изследвани от българската литература области – това е една книга за първозданната сила на Словото и пътя към него. Преплитането на магичното и реалното извежда текста на нивото на универсалното, което го прави достижим и подмамващо потаен едновременно. Книгата е вълнуващо приключение за най-смелите, онези, които имат силата на духа и дързостта на сърцето да поемат по следите на една от най-големите загадки, стояли някога пред човека; загадка, в сравнение с която египетските пирамиди и НЛО-тата биха изглеждали като обикновени технически подробности – загадката на Словото. ... |
|
|
Младен Младенов можеше: • да си живурка философски в кантората – Съдбата го изстрелва на зъболекар. • да има супер екип – Съдбата му натриса двама пънкари, проектомутра и вуйна Офелия. • да преследва лошите с адска машина – Съдбата се изгавря с лада. • да има секси клиентки – познахте, Съдба, едно-друго... И така до – въпреки всичко – победен край, щастлив за всички. Освен за лошите. В ролята на Съдбата: Ели Маринкева. Родена в Сливен. Учила история в Американския университет и Централноевропейския университет, в момента преводач и учител по английски. "Детективи алангле" е дебютната й книга – една интригуваща ... |
|
|
"Теохомия" е предизвикателен роман за съдбите на наши съвременници от началото на този век. Повествованието ясно, но ненатрапчиво повдига въпроса за целта в живота и вродения ни (или предизвикан) стремеж към вечните стойности. Романът на Данаил Налбантски поглъща изцяло вниманието ни и съперничи по увлекателност на "Жребият" - романът му, който през 2007 г. беше номиниран в Амстердам за наградата "Християнска книга на Европа". ... |
|
|
На 2 април 2008 г. големият български поет Константин Павлов навърши 75 години. Тъкмо тази годишнина е формалният повод за двама негови приятели – художникът Светлин Русев и поетесата Божана Апостолова – да публикуват някои от последните текстове на поета в уникалното издание "Писмо до Светлин" с манускрипти от автора и негови портрети, рисувани през годините от Светлин Русев. ... |
|
|
Роман за времето на цар Иван Александър. ... С напрегнатия си сюжет, изваяните образи и неповторимия си език Опустошение ни потапя в една от най-драматичните епохи в българската история. Времето на цар Иван Александър - българските книжовници създават блестяща култура, но тъмни облаци надвисват над България. Царството се разяжда неудържимо, османски орди опустошават граничните му райони, а царят се отдава на страстите си. Всеки в двореца мисли само за своето благополучие. Най-знатните боляри се обособяват като отделни владетели, а безмълвният народ губи своите упования. Младият болярин Братан се отправя към Търновград, ... |
|
|
Любоffни разкази. ... "И Чико чакаше. и сравняваше всички жени със своята Маги и поне малко (а може би и много) харесваше Зоя точно защото приличала на неговата Маги. Само дето вместо грейнало слънце, в очите ѝ плували тъга и умора и косата ѝ не била толкова "свободна". От тази прилика се роди идеята за шегата. Зоя не помнеше точно кой и как я подхвърли. Не помнеше и дали от скука, дали от празнотата на делника, дали от скритата човешка жестокост, която винаги дебне в кътче на съзнанието, се съгласи..." Из "Ноктюрно" Велин Станев е роден на 3 ноември 1967 г. във Велико Търново, ... |
|
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
|
"В първо лице: "Една любов, един брак, две обичани същества - децата ми. И роли - много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса - толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях - български селянки, Юджин О'Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно - българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата - съвсем... Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах ... |
|
|
Човекът бе успял да опознае и погледне житейския си път под много и различни ъгли. Открил бе и тайнството на покоя, превръщайки се от участник в собствения си живот в един негов безпристрастен наблюдател."Аз не искам Небе! В мен са триста вселени. И в галактики бродя при пълна Луна. Нощем пеят планетите с мен и говоря езика на всяка звезда. Но звездите не искам да слагаш в нозете ми! Ще загубят и пламък, и огън, и страст. Подари ми пътеки, планини и безвремие, щипка Любов и бъди Светлина..." Здравко Стоицев ... |
|
|
"... – Глупак си ти, мой човек, и неук при това. Не знаеш историята - обади се гардеробът Спас. – Нашият бивш цар Симеон Втори също катастрофира в политиката, но не се е нарекъл "Катастрофирал". Дядо му Фердинанд навремето предизвиква две национални катастрофи, но и той не се нарече така. – Не са се сетили. Хитрият политик извлича дивиденти от всички ситуации, дори и от фаловете - отвърна Мрав Втори. – Тези не ми ги разправяй. Принципът е: граби и бягай! А те двамата - дядо и внук - го направиха много добре." Из книгата ... |
|
|
Записки под карантина. ... "Написах този роман - втори от поредицата за Спас Господов, по време на извънредната световна ситуация заради COVID-19. Пишех всеки ден - от началото на карантината у нас (13 март 2020), по една глава, която споделях във Facebook. Бях кръстил свитъците "самопишещ се роман", не знаех нито кога ще свърши, нито как. Благодаря на десетките им първи читатели, които - във време на самоизолация, ме даряваха с радостта от споделянето. Пишех за всичко онова, което ме е интересувало откакто се занимавам с четене и писане, но ако не беше карантината, едва ли този текст щеше да се роди. ... |
|
|
Иван Вазов (1850 - 1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност; само шест години по-късно е честван официално като Народен поет. В периода 1890 - 1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: Драски и шарки (два тома), Видено и чуто, Пъстър свят, Утро в Банки. В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор "софийски разкази", но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и ... |
