"Нетаен агент" е автобиографичен разказ за един необикновен и изпълнен с обрати и перипетии живот, изживян по времето на безумието, наречено Студена война. "Във Франция има закони и ред. Най-големият бандит или убиец не може да бъде обезпокояван през нощта. Арестуването става след 6:00 часа сутринта. На 28 ноември 1978 година, в 5:30 сутринта къщата в Марли льо Роа беше обкръжена от около петнадесет полицаи в бойно снаряжение. Точно в 6:00 позвъниха на вратата. Облякох един халат и се спуснах по стълбите. Знаех, че са те. Посрещнах ги почти с усмивка. Моят контакт не беше с тях. Децата спяха, жена ми, майка ... |
|
Двама растат под един покрив, но ги чакат различни съдби – Филимон ще бъде господар, Онисим - роб. Но нито господарят е съгласен да бъде господар, нито робът – да бъде роб. Стари истории? А не е ли така и днес? Не продължаваме ли да се мъчим да бъдем господари и да правим другите свои роби? Спокойният живот внезапно си отива и робът побягва, за да търси свобода, а господарят го гони, за да го спаси. Нещата не се развиват според очакванията. Робът ще сътвори много пакости, господарят няма да може да го предпази от тях. По пътищата двамата намират любовта, разочарованието, загубата... Но и нещо, за което не са подозирали. ... |
|
Внимавайте със старите вещи на дядо си! Може да има нещо, което да промени живота Ви. Станали сме много високомерни към хората преди нас. А те май не са толкова глупави, колкото ги мислим. Старите книги не са толкова наивни. Там, между пожълтелите им страници, се крият отговорите на нашите въпроси. И то отговори, без които животът ни би останал бездарна цапаница. Понякога трябва да се върнем назад, за да имаме място за засилване. Иначе трудно ще прескочим пропастта, отвъд която започва бъдещето. Прогресът не се състои само в гледане напред, а и в опознаване на миналото. Нали не ни се иска нашите потомци един ден да ... |
|
Една малка музикална приказка за възрастни деца, в която важна роля играе някакво виолетово сако на жълти точки. Като повечето приказки, и това е една любовна история, която обаче не се разиграва в далечно царство-господарство, а върху клавишите на едно пиано. То е обитавано, както може да се очаква, от ноти, гами и други добри, макар и малко странни същества: един влюбен чудак, объркал математиката с музиката, един бивш диригент на Филаделфийската филхармония и понастоящем домоуправител, великолепната млада гама Ла Минор, както и италианския благородник в изгнание Анданте Маестозо. Нека не говорим за другите действащи ... |
|
"Името" е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: "Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш." Христо Карастоянов ... |
|
„Благосклонната чума” е роман антиутопия, красива алегория на идеята за силата на свободната воля и стремежа към истината. История за израстването, за търсенето на собствения път отвъд ограниченията на обществото и за връщането към корените ни тогава, когато сме намерили себе си. В този свят всяко дете знае от малко, че един ден ще остане без родители. В този свят детето от малко е обучавано да се справя само с живота. В този свят детето един ден започва да живее самостоятелно... още докато е дете. Защото в един хубав ден родителите му получават призовка, че трябва да го напуснат и никога повече да не се връщат при него, ... |
|
Васил Д. Стоянов е автор на значителен брой публикации в чешкия, немския и в българския периодичен печат до Освобождението. Той продължава да сътрудничи на български списания и вестници и преди всичко на "Периодическо списание" до последните дни на живота си. Книжовното му наследство и досега е неизвестно не само на по-широк кръг читатели, но и на голям брой специалисти. Изданието е резултат от дългогодишните проучвания на съставителите в чешкия, немския и българския периодичен печат, на запазените материали от документацията, свързана с историята на Българското книжовно дружество и на личния архив на В. Д. ... |
|
Васил Д. Стоянов е автор на значителен брой публикации в чешкия, немския и в българския периодичен печат до Освобождението. Той продължава да сътрудничи на български списания и вестници и преди всичко на "Периодическо списание" до последните дни на живота си. Книжовното му наследство и досега е неизвестно не само на по-широк кръг читатели, но и на голям брой специалисти. Изданието е резултат от дългогодишните проучвания на съставителите в чешкия, немския и българския периодичен печат, на запазените материали от документацията, свързана с историята на Българското книжовно дружество и на личния архив на В. Д. ... |
|
Дълбоко съм убеден, че към всяко нещо съществуват поне сто ракурса и толкова версии. Аз съм за красивата версия. Тя се ражда от разума и доброто. Това ме прави щастлив и ме осмисля по някакъв начин. Понякога си въобразявам, че тъкмо тук е отговорът на въпроса, защо ми върви, с каквото и да се захвана. Няма нормален човек, който да не иска красивата версия - за себе си, но и за околните. Лошото няма какво да го търся, то само ни намира, но търся доброто - красивата версия. Сега правя един сборник с това заглавие - много му се надявам - "Красивата версия". Това сподели писателят Дончо Цончев , получавайки ... |
|
И все пак - в началото бе любовта... ... В огъня на ХІХ век, четири фигури - четири посоки. Четири човешки знака в историята на Балканския полуостров и все още огромната Османска империя. В лична битка с времето, народността, религията, насилието, изкушението. Далечни и близки, непримирими и неразбрани, всеки откърмен със своя Бог, търсещи голямата Божия светлина. Българката София и турчинът Абдулалмаз, Нурие и Ангел – четири ярки съдби, изрязани с остър нож в една архаична азбука на догматични и жестоки, писани и неписани правила и закони. Чедата на Аллаха срещу чедата на Христа. И едните, и другите са чеда на Бога, с ... |
|
Човекът бе успял да опознае и погледне житейския си път под много и различни ъгли. Открил бе и тайнството на покоя, превръщайки се от участник в собствения си живот в един негов безпристрастен наблюдател."Аз не искам Небе! В мен са триста вселени. И в галактики бродя при пълна Луна. Нощем пеят планетите с мен и говоря езика на всяка звезда. Но звездите не искам да слагаш в нозете ми! Ще загубят и пламък, и огън, и страст. Подари ми пътеки, планини и безвремие, щипка Любов и бъди Светлина..." Здравко Стоицев ... |
|
Записки под карантина. ... "Написах този роман - втори от поредицата за Спас Господов, по време на извънредната световна ситуация заради COVID-19. Пишех всеки ден - от началото на карантината у нас (13 март 2020), по една глава, която споделях във Facebook. Бях кръстил свитъците "самопишещ се роман", не знаех нито кога ще свърши, нито как. Благодаря на десетките им първи читатели, които - във време на самоизолация, ме даряваха с радостта от споделянето. Пишех за всичко онова, което ме е интересувало откакто се занимавам с четене и писане, но ако не беше карантината, едва ли този текст щеше да се роди. ... |