Кой пише Историята? Победителите, летописците или блюдолизците? Всъщност историята се пише от хората, участвали в историческите събития и тяхна задача е да съхранят истината. В тази книга Евгений Бакърджиев се стреми именно към това - да съхрани истината за българския преход към демокрация и да убеди скептиците в нея. В събраните тук десетки журналистически материали са представени възходът и разпадът на синята идея, конфликтите, идейни и личностни, довели до съвременния политически пейзаж в България. Книгата обхваща обхваща периода от 1995 до 2019 г. и в нея са засегнати събития и теми като победите на изборите в София, ... |
|
Клановете и политическите групировки в КНР. ... "Некоронованите крале на червен Китай" е синтез на тригодишната работа на колектив от автори, специалисти по Далечния изток, от интернет изданието "Южен Китай". Тя е посветена на малко известни подробности за китайското държавно управление: вътрешна политика, лидери, водещи политически формирования и властови кланове, тънкостите на техните взаимоотношения, както и основните посоки на държавната стратегия. Със засилването на ролята на Китай на световната сцена е важно да знаем настоящия баланс на силите в Поднебесната империя, степента и естеството на ... |
|
Разговори без последствие. Подозрението на автора е, че българският свят, в който диалогът е на път да заглъхне, е окончателно навлязъл в своя катастрофален край. Известно е, че когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си. Именно това стана в началото на най-новите времена в България - в обществения дискурс беше насилствено и злонамерено имплантиран един термин без смисъл, една дума без значение: "преход". Безсмислицата, скрита в тази дума-паразит, излезе оттам и обгърна с мрака си цялото общество. Три десетилетия бяха необходими на българите, за да успеят да осъзнаят, че "преходът" ... |
|
Една друга история на преходното време. Отърсвайки се от не-свободата, ние не влязохме в демокрацията, просто излязохме от обсега на произвола. Мнозина приеха свободата като лично консумативно благо. Но тя изискваше много последователни и колективни усилия и щеше да бъде такава, каквато я направим. За това ни липсваше както собствен опит, така и познание за смисъла и правилата на демократичната култура. Можеха ли тези липси да бъдат запълнени само от вносен опит и познание, от понятията и принципите, идващи от високата теория? Въпреки безспорния си престиж, високото нормативно познание не ни помагаше да разберем защо ... |
|
Книгата съдържа стихове от д-р Владимир Кузев , събрали спомени и размишления за периода на комунизма. ... |
|
В книгата си "Социалистическият реализъм. Теория, развитие, упадък" Едвард Можейко представя генезиса, теорията и еволюцията на социалистическия реализъм като течение в полското изкуство, задължително след ІІ световна война. Изяснява механизмите на соцреалистическия творчески метод и художествените му последствия. За автора Известният полски и канадски славист Едвард Можейко принадлежи към четвъртото поколение поляци, живеещи извън Полша, и към второто - родени отвъд нейните граници. За участие в Януарското въстание през 1863 г. неговият прадядо е заселен във вътрешността на Руската империя, поради което ... |
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
Краят на Демагогията? ... Дългогодишният преподавател в АОНСУ и в Европейския колеж, както и в други висши учебни заведения, анализатор и публицист, геополитик и политолог, доц. д-р Валентин Вацев е име, което най-малко се нуждае от представяне. Книгата, която читателят държи в ръцете си, е талантливо и своеобразно продължение на вектора, заложен преди повече от век от М. Пруст в неговия роман "По следите на изгубеното време". В български условия "Хроники на безвремието" са психограма на загубените 30 години от осмисления национален живот, които свикнахме да наричаме "преход". Статиите в ... |
|
Сборник доклади от научна конференция Бургас, 9 - 10 ноември 2019 г. ... "Добър ден на всички, Благодаря Ви за това, че сте тук. Искам да кажа, че днес е една знаменателна дата - 30 години от падането на Берлинската стена. А утре е 10 ноември - краят на тоталитарния режим. Обективността изисква да кажа, че не са малко анализаторите, които смятат, че 10 ноември 1989 г. е началото на един преходен период през който комунизмът не си отива, а продължава да мимикрира под различни форми до 1997 г. и подобно разбиране не е лишено от основания. В част от днешните доклади ще се запознаете с доказателства за това. Но, така ... |
|
Какво пише в рапортите на американския посланик в София за падането на Тодор Живков през 1989 г. ... Как Великите сили са приели събитията в България на 10 ноември 1989 г.? Били ли са информирани и подготвени? Каква роля са играли? Имали ли са пръст в случилото се? Част от отговорите могат да бъдат намерени в поверителните доклади, които тогавашният американски посланик в България Сол Полански е пращал до Държавния департамент във Вашингтон от юни 1988 до юли 1990 г. Малка част от тях, в които се споменават събитията в България преди и след 10 ноември 1989 г., могат да бъдат намерени във виртуалната читалня на ... |
|
Том втори на трилогията "Жестоки времена. България 1914 - 2014". ... Димитър Х. Попов е роден през 1930 г. в гр. Лом. Семейството му е с патриотичен дух. Баща му е офицер във Втори конен полк, а майка му е дъщеря на търговец на зърнени храни, депутат от Народната партия в XV и в XVI Обикновено Народно събрание. Още пред младежките си години Димитър X. Попов изпитва на гърба си всички "екстри" на просъветския режим, наложен в страната ни след 1944 г. Изключван е от средното училище, защото при избора на предварително одобрен комсомолски председател на Първа мъжка гимназия той и другарите му издигат ... |
|
Книгата разказва гледната точка на автора, който идва в България веднага след падането на социализма в началото на "прехода" (1990 - 1992) . Той започва усилена работа по учредяването на НБУ и описва перипетиите и процеса на създаването му. Под формата на дневник Бейкър разказва още за свои пътувания в Словения и разкъсваната от войни Хърватия. Той споделя с читателите какво го впечатлява, как намира приятелите си в България и защо я избира за свой дом и до ден днешен. "Тази книга описва един много труден и за мнозина - страшен период от най-новата история на Балканите. Събитията се развиват в течение на ... |