Разговори без последствие. Подозрението на автора е, че българският свят, в който диалогът е на път да заглъхне, е окончателно навлязъл в своя катастрофален край. Известно е, че когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си. Именно това стана в началото на най-новите времена в България - в обществения дискурс беше насилствено и злонамерено имплантиран един термин без смисъл, една дума без значение: "преход". Безсмислицата, скрита в тази дума-паразит, излезе оттам и обгърна с мрака си цялото общество. Три десетилетия бяха необходими на българите, за да успеят да осъзнаят, че "преходът" ... |
|
Една друга история на преходното време. Отърсвайки се от не-свободата, ние не влязохме в демокрацията, просто излязохме от обсега на произвола. Мнозина приеха свободата като лично консумативно благо. Но тя изискваше много последователни и колективни усилия и щеше да бъде такава, каквато я направим. За това ни липсваше както собствен опит, така и познание за смисъла и правилата на демократичната култура. Можеха ли тези липси да бъдат запълнени само от вносен опит и познание, от понятията и принципите, идващи от високата теория? Въпреки безспорния си престиж, високото нормативно познание не ни помагаше да разберем защо ... |
|
Книгата съдържа стихове от д-р Владимир Кузев, събрали спомени и размишления за периода на комунизма. ... |
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
Това е първата пълна биография на Людмила Живкова. Книгата е написана въз основа на документи от Централния партиен архив, архива на ДС (Комисията по досиетата), интервюта със съученици, приятели, състуденти, сътрудници на Людмила Живкова (началник на кабинета, секретарка, шофьор, охрана), висши ръководители на държавата и БКП като Ал. Лилов и Ст. Михайлов, чуждестранни източници като резидента на КГБ в София по онова време (интервюиран в Москва) и западногерманския издател на Л. Живкова, интервюиран в гр. Реклингхаузен, ФРГ). На страниците ще откриете: Кой е бил политическият ѝ враг №1 Къде среща мъжете в ... |
|
Том втори на трилогията "Жестоки времена. България 1914 - 2014". ... Димитър Х. Попов е роден през 1930 г. в гр. Лом. Семейството му е с патриотичен дух. Баща му е офицер във Втори конен полк, а майка му е дъщеря на търговец на зърнени храни, депутат от Народната партия в XV и в XVI Обикновено Народно събрание. Още пред младежките си години Димитър X. Попов изпитва на гърба си всички "екстри" на просъветския режим, наложен в страната ни след 1944 г. Изключван е от средното училище, защото при избора на предварително одобрен комсомолски председател на Първа мъжка гимназия той и другарите му издигат ... |
|
Книгата разказва гледната точка на автора, който идва в България веднага след падането на социализма в началото на прехода (1990 - 1992). Той започва усилена работа по учредяването на НБУ и описва перипетиите и процеса на създаването му. Под формата на дневник Бейкър разказва още за свои пътувания в Словения и разкъсваната от войни Хърватия. Той споделя с читателите какво го впечатлява, как намира приятелите си в България и защо я избира за свой дом и до ден днешен. "Тази книга описва един много труден и за мнозина - страшен период от най-новата история на Балканите. Събитията се развиват в течение на две години - ... |
|
Научна конференция. ... Този сборник съдържа доклади от научна конференция на тема "Проекции на комунистическия тоталитаризъм в България в периода 1944 - 1989 г.", проведена на 10 - 11 ноември 2018 г. в София. Докладчици: Даниел Вачков Тома Биков Антон Тодоров Борис Михайлов Тодор Галунов Георги Харизанов Димитър Стоянов Веселин Вучков Михаил Константинов Борислав Дичев Виолета К. Радева Михаил Груев Владимир Мигов Горан Благоев Александър Владимиров Борислав Скочев ... |
|
Никола Г. Алтънков (р.1932) завършва английска филология в София през 1963 г., притежава магистратура от Института за чужди науки в Монтерей, Калифорния и докторат по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара. Избягва в Швеция през СССР и Финландия в 1965 г. От януари 1967 до 1995 г. живее в САЩ. В САЩ е член на Академията за политически науки (Ню Йорк, 1984), на почетното социологическо общество "Делта Тау Капа" (1975), Американската асоциация за напредък в славянските науки и Научната група по български изследвания. Преподавал е във висши американски институции и е работил по научно-изследователски ... |
|
Текстовете, включени в книгата (непубликувани, публикувани у нас или в чужбина), са писани през последните две десетилетия, по различно време и по различни поводи, и са израз на трайния ми интерес към осмислянето на комунистическия феномен, на комунистическия режим в България и на живота на обикновените хора в комунистическото всекидневие. Обединява ги определена гледна точка, която можем да определим като гледната точка на изследователя, изправен пред предизвикателствата и изпитанията на паметта, противоречивите свидетелствания и множествеността на частните разкази и съдби. Кутията с инструменти на този изследовател ... |
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Уважаеми читателю, мисля си, че животът вече е прекалено преситен с виртуалност. Според мен разказването - независимо от формата и жанра - е като добрата проповед в черквата. Ако е затрогващ този разказ, (а аз съм неспасяем романтик) ако хората имат нужда от него и някак си се пречистват, след като го прочетат, то тогава от него има смисъл. Колкото до книгата - това е опит за снимка на нравите в България през 80-те години, в края на чезнещия вече социализъм, но, за жалост не и на неговия манталитет. Той е в ... |
|
Тошо Лижев е роден на 15.09.1941 г. в село, сега град, Стражица, Великотърновско. Завършил специалност "Славянска филология" в Софийския университет. Работил е като журналист, бизнес организатор, библиотекар, кредитен инспектор. Пише само фантастика. Не е членувал и не членува в никакви политически и "творчески" организации. С едно малко прекъсване от 20 години е издал досега 9 книги: "Градините на Марс" (1976 г.), "Не стреляй дори на шега" (1978 г.), "Омайко и Умейко" (1980 г.), "Невъзможен свят" (1980 г.), "Животът на една звезда" (1985 г.), " ... |