Завинаги гола е биография на художника Пиер Бонар и историята на любовта му с Марта, моделът, който рисува цял живот. Дълга поема, в която Ги Гофет говори за срещата си с Марта в един музей, за живописта, светлината и цветовете на страстта и любовта. Магията на перото му ви въвлича в страстен вихър, това вече не е биография, а дълга поезия, историята на художник, който се влюбва страстно в една жена, която е била негов единствен модел за всички голи тела, които е нарисувал - Марта - винаги красива, винаги млада, дори когато годините безмилостно слагат своя отпечатък върху тялото на тази нимфа, четките на Бонар ... |
|
Сложен, многопластов разказ, с исторически препратки и дълбоки философски размисли, романът Архиванов предизвиква интереса на читателя с фантастичния си сюжет, включващ тайни ръкописи, върколаци, магьосници, приключения. А пътешествията из страните Там и Фелиция напомнят иносказанието от Соларис на Лем или пък Обитаемият остров на братя Стругацки. Метафора на битието или просто мъдра приказка, читателят ще прецени сам, но във всички случаи няма да остане безразличен към подобен размах на въображението. ... |
|
Из записките на един емигрант. Истинското лице на емигрантския живот в Испания! ... „Всичко изглеждаше необикновено и тъжно. Угарките в пепелника, чашите, бутилките, часовникът на Тереза. Всичко бе като спомен, подреден като фалшива мозайка, отблъснат поради неприязън от изживяното и нечовешка болка, пъплеща в атмосферата с дързостта на опасен бацил.” ... |
|
Безкрайни са уроците на живота, които ни носят притчите. Те даряват неувяхващата мъдрост, пренесена през вековете, вечно актуални и даващи благословена храна на търсещия човешки дух. Книжката е в удобен, джобен формат и е с размери 10 х 13 cm. ... |
|
"Взех със себе си четвъртинката водка Континенте и изкачих стълбите, като се опитвах да не вдигам шум. Постигнах го. Без да паля осветлението. Вече се намирам на покрива на сградата, хванал в едната си ръка бутилка пепси и една чаша. В другата стисках здраво моята водка Континенте. Застанах почти на ръба на покрива и седнах. Това не бе трудно, тъй като покривът не бе полегнат, а представляваше една голяма треска. Сипах водка до половината на чашата, а другата половина допълних с пепси. Зачаках. Нямах друг избор. Нея все още я нямаше. Исках да я спипам на местопрестъплението. Искам да кажа, че почти бях сигурен, че тя ... |
|
"... какво е в края на краищата животът на човека, на човешкия род, ако не борба на химери? В която излиза вярна - побеждава - тази, която е по-силната. А по-силна е тази, която е по-истинна. А е по-истинна тази, в която лумти автентичният човешки дух..." Стефан Бочев ... |
|
Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |
|
В "Безкрайното Саргасово море" Джийн Рис предлага нов прочит на каноничния роман на Шарлот Бронте от 1847 г. - "Джейн Еър". Авторката връща времето няколко години назад, за да запознае читателите с историята на Бърта - лудата съпруга на Рочестър, която - подобно призрак или звяр - живее заключена в таванската стая на имението Торнфийлд. С "Безкрайното Саргасово море" Джийн Рис всъщност отговаря на въпроса, който Джейн Еър задава на Рочестър: "А сега, сър, кажете ми коя и каква е тази жена..." Този писателски жест е мощно деконструиращ: авторка с колониален произход нахълтва в ... |
|
Дневникът на Жюлиен Грийн е уникално свидетелство на писател и християнин, чийто жизнен път съвпада с ХХ в. Воден почти всички вечери от 1926 г. до смъртта му през 1998 г., въпросният Дневник в 18 тома бива регулярно публикуван през годините. "3 декември 1958 г. - Животът на всеки от нас е път, който продължава направо в другия свят, отвъд смъртта. Поне така си казвам в някои моменти. Този, който върви към Бога тук, долу, продължава да върви към него от другата страна. Но щом не иска да върви към Бога тук, на Земята, как ли ще върви към него в отвъдното? Пасха, 1963 г. - Вярвам, че ми бяха потребни двадесет години, ... |
|
"Музиколожката Лидия Анастасова е необикновена жена, обладана от неспокоен дух и неистова жажда за справедливост. Тя вярва, че когато човек знае много, когато е бил свидетел на знаменателни събития и важни за историята „дребни“ случки, когато обича и търси истината, трябва да я предаде на поколенията. Не мислете обаче, че това са просто спомени или историята на един живот – тук е историята на родната социалдемокрация от началото на 30-те години на миналия век до наши дни. В този том ще откриете и историята на българската музикална култура през бурните години на ХХ век. Лидия Анастасова има трудна житейска съдба, но и ... |
|
Андрес Барба (1975, Мадрид) е сред най-известните млади испански романисти. Дебютира с новелата "Костта, която най-много боли" (1997), получила наградата "Рамон Сендер". Признание обаче му донася втората му творба "Сестрата на Катя" - финалист на престижната награда за роман "Ералде" (2001), която е филмирана през 2008 г. Барба представя страната си на множество международни писателски форуми, включително и у нас през 2006 г. по покана на Института Сервантес. Творчеството му е преведено на осем езика. Книгата "Добрите намерения" включва най-добрите новели на автора. ... |
|
Ина Иванова е родена през 1975 г. Живее в Пловдив, където завършва Българска филология. Публикувала е в литературни списани и вестници, в електронни издания, участвала е в сборници. Първата й книга с разкази "Право на избор и други проклетии" излиза през 2009 г. Прозата на Ина Иванова е лишена от ярки външни ефекти, но богата на дълбоки вътрешни движения. Авторката акцентира върху леките измествания на фокуса от привичното живеене, върху очакването и внушението. Прецизността към детайла и лекотата, с която привидният й монолог се превръща в диалог с читателя, доказват, че пред нас вече стои един цялостен, зрял ... |