Драгомир Георгиев Цонков е роден през 1943 г. в село Сираково, Врачанско. Основното си образование завършва в родното си село, а гимназия - във Враца. Завършва българска филология в СУ "Климент Охридски", а по-късно и социално управление в АОНСУ. До 1979 г. работи като учител по български език и литература. С изграждането на селищните системи през 1979 г. е избран за заместник - председател, а по-късно и за председател на Общинския народен съвет в Борован. От 1986 г. е сътрудник на председателя на Окръжен народен съвет - Враца, а при новото областно делене на страната е назначен за експерт в Областния народен ... |
|
Осемдесетте години клонят към своя край, за да отстъпят пред новото десетилетие, а наред с това за жителите на няколко селца в Южна Бохемия настъпва нова епоха. Епоха, белязана от разруха, чието материално въплъщение е атомната електроцентрала и нейното изграждане. Вследствие на това от лицето на земята са заличени, или по-точно потопени, няколко никому неизвестни селца, които обаче за своите жители представляват цялата вселена, така че те остават там "чак до разрушаването". "Цветове, гласове, лица. Хонза, Хосе, Олина. Мисля за господин Тушъл (...), който още дълги години, затворен в малкия панелен ... |
|
Новите разкази на Александър Бъчваров бележат следващ етап в неговото развитие. Това се отнася за разказите "Студена целувка", "Двама в рая", "За ръждата и любовта", "Офицер от преди Девети", "Втори дом" и още редица други. ... |
|
Приказки за лека нощ. ... Леките плискащи се вълнички бавно поглъщат очертанията на телата ни, а заедно с тях и звездните светлини. Пясъчните ни тела нежно се сливат едно с друго, потъват в необятната морска шир, за да останат в нея завинаги. Миг от вечността. Дори да изпуснем ръцете си, дори да се загубим в земния си живот, телата ни от звезден прах ще продължат да са слети в безкрая. Защото в един миг душите ни са се слели, срещнали са се тук на земята, отворили са се и са се изпълнили с красотата и любовта, която съществува само за двама. В един и същи миг са изживели мечтите си. Този миг е озарен от звездна светлина. ... |
|
"Всяка книга има душа. Душата на този, който я е написал и душата на тези, които я четат, преживяват и мечтаят над нея." Карлос Сафон Преди бях езеро Преди бях езеро. Сега съм огледало. Сребърно и истинско. Безпристрастно. Надвесваш се над мен и търсиш същността, която нямаш. сълзите ти ме давят. Нищо не помага. Не ме мрази. Не хвърляй камъни по мен. Не съм жестоко, само честно. Преди бях езеро. Сега съм твое вярно отражение. Лилия Димитрова ... |
|
"Поезията на Нина Ненчева е усвоила като че урока на Маларме, че поезията не се прави с чувства и мисли, а с думи. Дори заглавието на тази стихотворна книга не е обичайния избор на заглавие на някое от най-емблематичните стихотворения в книгата, а образ извлечен чрез мъдър обрат от клиширана фраза, пък била тя и библейски идиом. Заглавие, което разкрива образотворческите механизми на една поетика. Този широк спектър от смислови нюанси, постигнат чрез неочаквани образни и мисловни обрати, разкрива един поетически сензибилитет, който - ако си послужа с думите на Елиът, казани по повод на Джон Дън - не е дисоцииран, ... |
|
В основата на книгата е документалното наследство от Ангел Обретенов - син на Баба Тонка Обретенова, част от неговата кореспонденция и личния му дневник. Ангел Обретенов е участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и прекарва десет години от живота си в затвора на крепостта Акия, където го заварва Освобождението. ... |
|
Карл Фруде Тилер дебютира през 2001 г. с романа "Склонът", за който получава редица награди и който през 2006 г. се нарежда сред най-хубавите произведения на норвежката литература според анкета на вестник "Дагбла". "Обкръжение" е третият роман на Тилер, в който са залегнали важни психологически и социологически въпроси. Действието се развива в родния град на автора - Намсус. Главният герой, Давид, е изгубил паметта си. Неговият психолог публикува във вестника снимката му с обява, която призовава всички, които го познават, да му помогнат да си спомни кой е. На молбата му се отзовават ... |
|
"Прошепната книга" е изумителен разказ за страданията, за изгнаническата участ и странстването на арменския народ, за кланетата и масовите гробове, но и за невероятната жизненост, за жилавостта, които са в основата на оцеляването и възкресението, за мъдростта, с която прокудените посрещат болката, живота и смъртта. Понякога шепотът може да отекне по-силно от вика. "Прошепната книга" възкресява миналото, паметта за изтеклото време, за мъртвите, за събитията и вещите отпреди, но е изцяло обърната към бъдещето, към онова, което не бива да се забравя. В самотата и отчуждението на нашия век "Прошепната ... |
|
Избрани стихотворения. ... В стиховете на Лео Бутнару органично и щастливо съжителстват две несъвместими качества - метафоричното мислене, емоционално-образното възприемане на света с една хаплива ирония и дори сарказъм. Лео Бутнару е и класик, и авангардист. Накратко казано, дяволски талантлив. Той обича не толкова себе си в литературата, колкото самата литература, при това безрезервно, всеотдайно. Когато четете тези стихове, бъдете готови да срещнете неочаквани обрати, редки находки, занимателна игра и доста сериозни въпроси. Любов Сърцето на мъжа и сърцето на жената се приближиха толкова, че между тях остана само ... |
|
Поезията на Ацо Шопов отдавна е позната в Европа и по света, преведена е на най-големите световни езици и продължава да се превежда. Но в България до този момент тя е непозната, освен на един много тесен кръг от поети и специалисти. Поезията на Ацо Шопов пленява и очарова не само поради големия талант и майсторството на нейния автор, но и благодарение на своята възвишеност и идеализъм, които особено днес, в това бездуховно, прагматично и технологично време, изглеждат почти утопични и анахронични… Но всъщност тази поезия е универсална, обърната към Човека и изконните, вечни стойности, базисни и насъщни за човешкото ... |
|
Поезията на Вардан Хакобян е белязана с дълбок драматизъм и екзистенциалност, често изразени чрез автентична парадоксална метафоричност. Драматизмът на Вардан Хакобян е мъдър и светъл, катарзисен - той не внушава безнадеждност и отчаяние, а обратното, в сблъсъка с омразата се ражда любовта, в сблъсъка с мрака се ражда светлината, в сблъсъка със смъртта се ражда нов живот. Неговата поезия е свидетелство именно на тази трансформация, следствие на която посредством "космическото съзидание" на Словото - "Черната градина" ("Градината на смъртта") се превръща в "Градина на Живота". Родена ... |