От автора на "Мъжка страна", финалист за "Man Booker". ... "Понякога отсъствието на татко ме притиска като дете, седнало на гърдите ми..." Нури е съвсем малък, когато губи майка си. Сякаш нищо не може да запълни празнотата, оставена от смъртта в притихналия апартамент в Кайро. И нарушена едва когато баща и син срещат Мона - неустоима в жълтия си бански край басейна на луксозен хотел в Александрия. Щом Нури я вижда, околният свят изчезва. Но красавицата се влюбва в бащата, а по-късно се омъжва за него. Щастието на двамата наранява момчето и у него се заражда абсурдната мисъл, че иска баща му ... |
|
НИН-ова награда за 2015 г. ... Драган Великич е роден в Белград през 1953 г. Дипломира се по обща литература с теория на литературата в Белградския университет. От 1994 до 1999 г. е редактор на издателската дейност в известното белградско "Радио В 92". Публикува в изданията "НИН", "Време", "Данас", "репортер" и "Статус". От юни 2005 г. до ноември 2009 г. е посланик на Република Сърбия в Австрия. Понастоящем живее и твори в Белград. Автор е на десетина романа, от които "Руският консул" е награден с НИН-ова награда за най-добър в Сърбия през 2007 г. и ... |
|
Португалска литературна награда за откритие "Агущина Беса-Луиш". ... Марлене Фераш е млада португалска авторка, клиничен психолог по професия. В писането е отдадена преди всичко на разказа. "Непотребният живот на Жузе Омейн" е първият роман на Марлене Фераш, който през 2012 г. ѝ донася голямата португалска награда за откритие "Агущина Беса-Луиш". В него се разказва историята на двама души, които по различни причини не са познали обичта, но които заедно се учат на нея - единият в края на живота си, а другият в самото му начало. Ходенето до големия град, за да се освободи от наследството ... |
|
Двойният агент Юда е внедрен в обкръжението на Исус Назарянина и остава с него до смъртта му на кръста. След две хиляди години български следовател попада на следите на дневниците на Юда. ... |
|
Жорж Волински е роден през 1934 г. Десетилетната му творческа дейност в областта на хумора се изразява в сътрудничество на най-авторитетните френски периодични издания. Автор е на над 50 албума и книги с карикатури и текстове. През 2005 г. е удостоен с Почетния легион. Загива, заедно с десет свои колеги, на 7 януари 2014 г., при терористичното нападение срещу редакцията на френския сатиричен седмичник "Шарли Ебдо". ... |
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... Малка книга с голямо сърце! Това е история за спомените и за умението да ги оставяме да си отидат. Това е любовно писмо и бавно прощаване между един мъж и неговия внук, между един баща и неговото момче. Честно казано, не написах историята с идеята да я прочетете. Просто се опитвах да подредя собствените си мисли, а аз съм от хората, които трябва да ги видят изложени на хартия, за да ги проумеят. Те обаче се превърнаха в малък разказ за това как преодолявам постепенната загуба на най-великите умове, които познавам, как може дати ... |
|
Младата адвокатка Клементин Евънс е посветила живота си изцяло на работата и е на път да стане партньор в голяма нюйоркска кантора. Но безкрайните часове в службата я отчуждават от годеника и близките ѝ. Сега, на 34 години, Клеми е сама и чувства, че нещо в живота ѝ липсва. На празненството по случай 99 -тия рожден ден на любимата си баба Ади тя се натъква на фамилна тайна, която пробужда любопитството ѝ. В началото на XX век, едва шестгодишна, Аделин остава сираче и е отгледана в огромно английско имение от семейството на чичо си, граф Ашфорд. Макар красивата ѝ братовчедка Беа да е своенравна и ... |
|
"В годината, когато се отбелязва 100-годишнината на Иван Пейчев (1916 - 1976), това издание напълно отговаря на очакванията на почитателите на неговата поезия. Използван е ясен съставителски ход - да бъдат очертани онези моменти в избора на почерк на Иван Пейчев, в които се изгражда уникалната Иван-Пейчева поетика и заработва особеният езиков модел, превърнал се в емблема на неговото творчество. Авторът се нарежда сред българските класици на ХХ век. Това е канонът на неговото поетическо творчество - свод от творби, който може да бъде препоръчан на новите читатели от XXI век." Пламен Дойнов ... |
|
Животът на Елиса се променя радикално, когато с майка си Ракел се нанасят в къщата на Пабло Неруда в Исла Негра. Свикнало до тогава със скромно ежедневие, момичето се превръща в любимка на Делия дел Карил - съпругата на поета. От тази аристократична и блестяща жена Елиса ще научи уменията и обноските на изтънчена млада госпожица, но и някои житейски уроци, които ще я водят по лъкатушещия път към зрелостта. Между географски карти, бутилки с корабчета и най-живописни морски предмети, изобилстващи в емблематичната къща в Исла Негра, Елиса ще открие изневерите на поета, очарованието на поезията му, мистериите на любовта и на ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ветровете на промяната" на издателство "Гея - Либрис". ... Инге Ломарк преподава биология в училище, мъжът ѝ отглежда щрауси, дъщеря им от десет години живее в САЩ и няма намерение да ражда деца. Жителите в града намаляват, раждат се все по-малко деца. Училището ще бъде затворено. Хората отказват да се подчиняват на кръговрата на природата, който Ломарк разпалено обяснява в часовете си. Тя се бори за запазването на природните закони, извива шия към забранени плодове, но накрая загубва вярата си в "бог" Дарвин. Може ли приспособяването да е всичко в живота? ... |
|
Четири приказни истории от Яна Букова през визуалния прочит на Яна Левиева. ... Приказки за предателството и наказанието, за тежестта на сянката и за подаръците на времето, и най-вече за правото на тайната да остава тайна. Не се препоръчват за малки деца и прекалено големи възрастни. Яна Букова е родена в София и е завършила класическа филология в СУ. От 1994 г. живее в Атина, където е редактор на списание за поезия и визуални изкуства. Авторка е на стихосбирките "Дворците на Диоклециан" (1995), "Лодка в окото" (2000) и "Минималната градина" (2006, Атина) и на сборника разкази "К като ... |
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |