Книга от поредицата "Вещерът" на издателство "Сиела". ... В петата част от серията Гералт се отправя на пътешествие, което ще го накара да премине през огън, за да достигне целта си. "И тръгнал вещерът през огън и вода, назад не се обръщал. Но нито железни обувки, нито жезъл взел. Взел само вещерския си меч." Войната е в разгара си. Армиите на Северните кралства отстъпват пред настъплението на Нилфгард. Сключват се съюзи, извършват се предателства. Светът изгаря и изглежда, че никой не може да го спаси. Загърбил унищожението около себе си и излекувал раните си, Гералт от Ривия, Белия вълк, ... |
|
"Когато съблечеш очите си, в тях остава само истината за всичко преживяно. Гола. Оставила на показ раните си и следите от щастие. Съблякла мълчанието, за да нарисува голотата си с думи. Думи, с които правиш любов. За да родиш поезия. Чиста, безкомпромисна, зряла, красива и искрена. Голи са очите на Надежда Тошкова в тази книга. С тях тя търси вашето последно доверие, разказвайки себе си без остатък, защото "Любовта е жажда за истина." И остава, написана в очите ни завинаги. "Поезията е поща без отговор." Но вие вече сте получили писмото. Съблечете очите си!" Ива Спиридонова, редактор " ... |
|
Класическо викторианско философско фентъзи. Странен гарван с чудноват изказ подмамва младия Вейн в един отвъден полупустинен свят, където той не помни своето име; свят на чудовища, великани, магьосници и омагьосани деца. Още в началото се мяркат пръстенът с около в него, неугасващият огън сред мрака, думите, пазещи истории, хора, времена и места. Преди древните саги и приказките да привлекат вниманието на Толкин и Луис, Джордж Макдоналдс и по-младият У. Морис се потапят в света на митовете и започват да публикуват своите предания. Морис е воден от вярата си в едно бъдещо хармонично общество и се обръща към образите на ... |
|
"Вижте колко съм голяма! Дъждът е бос, но аз не съм. Ягодова луна било... Лу ми каза, че ще ми я подари и тя ще дойде в моя сън. Сигурно ще бъде вкусно... Той ми е приятел, защото винаги изчиства небесата, има винаги бонбонки в джоба и ми говори за някакви не пораснали пеперуди... После ме носи на конче и знае как да ме обича... Шарено ми е със него. Понякога и той е бос - прави се на дъжд..." Луис Дойчинов ... |
|
"Колко ангела могат да се съберат върху пръста на един преводач на нобелисти, от когото всички очакват роман, а той изненадва със стихосбирка? След като дълги години се занимава с чуждите думи (на Европейската комисия, на български и световни автори, на роднини и приятели), Ангелина Александрова спира да отговаря на очаквания и започва да търси собствените си думи." Станислава Чуринскиене "Ангелина разиграва на пръста си ангели, които въоръжават очите ни с обич, за да можем със сто софийски лица и единствен ключов камък от Истанбул да обсадим Севера, та когато брои звездите си наесен, да е останала само ... |
|
Лилия Йовнова е родена 1999 г. и е още твърде млада, за да се нагърбва с определението "поет", затова предпочита Линдгреновото "нещотърсач". На 15-годишна възраст печели изданието "Малки поетики". Преди дебютната си стихосбирка "Моментът преди порастване" има публикации в множество издания, сред които са "Кръстопът", "Литературен клуб" и "Ах, Мария". Поддържа виртуалната платформа "Неразбирателства". Надява се някой ден да намери правилните думи за това, което има да каже, но знае, че има много време дотогава. "Стихотворенията на Лилия ... |
|
Както в "Бурята" ни се привижда лебедовата песен и изповедта на Шекспир, така и за Милтъновия "Самсон" - като че ли с още по-голямо основание - мислим като за прощално откровение. Разликата между двата автопортрета е в това, че докато Шекспир влага в Просперо нещо от себе си като поет-драматург, ваятел на сънища, Милтън се самопроектира в библейския герой като богоизбран борец за правдините на своя народ. Републиканецът Джон Милтън е победен от враговете роялисти, но в последните години на живота си, ослепял, обезправен и отхвърлен, той ще напише гениалните си поеми, в които ще възтържествува за ... |
|
"Мястото" е една от настолните ми книги. Не само защото авторът ѝ бе съкровен и непрежалим мой приятел. Но и защото това е изумителен текст-откровение, написан на предела на отчаянието. За трагичността на Човека, който сме всички ние. И за всеобщата застрашеност на Смисъла." Йордан Велчев "Книжище - така бях озаглавил един свой текст за романа на Димитър Б. Димов "Мястото, или Сказание за Иракли". Защото това е не просто книга, това е чудовищна книга. Тук е необходимо пояснение: чудовище идва от чудо, сиреч това е нещо тъй невероятно, тъй непостижимо, тъй завладяващо, че не можеш да ... |
|
"Ако, вървейки из пустоща, да кажем, се спънех в камък, и някой ме попиташе как камъкът се е озовал на това място, струва ми се, бих отговорил, че той винаги си е бил там. Но да си представим, че съм намерил часовник на земята и ме попитаха как се е озовал на това място, едва ли бих и помислил да отговоря, както в предния случай, че вероятно винаги си е бил там. Трябва да е имало в даден момент и на дадено място майстор или майстори, които са създали часовника с определена цел; те са знаели как да го конструират и за какво ще служи. Всяко наличие на план, всеки белег на замисъл, които съществуват в часовника, ... |
|
"Разговори с палача" е уникално явление в литературата на фактите. Книгата е своеобразна протоколна фиксация на определен отрязък от съдбата на самия автор - арестуван по скалъпено обвинение като боец от Армия Крайова, той се оказва в обща затворническа килия с хитлеристки военнопрестъпник, негов доскорошен противник... Мочарски, първоначално осъден на смъртно наказание, десет години по-късно е реабилитиран и само на феноменалната му памет и способност да концентрира мислите си дължим появата на тази книга, написана от него през следващите години. "Необикновен документ (...), книга, която по достойнство ... |
|
Тайният дневник на една съпруга. ... По извадки на Ане Ханзен. Всяка година хиляди мъже излизат в пенсия. И - както всички си мислят - прекарват времето си в обикаляне на супермаркетите за стоки на промоция или в задушевни мъжки карета на карти. Но действителността - както почти винаги в живота - изглежда другояче. Хиляди жени, без да са подготвени, получават вкъщи по един мъж - и то на пълен присъствен ден. И не знаят какво да правят с него. Това се случва и на г-жа Роза Шмит. Но тя скоро се окопитва и започва сама да търси занимания за бездейния си пенсионер или да канализира безцелните му мисли. Нейния устрем не може ... |
|
Без надежда Загубил всякаква надежда погубвайки се в самота, списвайки глава навеждам, проклинам своята съдба. Препускайки с ветровете, търсейки да видя брод, с последното парче надежда търся своята любов. Изчезнала е тъй далеко, изгубена в далечен свят, затрупана от снеговете, нейде в непрогледен мрак. От нея спомена остана - огледало на това, което нявга беше тука, а сега е празнота. Но аз вървя и я преследвам сред необятните поля, където само чрез надежда възможно е да прелетя. Не зная аз къде отивам, не знам, но знам едно, от нея даже да умирам, се напреде ще вървя. Но време вече не остана, като птица отлетя, ... |