"Тази антология иска да счупи сама себе си, за да остане. Тя не е обичайният цветник, не е ваза, в която цветята са нахвърляни "за да има" ( и да изговорят егото на съставителя... но това не е проблем на вазата): често несъвместими, тровещи се взаимно (невинно: нали са цветя) просто защото всяко иска да оцелее, да има бъдеще, или пък в борба на самомнение и еголюбие (но сякаш вече говоря не за цветята...) Антологията разчупва модела на "поименно" представяне, за да даде възможност чрез диалога на различните, чрез следването и сливането им не до неразличимост, а до хармоничен многоглас, чрез ... |
|
"С "Геон" Стефан Гончаров заявява категорично притежанието на мощен и различим глас, който се разгръща още повече във втората му поетична книга "Смъртта не се чака". Но стиховете на Гончаров не крещят, тяхната сила е в прецизната тишина, която капе от зъбите им. Или от клепачите. Смъртта не се чака, защото какво живеем, ако я чакаме? Но и - смъртта не се чака, тя отдавна е тук. "Като мръсна сълза в затворено око". Затова - отворете очи и прочетете тази книга." Георги Гаврилов ... |
|
"Тази книга е родена не от липса, а от препълненост: Аз съм пълна с истории, ще прочетем във втората ѝ половина. Авторката ѝ, Свежа Дачева, си дава сметка, че в над половинвековното си биографично битие е попила твърде много лична и чужда събитийност. Именно тя поражда нейната изненадваща проза (досега я познавахме единствено като поетеса и преводач на поезия от шведски, с реализирани цели десет собствени поетически книги, от които осем на български и две на шведски; включена в девет поетически антологии - български, шведски, английски. Първата ѝ прозаическа книга е изненадваща и с причудливите си ... |
|
"Това е книга за корените и номадството - пространствено, емоционално и душевно - на едно поколение, което се рее като балон, търсейки опорна точка в себе си, която е реална, истинска, пресечна за земята и небето. Поколение, което се опитва да се помири с непоносимата шега на битието, да провиди през калима и да празнува себе си, преди да са ампутирали свободната воля на човека. Силен дебют на Кристина Апостолова и празник за младата българска поезия." Аксиния Михайлова "Калима" на Кристина Апостолова е книга на превръщането. Но не на цялостната метаморфоза до неузнаваемост, а на плавното и ... |
|
Маргарита Серафимова има три книги с поезия: "Животни и други богове","Демони и свят", "Неразрешимостта на великолепието". Предстои първата ѝ стихосбирка на английски език: "А Surgery of A Star". Работите ѝ излизат в стотици периодични издания по света, като Agenda Poetry, Trafika Europe, LIT, Nashville Review. Номинирана е за две български - "Книгите на 2017 година" на Национален център за книгата и за "Иван Николов", 2017 г. - и осем международни награди за поезия, включително "Пушкарт"."Красиви стихове. Изящни. Едновременно ... |
|
"Това е дълбаеща книга. Има Киркегорова ирония между редовете, има прикрита лудост, има и много тишина. Паузата в една сложна партитура понякога е по-важна от нотите. А Куманова прави точно това - играе с нотите партия шах, в която винаги има рокада. Всяка дума може да стане царица." Нинко Кирилов ... |
|
"Дори заглавието на тази книга е напомняне. Напомняне, че "знам" е начало, а не край на въпросите. Напомняне, че в "предзнаенето" това "пред" обикновено тихо води към "предразсъдък", а не към познание." "Янус" е преразказ. И съвсем нова книга, съставена от "познати" текстове. Тя е за Янус, но и за Еней, и за Ютурна, тя е за Рим, преди да бъде роден, и пак за него - като съдба, като предизвестие, но и надежда. Защото е книгата на Янус." ... |
|
Джобни алогизми. "Червилото на кметицата" сглобява парченца от разбития свят в нещо ново и наглед абсурдно, което обаче разкрива повече за същността на цялото. Объркването ни идва от навика, не от истината, а истината не е една. Всеки малък алогизъм на Симона Алекс остава в джоба и когато бъркаме в него, за да платим деня, денят също се отплаща." Георги Гаврилов ... |
|
Романът "Петмез" е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. Той е едновременно ведра и тъжна книга - тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот - за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония."Да, моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония - както към този свят, така и към моята сантименталност." Влада Урошевич "Един от най- ... |
|
"Романът "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски е опора в мигове на болезнено колебание, дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст, за техните изпълнени с труд, пречки и упорство дни. Този роман ни е особено нужен, когато сме решили да напуснем най-важния за нас човек, но всичко - нашата кръв, въздухът в дробовете ни, часовете, които разсичат сърцата надве, крещят: "Върни се!". Този роман на Николай Терзийски е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в ... |
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Творбите за деца, които Лев Николаевич Толстой пише, са истинска класика. Те възпитават любов към словото и допринасят за хармоничното развитие на детската личност. Една от най-известните и обичани истории сред произведенията за деца на Толстой е краткият разказ "Филипок". Един ден, Филипок останал у дома с баба си. По едно време тя задрямала до печката, а той се заоглеждал за шапката си и като не я намерил, нахлупил старата шапка на баща си и се отправил към училището. Какво се случва по-нататък, малките читатели ще разберат от тази книжка, допълнена с черно- ... |
|
"Сътвореното от Вутимски представлява крайна интензивност на чувствата и въображението. То се опълчва срещу конформисткия рационализъм на времето. Изтъкана от психологически контрасти, съвкупност от полет на духа и душевни провали, пронизана от представи за света, който се възприема като хаос и космос, лириката на Вутимски е израз на самопознаващия се модерен човек. Но тя е преди всичко устрем към красотата и постигане на тази красота." Божидар Кунчев "У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, ... |