"Преспокоен съм за съдбата на третата книга с разкази на Калин Василев "Персони". Привидно битовите му опуси са заредени с толкова високооктанов хумор, без дори и ъгълчето на устата на разказвача да трепне, че жанрът "разказ" някак губи значението си. А за капак, за да покаже небрежно кой е, какво може и за какво се бори, авторът е включил сред другите текстове и няколко постмодернистични изпълнения, които влизат в читателската душа с лекотата на кинжал, сякаш четеш брата на Даниил Хармс. Майсторска работа!" Деян Енев Калин Василев е автор на сборника с разкази "Опити за любов и ... |
|
Взиране Все по-зорко гледам и все така не знам кое е истина, един бог знае има ли такова нещо: да си сигурен въобще. Наталия Иванова "Деликатна, дълбока и детайлна поезия, която ти позволява да се докоснеш до човека, който я е написал - жена, сериозна и честна в колебанията си. Четеш и се преоткриваш в спомени и мълчание." Стефан Иванов "Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с ... |
|
Четвърто издание. ... "Любомира Видева е името на младия човек, когото ще се радвате, че четете. Тя говори от свое име за нашите тайни, за безсилието да признаем силата, която притежаваме, и да продължим напред именно с нея, в изучаването на изкуството на Живота." Симеон Аспарухов "Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си. Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните Сюжети са символи на раждането и умирането във всеки нов ... |
|
Една книга, в която преминаването през "реката на своя страх" се оказва сродяване със света."В тази книга, в която сходствата очертават релефа на различията, но не за да го превърнат в непреодолим склон, а за да потърсят мярата на неговото смирение. Чрез думи, които "пускат корени между сърцето и ребрата" в свят в който "Целият имагинерен баланс на човечеството / се разлюлява под топлия тласък на дъха, / шепнещ в ушната ти мида, / "какво ако". Вече знаете защо тази книга трябва да бъде прочетена и обичана, нали?" Валентин Дишев Зорница Иванова е родена през 1996 г. в град ... |
|
"Стряскащо увлекателна книга без фабула и без жанр. Ако има, все пак, думи - то те са само част от инструментариума за една много интензивна алхимия, която смесва метафизика и реалност, болезнена конкретика и несмутимо безвремие... В едно. Цяло. Текст, който барабани с пръсти по духовната ти кожа." Илко Димитров "Тази книга - "С. Малка бяла книга за незаглъхващи перкусии" - заслужава специално, задълбочено и обширно говорене... Няма да го направя сега. Това е една чудовищна книга - двамата автори в нея се "прескачат", сменят се полове, сменят се ситуации и накрая се объркваш, спираш ... |
|
"Въпрос на оцеляване или вечен въпрос, отправен към кошмара на живеенето. Маламир Николов ни пита в какво сме се превърнали и към какъв екзистенциален ужас сме се запътили. Житейският опит на Маламир е суров, необикновен материал. Бездната ни гледа през всеки страх, вижда ни целите: оголени. Окото на поета е насочено към недрата ни, езикът му - към преминалите граници. Не сме същите след прочита на тази книга. Истинска, безпощадна поезия." Александър Байтошев ... |
|
"Кутия за блус" на Светлин Иванов е опит за затваряне на кутията на Пандора. На всяко зло и на всяка болка авторът противопоставя красотата и мисълта като единствени средства за борба. В това съревнование печели времето. С носталгия, предусещаща развоя, и смирение, въздигащо събореното над всичко друго, "Кутия за блус" обича, без да търси обич, и звучи в нощта, без нужда от оркестрация." Георги Гаврилов ... |
|
Реставраторка на книги открива в Ереван стара семейна Библия. Потегля на пътешествие из непознатите епизоди от историята на Армения и по белите петна в собствената си биография. Романът представлява поетично и вълнуващо пътешествие в миналото, умело преплетено със завладяваща любовна история. Изникват редица въпроси, на които и ние, съвременните читатели, търсим отговор: Как да се примирим с ужасите на миналото? Възможни ли са прошката, помирението със собствената история? Как да стигнем до тях? Като се вслушваме внимателно какво ни нашепват изкопаните кости на мъртвите или като ги отричаме? Романът подтиква всеки ... |
|
"Решителна, по-грапава, по-сурова - поезията на Нинко Кирилов прави разходка из сетивния свят и става негов безмълвен воайор през сюрреалистична призма. Подарява свобода на емоциите, без да им връчва руля. Не дава обяснения, но и не дължи такива." Мария Куманова "Един дебют за края. За краищата на живота, за суровите дни, от които трябва да бъдеш по-суров, за да оцелееш. Книгата на Нинко Кирилов води от ада през ада към ада. Където гори единствената възможност за любов. Осакатена до истина." Георги Гаврилов ... |
|
"Ако гръбнакът на тази книга трябва да бъде издялан от камък, ще е нужна планинска верига. Висока. Но тя не го иска - живее в мярата и мярата диша чрез нея. В Преди тишината абстрактното, високото е сърдечно, а самото сърце е с висок хоризонт. За да я обзреш, трябва да се повдигнеш на пръсти. Много. За да я премислиш - дълго да помълчиш. А мълчанието ти трябва да познава дългото бродене. Но тя и за това не настоява - ненатрапливо предлага възможност. За нов прочит на самите себе си, за промяна и свят с друга мяра. И избор." Валентин Дишев ... |
|
"Падане завинаги" е книга за човека, избрал унищожението като спасение. Целувка с Юда. Изповед пред бездната, която ни опрощава също с целувка. Втората стихосбирка на Нинко Кирилов надгражда "По-сурово" и поставя сериозния въпрос какво може да предстои след нея. Завършена в разпада си, книгата постулира липсата на път като единствения истински път и го следва до самия му край." Георги Гаврилов ... |
|
"миглите ми пожълтяха появиха се летни лунички и нова гънка около усмивката забравих няколко неща: пътя до офиса кредитната си карта затворените обувки и теб съседката ми каза че приличам на дъщеря ѝ преди да полети от осмия етаж изглеждала безгрижна" Ева Гочева Ева Гочева е родена в град Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски. Освен поезия пише и проза. Нейни произведения са публикувани в Литературен вестник, Словото днес и десетки онлайн издания за литература и изкуство. Съвсем друга история е дебютната ѝ стихосбирка. ... |