"Случи се чудо. Успях да изповядам натрупалите се в душата ми идеи и чувства благодарение на съкровените ми разговори с говорещите български и преводни книги, появили се през една от най-трудните в живота на всички ни тягостни мигове - времето, когато пандемията ни отнемаше скъпи близки и приятели. Вложих в есетата, които ви предлагам, познанията, натрупани през годините, но и премълчаното, откровенията, подсказани ми от поети, белетристи, документалисти: понякога в яростни спорове, понякога във вълшебна хармония. Летописът на книжния живот от юни 2020 до август 2021 не е досаден справочник, а го оприличавам на ... |
|
Напоследък битува схващането, че жанрът на ужасите в литературата отстъпва пред киното, както и че истинските майстори, които могат да смразят кръвта ни само с текст се срещат все по-рядко. Може би заради това продължаваме да търсим тръпката на старите хорър истории, които ни карат да се страхуваме в тъмното. В сборника са събрани разказите на двама майстори, чиито истории в жанра са безспорни класики - Хауърд Лъвкрафт и Едгър Алан По. Първият с право е смятан за революционер в литературата на ужасите, който измества фокуса от земния свят към непознати вселени, смесвайки умело елементи от реалността с измислени ... |
|
Книгата Прегръща те сова е сборник с разкази и стихотворения, предназначен да разпръсне, изтанцува и преразпредели тъга и гняв, да намери красивото, което може да крепи жени, които търсят нови пътища към истината. В заблудата на материята истините са различни в различните очи, но всъщност истината е една - на Бога. Никакви отговори няма в книгата, а само търсачество на истини. Любовта е път, истините са пътища, осъзнатостта е път. Да може да различиш какво причиняваш на себе си и защо, какво причиняваш на другите и защо - може би това е мъдрост. Да се избяга от емоциите и страстите, защото те са причинени от материята, е ... |
|
"Да пътуваш във времето е най-забавното приключение!". Това твърди Хара Нурин, дъщеря на пътешественика от XVIII век граф Сен Жермен. Тя умее да приема неочаквани самоличности, и доста често е забелязвана да се появява на различни места по едно и също време. Сега ви кани на зашеметяващо пътешествие във времето. Хара ще ви заведе посред нощ до сомнамбулски парк и ще ви разкрие забулена тайна. Ще ви спусне по река Струма на опасен рафтинг. Ще ви поведе по следите на отвлечено при странни обстоятелства дете, а отвличането е разследвано от Скотланд Ярд. Ще ви срещне със самия Пейо Яворов, бродещ през 2021 година ... |
|
Вдъхновение в още 30 истории. Подобно на първата част, героите на втората част на Хората, които променят България са инициативни и находчиви българи, които предпочитат да са на арената, а не на трибуните за зрители. Те не са безстрашни, но са смели и борбени. Не са безгрешни, но полагат усилия по-често да проявяват по-добрата страна на своята природа. Не са експерти във всяка област, но са готови да помолят за помощ и да потърсят подкрепа. Не се оплакват, а действат. Не пилеят времето и енергията си в търсене на виновни, а търсят начини да бъдат полезни. Не гонят съвършенство, а надграждане. Най-голямата прилика между ... |
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
Сборник със стихове на Хелиана Стоичкова. Отнето Мечтах за свят (някога мечтаех) да бъдем всички по-щастливи. Да няма страх, да няма глад - живот без спомени ръждиви. Но ето днес с очите си видях, че някой ми открадна и мечтата. Разби света на пух и прах, изсмя ни се в лицата. Не искам да съм тих, нито спокоен. И нямах планове по миналото да тъжа. Изчаквам само онзи миг удобен напред отново пак да продължа Да си намеря нещо, което да обичам и да не мисля за угрозата в света. Да вярвам, ако щеш, просто да обичам и теб и мен, една мъничка мечта. Хелиана Стоичкова ... |
|
"Зловещ е цвета на кръвта кога се плисне. Не е красив, не е поезия кога кипне. Кога тялото бърза през пробив да напусне, кога съхне, или навътре се пръсне. Не е цвета на гората, ни на морето, не е цвят на радост, а е нещо зловещо. И единствено тази обич силна към родина и към отечество, утеха едничка е за всина. Че без тази обич силна и всепоглъщаща към справедливост толкова могъща, към единство, чест, житие щастливо. Само така в този цвят има нещо красиво." Из Черният полк "Гледайте, очи, и нигвга не забравяйте робията и гнета нивга не прощавайте. Широко отворени, изтръпнали от гледката, пълни с гняв, не ... |
|
Настоящата книга е история за доблестта на един журналист, който не се подчинява на политическата конюнктура и отстоява възгледите си докрай. Тя излиза за пръв път на български език, близо век след оригиналното издание, и може да служи като пример на съвременния човек. Защото годините отминават, но моралните ценности не се променят. Определян като непоколебим приятел на България, ирландецът Джеймс Баучер е един от най-значимите чужденци в българската историография. Дългогодишният кореспондент на лондонския вестник The Times за Балканите остава в родното съзнание със своята любов към страната, на чиято територия дори ... |
|
"Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното." Георги Господинов Подреждане С майка ми подреждаме прането сгъваме миналото отляво чаршафите отдясно прибираме времето от птостора скъсило се с година ... |
|
Една минута из времето е научнофантастичен роман за приключенията на група младежи, попаднала в миналото на гр. Поморие - Анхиалос. В малкия градец на аполонийци през 127 г. пр.н.е. те се срещат с траки и елини. Преминават през хиляди рискови ситуации, заплашващи живота им. Попадат в капана на времето. Дали ще успеят със собствени сили да преодолеят всички трудности и да се върнат обратно в XXI век, на който принадлежат? Целта на романа е да покаже бита на древните хора през погледа на съвременния млад човек. Сблъсъкът на мирогледа от нашето съвремие в XXI век със схоластиката, предразсъдъците и суеверията на древните ... |
|
Морето си отива е история за преосмислянето на ценностите и усещането за живота по средата на пътя, както и за ролята на любовта и на креативното начало в този процес. Героите са стъпили здраво на земята, преуспели мъже и жени в своите четиридесет години, осмина приятели и четири двойки, които след обща почивка, изпълнена с хармония и приключения, изведнъж са изправени пред екзистенциални проблеми и борба за живот. Всеки от тях преминава през развитие и катарзис, за да оцени познатото или намери ново щастие и успех. След поетичното и ретроспективно начало в историята нахлува драматично действие, пресичано само от тихия, ... |