Тялото на младо момиче лежи на площад „Вентимил” в Монмартр. Макар, че не се намира в своя полицейски район, комисарят Мегре се заема с предизвикателството да открие кой е посегнал на живота на красивата девойка. Единствената улика, от която комисарят може да тръгне, е етикетът на стилната синя рокля, с която е облечено момичето. С помощта на сержант Фере, с когото е работил и преди, Мегре ще се изправи пред редица трудности преди да разкрие самоличността на жертвата и кой е нейният убиец. „Никога не съм се интересувал от себе си – казва Жорж Сименон, – но истината е, че никога не съм се интересувал от нещо друго. Дори ... |
|
Да правиш бизнес в България ... "Игрите на властта" разказва за ситуациите, с които се сблъсква всеки, който иска да прави бизнес в България. Клисаров споделя преживяното по време на три последователни правителства – суров опит в един неблагоприятен и враждебен климат, при който държавни служители се стремят да извлекат лични облаги на всяка цена, обричайки на неуспех икономическото развитие на страната. Това е обществена тайна, която малцина назовават и описват. Макар и абсурдно, да правиш бизнес в България всъщност означава да се занимаваш с политика. За съжаление е вярно и обратното: да правиш политика в ... |
|
„Няма да се върна в този комунистически ад. Това вече не е моята страна“ Застанал на борда на военния транспортен кораб, настоявайки да бъде допуснат на територията на САЩ, Панчо Накашев, известен български фармацевт и изследовател, държи реч на развален английски за злините на комунизма. Дъщеря му Лиляна прави решителна крачка напред и грабва документите от ръцете му. Известно е, че възрази ли на баща си, ще си навлече неприятности, но същевременно осъзнава, че ако не се намеси, е твърде възможно да поемат назад към хаоса в окупираната родина. Не, твърдо заявява тя. Баща ми е тук с тримесечна виза. Ще се завърнем в ... |
|
Второ издание. ... Една сватба завършва с кошмар - жестоко убийство на булката. И дава начало на разследване с толкова неизвестни, че случаят изглежда неразрешим. Докато не се намесва Дейв Гърни. Възможно ли е едно убийство да е толкова изкусно извършено, че да няма нито една следа на местопрестъплението? И възможно ли е да е толкова дръзко, че да е пред очите на стотици хора, но никой да не разбере? По време на сватбеното си тържество млада булка е намерена с отрязана глава. Най-фрапиращото е, че ужасното деяние е извършено в присъствието на всички, а никой от гостите не е видял убиеца. Единственото, което полицията ... |
|
Афоризми ... "Добрите хора се нуждаят от закони, за да се държат правилно, а лошите винаги ще намерят как да ги заобиколят."Платон ... |
|
"Тенорите - та те са това, което бихме искали да бъдем, но не можем да осъществим поради липса на глас или актьорска култура. Затова ги обичаме, обожаваме, не само защото са най-редките и най-тачените гласове. Книгата ми има и друга цел. Да възроди патриотичния дух на младото поколение, да го накара да се почувства гордо от факта, че малка България е с такова мащабно присъствие в света на операта, че парламенти на отделни страни дават поданство на български певци и ги короноват за първи тенори на своите опери... че български гласове нарушават правилата на десетки оперни театри и дори уволняват диригенти и директори, ... |
|
Най-смешните въображаеми надгробни надписи. Филип Хераклес (1954) е френски хуморист - Сто основателни причини да си покойник, Вечно Ваш, Най-смешните въображаеми надгробни надписи, Огън на воля, съставител на сборници и антологии - Най-хубавите любовни стихотворения, Стоте най-красиви обяснения в любов, Крилати мисли за човешката злоба и други. Основател и директор на парижкото издателство Шерш Миди. ... |
|
В царството на мрака, когато зимата танцува фокстрот над града, комисар Михаил Донов, наричан Мишената, е поставен пред мрачно изпитание − зеещи отвсякъде врати, мъртъв гарван пред дома му, черно куче, закачено за полицейския автомобил. И заплашителни строфи от стихотворения, намерени по странен начин. Серията убийства тепърва предстои и само кварталът, Грешният квартал, знае кои са белязани да умрат... Във всяка изпратена строфа убиецът посочва различни елементи от своите престъпления, но не и мотивите за смъртоносните си действия. Комисарят и неговият екип попадат в лабиринт, чиято парадоксална логика е изградена ... |
|
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. Автор е на книги с поезия и есеистика, преиздавани многократно. Претворил е на български език редица френски и руски поети като Вийон, Юго, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Манделщам, Пастернак. Най-превежданият в момента български поет в чужбина. ... |
|
"София в края на осемдесетте години на миналия век прилича на септична яма. Ченгето Младен Демирев се опитва да установи истината за няколко убийства сред шпалир от проститутки, келнери, трафиканти на злато и партийни велможи. В своята най-известна „кримка” Възпитаните трупове пращат писма писателят Валентин Пламенов е по-тъжен и по-бляскав от всякога. „Умираме по малко, всеки ден, всеки час. Царе сме да умираме, отръки ни иде. А да живеем, виж, не винаги умеем. Не знаем как, не знаем защо, не знаем на каква цена.” Тези думи на Младен Демирев сякаш са произнесени от Филип Марлоу. Защото добрите ченгета си приличат. ... |
|
"„Петнайсетият камък” е роман с истински камъни в него. По-важни обаче са другите камъни: метафизични, метафорични, реторични, романтични, понякога много лични прозрения, които изграждат една уж съвсем обикновена, направо всекидневна постмодерна история – историята на писател, тръгнал да търси автора на своите романи. Читателят ще, не ще, е обречен да се лута из нея, докато намери своя невидим – петнайсети – камък и застопори значението на текста в положение, удобно за разпластяване и размишляване. Дали историята ще се окаже въглен или диамант, скъпоценен камък или камъче в обувката, постамент или препъникамък зависи ... |
|
Героите в разказите - крадлата в трамвая; докторът-търговец и ветеринарът, спасил човешки крак от ампутация; хлапета, които се натискат предизвикателно в трамвая; майка, изхвърлена от децата си; разбит брак от глупава приятелска шега; тъжната равносметка от уж успешен живот; любов, която побеждава годините... - са автентични, с прояви на човечност, искреност и доброта в това трудно време. Авторката е журналист с дългогодишен опит. Голяма част от разказите в сборника са публикувани в периодичния печат. В тях са събрани човешките истории на живи хора, с които авторката се е срещнала в богатата си журналистическа практика. ... |