"Този роман не беше като другите. Историята, която той разказваше, се беше родила в главата на един юноша, травматизиран от драмата, преживявана от неговата приятелка от детинство. Години по-късно, когато неговият автор на свой ред беше притиснат от собствените си демони, книгата беше изтласкала в действителния живот един от своите персонажи, за да му се притече на помощ – Били. Може би бях едва в средата на моя живот, но вече знаех, че никога повече нямаше да срещна момиче като Били, което само за няколко седмици ме беше накарало да повярвам в невероятното и ми беше позволило да напусна опасната страна, в която ... |
|
Древният келтски воин Талон Моригантски е обречен на живот без любов - над него тегне вековно проклятие смъртта да застига всеки, когото обикне. Докато един ден не среща Съншайн, която е неговата сродна душа, а може би и ключът към неговото избавление... "Скъпи читателю, Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са ... |
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. ... |
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин, на Людмил Стоянов, на Дора Габе, да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков, да гледаме на отсрещния тротоар ... |
|
Яна Тодорова е родена през 1988г. в Димитровград. Завършва българска филология през 2010г. и журналистика през 2012г. в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". От 2010г. работи като преподавател по български език и литература в гр. Хасково. Първи стъпки в поезията Яна прави със стихосбирката "Целувки през стъкло", която се появява през 2010г. С тази книга тя представя родния си град на XXXVIII издание на националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет""Стиховете на Яна Тодорова са полет към бъдещето. Те са криле за небето, което тя им обрича - високо и истинско!"Ели ... |
|
"Ако изкрещя насред някоя метростанция, когато навън се изливат най-многолюдните тълпи, или пък по време на празнично събиране, с високоговорител в ръка - то виковете ми пак не биха стигнали до тъпанчетата на повече от няколко души в цялата многомилионна Световна държава, а и от тях биха отскочили обратно като празен шум. Аз съм винтче в машината. Същество, на което са отнели живота... И все пак: точно сега знам, че това не е вярно. Разбира се, калокаинът ми дава безразсъдна надежда - всичко става лесно, ясно и спокойно. Все пак съм жив - въпреки всичко, което са ми отнели - и сега знам, че това, което съм, ще поеме ... |
|
"Дори и да се върнеш тази нощ, тихо да влезеш като шепот в душата ми, ако ти дойдеш, за да ме накараш да плача насън - аз ще те помоля да останеш още малко, ще поискам да те запазя за малко притихнала в мен. Ще те скрия под клепачите си и ще те превърна в далечно светещо нещичко! След всички въжета, на които висят мъртъвците, има и една слънчева люлка, спусната, за да поеме душата." Станимир Димитров ... |
|
Строителен магнат от Ню Йорк полита отвисоко към манхатънски тротоар, където намира смъртта си. Съпруга-трофей с интересно минало се отървава на косъм от дръзко нападение. Мафиоти и богаташи с предостатъчно мотиви за убийството вадят алибитата си. И след това, в задушаващата прегръдка на рекордна топлинна вълна се случва второ шокиращо убийство и настъпва рязък обрат в това напрегнато приключение, дълбоко в тайните на богатите. Тайни, които се оказват смъртоносни. Тайни, стаени в мрака, докато един детектив от нюйоркската полиция не хвърля светлина върху тях. Ричард Касъл, сензация в света на криминалната литература, ... |
|
Няма чист изход. В Тук няма място за старци големият американски класик Кормак Маккарти поднася на читателите мрачен сюжет в стила на черния роман. Това е един обсебващ трилър с бързо и задъхано действие за войната, която обществото води само със себе си, и размисъл за любовта, кръвта и дълга, които изпълват живота ни и оформят съдбите ни. Книгата разказва за надигащото се непонятно зло, срещу което шерифът Бел няма сили да се бори. Той трябва да отстъпи настрани и да се оттегли - защото в новия свят вече няма място за старци. Кормак Маккарти е носител на наградата Пулицър за 2007 година за романа си Пътят и на ... |
|
Легенда разказва, че детето научава в утробата на майка си тайната на Сътворението, от самото начало на света до неговия край. Когато то се ражда, пратеник минава над люлката му и поставя пръст върху неговите устни, за да не разкрие то никога поверената му тайна, тайната на живота. В деня, когато съм роден, пратеникът е забравил да ме посети и си спомням всичко. Къде започва зората? Къде свършва денят? Защо милиони звезди осветяват небосвода, без ние да можем да видим или да опознаем световете, към които те принадлежат? Как е започнало всичко? Такива въпроси си задават главните герои в новия роман на известния френски ... |
|
Приказка за наскоро пораснали деца ... Романът е центриран около начина, по който се чувства едно момче след като се връща от първото си ходене до Китай, носи позитивно послание със своите герои, носители на ценности и морал, стараещи се да постъпват правилно и да бъдат добри хора. Неделина е прекарала доста месеци в Китай - както в Пекин, така и в Тиендзин, а това е първият й роман. Неделина Георгиева е родена преди 28 години в Карнобат, завършва местното СОУ " Хр. Ботев", а след това и гимназия за чужди езици "В. Левски" в Бургас, специалност руски и английски език. Следва политология в Софийския ... |