Публицистика 1999 - 2002 г. ... „С умението си да долавя чертите на националното и оттам да постига връзката с общочовешкото Хайтов долови в един предимно изолиран свят на "прости" планинци неподозирани мотиви на бит, преживелици, покъртителни човешки съдби. Влязъл в литературата ни с оригинален регистър от теми, с галерия от свои герои, с богатство от свои размисли за съдбата на човека и света, със свой самобитен стил на изобразяване и изразяване, той обогати художествената ни книжнина и зае трайно място в нея... Звучи невероятно, но все пак е истина - Николай Хайтов е от онези творци, които имат рядката ... |
|
Публицистика 1989 - 1998 г. ... "Още от самото начало на писателското си дело Николай Хайтов изпитва неудържимо пристрастие и към краеведските изследвания. В съвременната българска литература няма друг автор, който да е отделял толкова много време за на пръв поглед досадните проучвания и справки, нужни за едно краеведско изследване, както за книги за миналото на Асеновград, на Яврово, Девин, Смолян и др. И друга особеност сродява Хайтов с традицията на голямата българска литература - полемиката, потребността ѝ с оръжията на публицистиката да се отстояват определени принципи и цели. А някои негови книги ... |
|
От авторката на „ Ръката, която първа пое моята “. ... Единбург през 30-те години на ХХ век. Семейство Ленъкс има проблеми с по-малката си дъщеря. Есме е пряма, неконвенционална и непрекъснато предизвиква доброто общество. Дори Кити, обичната сестра на Есме, започва да губи търпение. Нещо трябва да се направи. Години по-късно в същия град млада жена на име Айрис Локхарт получава писмо, което я информира, че има пралеля в психиатрична клиника и че предстои тя да бъде изписана оттам. Айрис никога не е чувала за Есме Ленъкс, а единственият човек, който би трябвало да знае повече, баба ѝ Кити, е твърде отнесена в ... |
|
"Това е роман за сгрешените въжделения за демокрация на българите. Вече четвърт век те стават все по-малко, все по-бедни, а политиците ни все по-нагли и безочливи, за да стигнем до „финансовата стабилност” на чуждия агент Симеон Дянков, която изкара хората на улицата. Обедняването и ограбването доведоха до оставката на правителството на ГЕРБ. Още през есента протестиращите ще разберат, че са излъгани, някой е яхнал отново надеждата им, за да вземе властта, да ги доограби. И недоволството ще порастне в цунами, което ще доведе до смяна на системата. Богатството в банките трябва да се инвестира в работа. Посегнаха на ... |
|
Стихове ... Николай Кучков е роден на 21.05.1948 г. в град Мездра. Завършва Художествената гимназия в София през 1964 г., завършва Национална художествена академия за изящни изкуства в Хавана при проф. Сервани Кабрера Морено. Завършва монументална живопис във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" при проф. Васил Стоилов и проф. Никола Генов през 1973 г. Член е на Съюза на българските художници от 1978 г., член е на общество на художниците "Филипополис". Първата му самостоятелна изложба е през 1979 г. От 1979 г. до 2003 г. участва в 11 самостоятелни и колективни изложби в Пловдив и ... |
|
Второ допълнено издание. ... Годината е 1683-та. Османската империя е в зенита на своята мощ. Безбройни пълчища мюсюлмански воини се струпват на подстъпите към Виена, а цяла Европа е стаена в ужас пред смъртната опасност. Обединени както никога досега, християните са готови на всичко, за да отблъснат завоевателите под знака на полумесеца. Освен огромна армия, османците имат и тайно, неподозирано от никого в тези времена оръжие – корпус от красиви и смъртоносни еничарки, водени от безмилостната Самира. Женското коварство е съчетано със страховити военни умения: християнските воини ще открият, че адът може да бъде и тук, ... |
|
Защо Аляска? Пътят, който минава през книгата на Бора Чосич не води към ледената пустиня, героите му не са участници в експедициите на капитан Смит или Амундсен. "Пътят към Аляска" е съкровен дневник на любовта и страданието – десет години след края на опустошителната война, съпътствала разпада на Югославия, Чосич се връща в родината, изпълнен със страхове, съмнения и милост и болка. Завръщането е неизменна част от нашия живот, обратният път е единствената ни историческа памет. Всъщност самата памет е нашето лично и обществено време, през което минаваме с нови очи, за да проумеем, че в божествения порядък най- ... |
|
Павел, млад мъж затънал в дългове към лихвари, се събужда една сутрин в "изтарашен" апартамент. Павел броди из Варшава, опитвайки се да вземе пари назаем от Болек, пласьор на дрога, и от приятеля си наркоман Яцек, а Анджей Сташук проследява техните безкрайни обиколки из града, приклещен от процъфтяващия безмилостен капитализъм. Павел, Яцек, Болек и неговото вярно куче Iron Man, са преследвани от гангстери и от собствените си демони. Те оставят след себе си хаос, който води до тежки последици за техните приятелки Беата, Сил и Зосия. Окуцяли от бързото темпо и фалшивата парадност на съвременния живот, героите са ... |
|
Преди няколко месеца една странна книга се появява в английски град. Написана от мрачен окултист, тя омагьосва всеки, който я прочете, като пренася ума в красива, но зловеща приказна реалност. Сега вече книгата е широко разпространена, а Англия се е предала. Онези, които устояват на написаното, са убити. Но има и такива, на които словото просто не действа. Наричат ги лузъри. Те са преследвани, плашени и тормозени дори от собствените си семейства. И това е тяхната история... ... |
|
"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю. Добре дошъл във нашия град, добре дошъл във България - вземи във този хубав ден една българска роза от мен: нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас…" Няма българин, който не изтрива тайничко някоя сълза, когато чуе думите на тази песен. Автор на текста е поетът Найден Вълчев, създал още много прекрасни стихове, познати на поколения сънародници. В сборника „Една българска роза” са събрани най-хубавите му творби. Голяма част от тях са посветени на пролетта. ... |
|
Най-важните тревоги нямат основания вън от нас. И затова слушах вътрешния си писък, защото знаех, че по някакъв начин слушам себе си, вътрешното си същество. Чувах основния музикален тон на собственото си съществуване, собственото си „исо“, което бе остро и подлудяващо като писък на някогашен парен локомотив. С настъпване на здрача този писък угасваше – угасваше заедно със светлината. И тогава най-сетне, радостен и успокоен, търсех някоя квартална кръчма или скара-бира, хранех се, без да виждам с какво, и пиех две-три бири или бутилка вино, или няколко гроздови ракии. Връщането вкъщи винаги бе дълго – с няколко трамвая, ... |
|
„Баща на мъртвите " е една от най-добрите белетристични творби на Балаж Дьоре. Текстът съхранява езиковия пуританизъм и микрореалистичната прецизност на епичната проза, същевременно на езиково равнище, въпреки консерватизма си, привнася обновителни елементи. Дните на траур и реминисценции принуждават разказвача отново и отново да извиква в паметта си личността и житейската история на бащата, придавайки им ново тълкувание; да извърши преоценка на познанията и пластовете от спомени, които от синовна позиция му позволяват да надникне в миналото, и които в светлината на тайните дневници на бащата търпят значителна ... |