"Проф. Венко Александров е от онези рядко срещани човешки същества, които респектират от пръв поглед. Те притежават зрим и неподправен финес и след кратко, дори мимолетно общуване, бързо разбираш, че срещу теб стои обаятелна, но не типична за планетата личност. За същества с подобен манталитет, способни на катарзис, на самонаблюдение и самоанализа, е предназначена и тази книга. Тя не е написана от лекар, не от виден спец, от медик, а споделена от човек, който цял живот е усещал, опознавал и е овладявал магията на думите. И пространствата между тях. И тяхната взаимна привлекателност. Достатъчно е да потънете в ... |
|
"Невъзможно е да се устои на обаянието, което излъчват тези деветнадесет фрагмента от живота - уж на един човек, на една личност, но всъщност от битието ни в цялата му сложност, отговорност и красота. "Спектралният анализ" на това облагородяващо излъчване ще покаже, че то е съставено от мъдрост, опит, чистота на помислите и делата, от неопровержими, ала забравени или неудобни истини, съчетани с убеденост в дълга пред другите и озарени от вярата на хора от един действително изчезващ вид. Автобиографичността на книгата, която включените в нея разкази превръщат в неделима съвкупност от факти, спомени, размисли, ... |
|
"Можеш да запълниш живота си с хубави неща, но хубавите неща не запълват дупките в душата ти."Единствените неща, които родителите на Бея Грим са ѝ дали, са живот и мрачна фамилия. След като сама си е проправяла път в живота досега, тя е готова да поеме към по-добро бъдеще, постъпвайки в колеж. Само два месеца я делят от новото ѝ начало и миналото, което отчаяно иска да загърби. Но неочакваната смърт на майка ѝ я оставя без подслон и тя е принудена да прекара лятото на полуостров в Тексас, с баща си, когото почти не познава. Бея планира да остане незабележима и просто да изчака летните месеци да ... |
|
"Лавър" на Евгений Водолазкин (2012) е една от най-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. "Гардиан" го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а "Хъфингтън Поуст" го определя като "трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър". Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а "Лавър" - с "Името на розата". Времето в този "неисторически роман" е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: ... |
|
"През прозореца го погледна свечеряването, зад стъклата се трупаше розовото нищо на дългия ден. Тя донесе бутилка и лед, подкани го да налее, както си е било досега. Нищото зад прозореца и скочът се оказаха в еднакъв цвят." Из книгата Петър Манев мрази хората, но тъй като не му липсва великодушие, мрази и себе си. Религията му е свързана с копнежа за друга форма на живот и когато се налага да намери предназначение на една маймунска кожа, пъзелът на неговото съществуване се подрежда. Геологът се отправя към африканската джунгла, но не като човек, а като горила. Постепенно забравя своята вродена природа и само от ... |
|
"Поезията на Боян Ангелов привлича ценителите на изящното слово с оригиналната - наситена с философски и психологически детайли, метафоричност, със стремежа да разгърне по-пространно идеята си за мисията на човека, днес натоварен с конфликти, съмнения, безизходица, без здрави нравствени устои. Оригиналната поетическа стилистика на поета е един от знаковите белези и на Универсум, и в значителна степен предопределя и по-необикновената композиция на стиховете. В Универсум откриваме вариации на предишни идейно-естетически търсения, размисли и послания, изпълнени колкото с вяра, толкова и с болка по изчезващите все по- ... |
|
Прилепът, който символизира руското Военно разузнаване, е простирал криле над много страни. А ние, българите, не само дълго сме живели и живеем в неговата сянка, но не сме и подозирали, че това е една постоянна зависимост. Учудвали сме се на много действия и решения на български управници, но не сме допускали, че част от тях са били вземани под диктовка или натиск от ГРУ. Именно затова сюжетите в "Сянката на прилепа" са шокиращи. Тази книга ще ви отведе в света на големите тайни и задкулисните игри на специалните служби на Кремъл. Ще узнаете колко пъти и по чие нареждане развитието на България през годините е ... |
|
Очевидно заглавието на книгата кореспондира с гениалната мисъл Красотата ще спаси света. Но авторът си поставя въпроса: А кой ще спаси красотата?! И търси отговорите в своите творби, в които история, съвремие и бъдеще се преплитат, защото времето е единно както и класическата категория за красиво. Ето защо материалният израз на красотата е невъзможен без духовната озареност на любомъдрието и алтруизма. В продължение на предишните си книги с поезия, Димитър Христов отново показва завидно майсторство в изграждането на поетическите форми от лиричното стихотворение до поемата и либретото. Ако изследваме и богатството на ... |
|
Книгата е част от поредицата "Красноглед" от издателство "Изток - Запад". ... Нобелистът Иван Бунин, остроумната Тефи, жлъчната Зинаида Гипиус, поетът и религиозен философ Дмитрий Мережковски, лирикът Георгий Иванов (когото Бунин наричал Българина), странният и хазартен Георгий Адамович - това са част от руските писатели, емигрирали в Западна Европа, които са герои в живописната мемоарна книга на Ирина Одоевцева "По бреговете на Сена". Авторката добавя разкази за своите срещи със Сергей Есенин, Игор Северянин, Марина Цветаева, Константин Балмонт, Иля Еренбург, Константин Симонов, но ... |
|
Съставител: Боян Цонев. ... Днес почти всеки е наясно, че в неговия лаптоп има HDD или "външно запаметяващо устройство" (ВЗУ). Обаче малцина вече знаят, че през миналия век в продължение на 20 години малка България е била единствената страна в цяла Европа, която е произвеждала серийно хиляди ВЗУ и към днешна дата няма наследници. В този сборник са включени спомени на част от водещите специалисти от онова време: Добромир Дяков, Иван Станчев, Петър Попов, Боян Цонев, Николай Райнов, Христо Момерин, Петко Коджабашев, Иван Жизгов, Иван Цонев, Трифон Мисов, Евгени Василев, Младен Младенов, Веселин Герганов, Румяна ... |
|
Второ преработено издание."Тази книга е парче смях, съдържащо света. Тя отразява едно духовно пътуване, в което колкото повече разбирам света, толкова повече се смея. И обратното. Затова я прочетете като дневник - не само с ума, а със сърцето (Екзюпери), с петите (ако сърцето е там в момента), със стомаха ( Древните китайци вярвали, че душата е скрита в стомаха. Ослушвайте се за послания.) или с какъвто орган можете най-добре. Поради натиска на доброто ми възпитание започвам книгата на "вие", но със страниците се надявам да минем на ти. Приятно преживяване." Иван Владимиров - Нав "Книгата на ... |
|
" – Какво ще правим, Ирена? - едва промълви Александър. – Обвиняват ме за съучастничество в престъпления в лагера Р. Извършителят бил неизвестен..." Из книгата "Максимумът за истината... какво ще правим - вие, всички, - когато ме обвиняват мен. И с това приключваме... 30 години така приключваме, ние, българите... сънят продължава благополучно. Това е диагноза, тъжна констатация. Символично, разузнавачът от непрочетен роман умира от рак - и така мимоходом се отървава от съучастничество в престъпления на неизвестен извършител. А всички останали – от търсене на истината. Българското население носи тумора си в ... |