Соня Курц - бивш войник и оттеглил се наемник, е във Виетнам, посветена на плана си за лично отмъщение, когато получава сигнал за помощ от дъщеря си. Ема е студентка по археология и в момента присъства на разкопки по периферията на Национален парк Етоша в Намибия. Там тя открива останките на човешки труп, който датира от времето на войната за свобода на страната през 1980 г. Тялото, идентифицирано като Хъдсън Бранд, се оказва ключов елемент от пъзел, обещаващ да разкрие местонахождението на заровено съкровище от модерната епоха. За такава находка някои хора са готови да стигнат до убийство. Соня се завръща в родината си, ... |
|
В стихосбирката си Някой ден... Дария Манева продължава да разглежда проникновени, дълбоко философски проблеми: дали някой ден човекът ще отвори прозореца на душата си и ще открие себе си; може би светът някой ден ще излезе от порочния кръг на безвремието; навярно любовта някой ден ще се завърне, за да превърне съществуването в живеене... Отговорът на тези и други екзистенциални въпроси би могъл да се открие в съкровените стихове."Това, което исках да разкажа, потъна със залеза в морето; луната в мрака бясно ще разлее тъгата своя бяла във небето. Пепелта все още ще е топла след чезнещи във нищото нозе, ще се ... |
|
Брутален, езиково дързък и задъхано емоционален роман за мълчаливото справяне с травмите на миналото и за бунтуващия се млад човек, който се опитва да си обясни себе си и света си. Джорджич се връща, третият роман на Горан Войнович, който се появява на български, е драматична и силна история за приятелствата и предателствата, за семейството и самотата, за местата и преместванията по осеяната с димящи рани територия на бившите югославски републики."He знам какво чакахме. Може би операцията, а може би тоя наш живот да мине и ние двамата най-накрая да престанем да треперим от страх. Да престанем да бягаме един от друг ... |
|
"Аз се осмелявам да предскажа, че ще дойде такова едно време, когато хората ще се ценят по Любена. "Четеш ли Любена?", "Възхищаваш ли се от него?" - ще пита потомството и ще узнава друг другиго. Но това ще стане тогава, когато се издадат на бял свят неговите съчинения. Ние сме запознати само с неговото списание Знание; но богатството, онова, което е написано с кръв и нерви, то не е още популяризирано, на твърде малцина е известно. Достатъчно е да ви кажа, че само два екземпляра зная аз от неговите съчинения, и двата в София, а в нашата област - ни един. За бъдещото потомство аз не желая друго нищо ... |
|
Англия, 1837 година. Английската кухня на мис Елайза е роман с викториански привкус за женското приятелство, за борбата за лична свобода и за храната като удоволствие и утеха за душата. Амбициозната мис Елайза Актън знае точно как иска да протече животът ѝ - да издаде новата си стихосбирка и да се превърне в обичана поетеса, а това да я освободи от очакванията да стане добра домакиня и покорна съпруга. Ала след срещата с известния издател господин Лонгман си тръгва съкрушена - той не иска и дума да чуе за стиховете ѝ. Лондон прелива от нови подправки и екзотични плодове и издателят предлага на Елайза ... |
|
Код на Съдбата Наравно със всички съм пред Съда на Небето, В този ден Последен ни чака Смъртта! Гледам с очите и със сърцето екзекуцията на безброй грешни тела. Не предадох ли пред Изкусителя Дявол Душата? Но Тя, признавам, и за миг не сгреши. Разчетох ли с нея моя Код на Съдбата? Възмездителя какво ли за мен ще реши? Александър Ал. Хаджихристов ... |
|
Всеки познава нейната усмивка, но малцина знаят нейната история. Запознайте се с жената, чийто портрет се превръща в една от най-прочутите художествени творби на всички времена. Най-известната дъщеря на Флоренция e невидима в родния си град. Няма табели, сочещи къде е живяла; нито една улица не носи нейното име. Заинтригувана от новите открития, потвърждаващи самоличността на модела на Леонардо, Даян Хейлс се впуска в свое проучване, за да разбули истинската история на Мона Лиза Герардини дел Джокондо. Заравя се в архиви със стари документи; разхожда се по запуснатата улица, където е родена; опознава квартала, където е ... |
|
"Написано чета: В началото бе слово! И спирам още тук! Как почнал бих наново? За слово не върви оценка чак такава - дано Духът помогне друг превод да направя, дано ме озари... Сега пък съм написал отдолу ей това: В началото бе мисъл!. Перото си задръж! Не бързай с мисълта! Внимателно вникни дали е тъкмо тя оная мощ, която света е сътворила? Защо пък да не бъде: В началото бе сила!. Записвам си и него на своя лист, обаче пак нещо ми подсказва да стане другояче... И най-подир Духът съветва ме умело да пиша с чиста съвест: В началото бе дело!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е роден във Франкфурт ... |
|
"Тази новела представя на читателя контраста между оцелелите в XXI век благородни родове и свирепостта на уличния живот. Историята разкрива душевната чувствителност на героите, мъката, несигурността и последствията от днешния модернизъм в Европа. Едновременно с това ставаме свидетели и на чистата любов, семейната обич и надеждата в утрешния ден. Във втората част читателят ще съпреживее унищожението на всичко познато за фамилия Бертие и ще се впусне в авантюрите на крайнолявата младеж в Европа, с която аз, за съжаление, съм така добре запознат. Пиша тези думи в момент, когато Франция е изправена пред разруха, ... |
|
"Къси стихове, кратки - като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах - толкова много прах, открива Александър Байтошев. Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати - стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев..." Митко Новков "Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия аз, в новата ... |
|
С картини на Владимир Пенев."Пропита от духа на орфизма е стихосбирката на Иван Гранитски. Тя цялата е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, преминават една в друга. Ние стоим пред бездни от противоречия и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е свободата - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото." Иван Маразов ... |
|
"Поет и пътешественик, изследовател на морета и океани, но също и на трепетите на човешката душа, във Вятъра прегръщам Теодор Троев ни повежда на чудно пътешествие в света на словото, музиката и багрите. В предишната си стихосбирка Там някъде той ни говореше от сърцевината на бурите. Във Вятъра прегръщам той вече е партньор на вятъра и ни повежда на танц с този незрим и неуловим спътник. Прегърнал вятъра, той може да се носи из пространства и времена. И да се докосва до необозримото както край нас, така и вътре в нас. Тази хармонична цялостност великолепно се допълва от песните по негови стихове, създадени в ... |