През 1944 година излезе моят роман "Залезът". Той е наследник на "Параграф 22", неговото продължение (и онзи карикатурен силует на бягащ човек от "Параграф 22" отново е на обложката но носи делова шапка и тича с бастун). В края на този роман Йосарян все още е жив, с повече от 40 години по-стар, но определено съществува. "Всеки трябва да си отиде - му напомня настоятелно неговият приятел лекарят. - Всеки!" Но ако някога напиша друго продължение, той ще остане жив и в него. Допускам, че Йосарян, който вече е на 70 години, рано или късно също трябва да си отиде. Но не от моята ръка. ... |
|
Късият разказ е по-труден от новелата, дори от самия роман. И малцина са онези, които го владеят като литературен изказ. Николай Павлов е един от тях. В сборника „Синеокото куче“ той разказва човешки истории, които се запечатват в паметта. Прави го естествено, директно, напипвайки чувствителността на съвременния читател. Образци на жанра са „Млякото и сълзите“, „Помен“, „Вампир“. В „Погребението на Брежнев“ авторът достига саркастични внушения, типични за големите майстори на българския разказ Елин Пелин и Йордан Йовков. В новелата „Паяжината“, включена в сборника, пък проявява удивително усещане за детайла, който ... |
|
Книгата "Френска връзка" отразява срещите на прочутия български журналист със световния киноелит. Тя е продължение и допълнение на книгата "Без папийонка в нощта на Сезарите", която авторът пише през 1994 г. ... |
|
Волфганг Холбайн, кралят на фентъзито, представя 12 фантастични, вълшебни и понякога зловещи истории за времето на Бъдни вечер, Коледа и Нова година. Дванадесет майстори на жанра ще ви разкажат за снежни вихрушки, смъртоносни празници и магически тайнства, за стари майстори-часовникари, за паднали ангели, тролове, чепати магьосници и диви елфи, населяващи великолепни страни, за оживели проклятия и за чудесата, съпътстващи най-вълшебната нощ в годината. Невероятно богато коледно забавление, изпълнено с магия, чудеса и вълнения! ... |
|
"Стара риба няма - този прословут лаф е патент на ленивите пловдивски момчета. Подхвърляха го, изпровождайки с очи някоя от емблематичните тигрици на града, чиито силуети и до днес внезапно изникват от сенчестите улички и обръщат античната провинциалност в посока Фелини. Казвам това във възхвала на зрелостта, заради достойнствата на отлежалото вино и защото съм убеден, че в литературата старите рецепти са единствено успешните. На Международния панаир на книгата в НДК от злачните подмоли на пловдивския интелектуален живот изплува книгата "Носталгия. Разкази - том 4". Авторът Йордан Костурков, който е един ... |
|
В книгата на Палми Ранчев отделните стихотворения са като фотографии, заснемащи руини от съзерцателност и руини от обобщения. В книгата има многозначителна простота и печеливш за поетическото лаконизъм. Времената и вечността се стълкновяват, за да излезе напред фината насмешливост на текста. „Аз”-ът в поезията на Палми Ранчев отдавна е изхарчил своите ресурси в копнежа по спокойствие и лирическият субект често говори за себе си с маските на тоталното отстранение. Еротичните искри и токове, които свързват отделните части на книгата, често са неловък и безотраден опит на самотния човек да се справи с приближаващата смърт. И ... |
|
В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
"Поезията на Марица Колчева изненадва не толкова с лекотата, с която осмисля привидно незначителните щрихи на заобикалящия ни свят, колкото с това, че ни поднася предизвикателството за тяхната предначална предизвестеност, която трудно разпознаваме дори при поредната генерална репетиция.„Стратегии за дълбоко дишане” ни примамва да се възхитим, но тайно объркани от отказа на Бог да счупи кръста в своето коляно."Малина Томова ... |
|
"В "Завръщането на белия бик" Цвета Софрониева излиза от всички сякаш запазени завинаги пространства с неоспорим усет към темите за мита и присъствието ни в него; предлага своя картография на мита и своя личен избор - дали ще полети или нарцистично в ручея ще се огледа. Композицията на книгата следва топосите на този избор, а поетичният и език - плътен и едновременно ефирен, нежен и чепат (без да е нито притеснен, нито заслепен от друго-говорите), подкрепя проекта за глобализацията на знанието, към който ни приканва да се присъединим." Малина Томова ... |
|
Абхорсен e последната книга от вълшебната трилогия на Гарт Никс за Старото кралство, в която отново ще се срещнете с незабравимите Лираел, Сабриел, Могет и Падналото куче. Тя ще ви разкрие отдавна погребаните тайни на Старото кралство и Деветата порта. Оранис, Унищожителят, е освободен от своя подземен затвор и сега търси начин да си възвърне старите сили. Само Лираел, бъдещият Абхорсен, има шанс да спре врага на всички живи същества. Въоръжена само с видението на Клеър, както и с несигурната помощ на своите спътници – Сам, Падналото куче и Могет, – тя се отправя на опасна мисия. Отговорът трябва да бъде намерен някъде в ... |
|
Колекция "Хемингуей" възражда както най-популярните произведения на световноизвестния писател, така и редица от позабравените му творби. ... Сборникът разкази "Мъже без жени" е на осемдесет години. Първото му издание е на 14 октомври 1927 г. Тогава авторът вече е утвърдил името си на писател. Това поражда и противоречиви отзиви за него. Пред "Ню Йорк Хералд Трибюн" Вирджиния Улф отбелязва, че Хемингуей е смел, искрен и притежава добра писателска техника, но прекалено се опиянява от собствената си поза на мъжественост. Според Луис Кроненбергер Ърнест Хемингуей е творец, чиято сила очевидно ... |
|
"Като празник от българския народен календар Видовден винаги се празнува на 15 юни. Като празник от календара на отделния човешки живот Видовден спада към така наречените подвижни празници - за него няма точно определен ден от годината и от човешкия живот. Понякога човек се заблуждава, че такъв ден - Видовден - няма. Понякога човек се самозалъгва, че Видовден няма да дойде. Рано или късно Видовден идва. И като дойде Видовден, вижда се грехът ни и ни се търси сметка за него. Много неща съм забравял в живота си. Никога не съм забравял, че има Видовден." Из книгата С тези думи започва своеобразните си мемоари ... |