Петя Бъркалова е доцент в Катедрата по български език при Филологическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Работи в областта на синтаксиса на съвременния български език, съпоставителното славянско езикознание и теоретичната лингвистика. Изследва българската синтактична традиция и смяната на теоретичните парадигми в българското езикознание. От 2002 до 2006 г. е лектор по български език, литература и култура в Института за славистични и източноевропейски изследвания при Философския факултет на Карловия университет в Прага. Участник е в редица наши и международни проекти в областта на ... |
|
Cette grammaire est destinee a un large public desireux de s"initier aux structures du bulgare sans etre specialiste de linguistique. Elle est concue comme un ouvrage de reference simple et maniable, c"est-a-dire non exhaustif, mais donnant en meme temps une idee complete de la langue, car aucun phenomene important n"est passe sous silence. Fonde sur une division traditionnelle en phonologie, morphologie et syntaxe, ce livre propose dans sa partie syntaxique un grand nombre d"exemples gloses qui permettront au lecteur de comprendre immediatement la forme et le sens des constituants de la phrase. ... |
|
Книгата разглежда въпроса за появата на новите думи в българския език и свързаните с тях промени в обществото ни. Тя е предназначена за ученици, учители, студенти, преподаватели във висшите училища, журналисти и за широк кръг читатели. ... |
|
Двуезично издание на немски и български език. Съставителство и коментари: Светла Черпокова. ... Новелата на Аделберт фон Шамисо е средищно, еталонно произведение за немската романтическа поетика и естетика. Централният Фаустов мотив за договор с дявола е разработен в духа на отрицание на все по-агресивното овеществяване на духовното в обществото на бюргери и филистери. Изданието представя творбата в оригинал и превод на български език от Елисавета Кузманова. Книгата е част от поредицата Bilingua на издателство Летера. Двуезични коментарни издания на представителни произведения от античната и западноевропейската ... |
|
В монографията са очертани особеностите на проприалната номинация, схващана като процес и като резултат от езиковата дейност. Приетите теоретични постановки на функционалната ономастика и съчетаването им с други методологични подходи и аспекти (ономасиологично-семасиологичен, описателно-граматичен, квантитативен, лингвокултурологичен и други) дават възможност да бъдат разгледани фундаментални проблеми, засягащи взаимозависимостите между форма, семантика, граматични категории и функции на собствените имена, да се осмислят онимичните номинации по линията система - норма - узус, като се отчита динамиката между апелативната и ... |
|
"Проблематиката на изследването принадлежи към онзи тематичен кръг, който има непресъхваща актуалност при изучаването на естествените езици. Той е свързан със смисъла и функционалността им, с овладяването им от хората и успешността на общуването. Тези въпроси ни занимават от древността до наши дни, а в последните десетилетия обикновено ги отнасяме към полето на т. нар. комуникативна компетентност. Тематиката на изследването на Гинка Бакърджиева ще продължи да бъде разработвана, коментирана и детайлизирана, а нейната индивидуална интерпретация в книгата е принос към този общ процес. Той е изключително динамичен и ... |
|
Справочникът представя по-достъпно някои от спецификите на българския глагол и преди всичко сложната и трудна за обяснения категория "вид на глагола". Изданието може да бъде ценно помагало за всички, които се интересуват от изучаването и преподаването на българския език. ... |
|
"Български водопис" е най-значимото досега изследване върху българската хидронимия. В него са включени 50 000 имена на водни обекти от целия Балкански полуостров, както и 50 карти. Целта на автора е била да обхване всички водни обекти освен на територията на България и тези, които са извън днешните ѝ граници. Хидронимите са етимологизувани, с многобройни успоредици от българската и славянската ономастика."Голям интерес представляват многобройните ръкописни материали, които е завещал ученият. Сред тях бяха и немалко кутии с фишове. Оказа се, че това е буква С на Българския водопис. Естествено, че се ... |
|
Акад. Михаил Виденов е водещ учен в областта на социолингвистиката и специалист в областта на теорията на книжовните езици. Има своя школа от последователи. Дългогодишен преподавател (професор) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е гост преподавател в Пражкия университет (1972 - 1977) и в Московския университет (1984 - 1987). Акад. Михаил Виденов е доктор на филологическите науки, доктор по философия на Карловия университет в Прага (Чехия), doctor honoris causa на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на повече от 500 езиковедски приноси, между които 30 ... |
|
Акад. Михаил Виденов през последните години е насочил вниманието си към макросоциолингвистиката, т.е. към статута и взаимното влияние между езиците. Като дългогодишен професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по такива въпроси е водил лекции и спецкурсове. ... |
|
Един от дяловете на езикознанието е науката за думите, назована лексикология, букв. словознание. Предмет на нейното внимание е как възниква и се развива словният състав, какви формални и семантични промени изпитват домашните и заетите думи, каква взаимовръзка съществува между отделните словни единици. Лексикологични проблеми се разискват и изясняват в общи ръководства и в конкретни научни разработки, а техните резултати намират обобщение и практическо приложение в съставянето на речници, тоест в лексикографията. Настоящият лексикон има претенция да бъде нагледно практическо допълнение към теоретичните постановки на ... |
|
Книгата обобщава теоритичните наблюдения в четири глави: В глава първа се представят характерните особености на явлението семантична омонимия и се посочва мястото ѝ сред останалите типове омонимия. В глава втора се разглеждат признаците, по които се различават едно от друго двете семантични явления полисемия и омонимия. В глава трета се прави опит за създаване на теория на семантичните омоними в българския език. В глава четвърта се анализира събрания материал на основата на два признака: произход на семантичните омоними и тип изчезнало семантично свързващо звено. Класификацията отделя типовете семантични ... |