Най-големия издателски проект в България ... Речникът се издава съвместно с Българската академия на науките и включва цялото словесно богатство на българския език от Петър Берон до днес. Затова мнозина го наричат "Българския Оксфорд". ... |
|
|
Най-големия издателски проект в България ... Речникът се издава съвместно с Българската академия на науките и включва цялото словесно богатство на българския език от Петър Берон до днес. Затова мнозина го наричат "Българския Оксфорд". ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Предмет на изследването е метаезикът не просто като облигаторна експликация на мисълта; не и само като език за езика в строго заместваща експликация, а и имплицитността на метаезика като категория, неговата дълбинност. На тази основа методологията на когнитивната наука закономерно ще направи възможно да се представи съставът на метаезика. Може да се каже, че предметът е философията на метаезика и предопределената му от нея парадигма като прототип на пунктуацията - тяхна експликация и/или технология едновременно. Пунктуацията също така е и графически израз на метаезика, и маркер за метаезик. ... |
|
|
Книгата е посветена на колебанията и грешките, които българинът най-често допуска при глаголите в устната си реч, а по-късно пренася и в писмената. Обърнато е внимание на погрешното изговаряне на глаголите и техните форми, както и на изразите, в които те са включени, и са посочени възможните причини за допусканите грешки. Дадена е оценка и на редица нови явления в езика ни, проявени в публичната реч, които чакат най-правилното решение. ... |
|
|
Книгата е посветена на колебанията и грешките, които българинът най-често допуска при употребата на съществителните, прилагателните, числителните и местоименията в своята устна, а по-късно пренася и в писмената си реч. Обърнато е внимание на погрешното изговаряне и писане на имената и техните форми, на колебанията при употребата им, и са посочени възможните причини за допусканите грешки. Дадена е оценка и на редица нови явления в езика ни, проявени в публичната реч, които вече са получили или чакат най-правилното решение. ... |
|
|
"Пътеводител в правописа" от доц. Милена Васева е пособие написано с професионализъм и финес, с усет към промените в езика. Книга, която стои на границата между учебника, помагалото и енциклопедията."Разчупените модели на задачите, всъщност покриват всичко важно, което ни е необходимо, било то в средното, висшето училище или в живота. След прочита разбираш най-важното - станал си грамотен и мислещ човек. Дълбоко вярвам, че тази книга ще стигне до всеки български дом, в който мислещият човек знае и разбира, че без грамотност светът ни е обречен." Доц. Д-р Владислав Миланов, СУ "Климент Охридски& ... |
|
|
Като основен участник в изразяваното събитие извършителят на действието винаги задава перспективата, от която това събитие се представя. Как тогава да представим дадено събитие от друга, алтернативна гледна точка? Решение на този въпрос предлага деагентивността. В книгата се свързват в едно органично цяло, образуващо групата на деагентивните средства, такива езикови конструкции като пасива, безличния пасив, неопределеноличните конструкции, безличните конструкции с логически субект и др. Всички те представляват езикови явления, на които в науката или все още не се обръща достатъчно внимание, или в теоретичното им ... |
|
|
Да се вслушаме в мнението на българските езиковеди за колебанията и грешките, най-често допускани в устната ни реч, които по-късно се оразяват и в писмената. Да обърнем внимание на погрешно изговорените и написани думи и форми в езика ни, в които звуковете и буквите неоснователно се заменят, пропускат се или ненужно се използват. Да чуем оценката за новите явления в езика ни, които чакат най-правилното решение. ... |
|
|
Този речник отразява възможно най-пълно езиковото богатство на българския език. Той съдържа: над 30 000 думи със 100 000 синонимни значения; 6000 антонима; 4000 фразеологизъма. Речникът има тълковен характер. Всяко значение, по което се формира синонимен ред, е обяснено и илюстрирано с примери. Фразеологизмите са дадени в края на речниковите статии като продължение и допълнение на синонимните редове. Те обикновено принадлежат към разговорната лексика и са емоционално оцветени, с което внасят разнообразие и обогатяват синонимния ред. Речникът предоставя възможност за: ориентиране в значението на думите; ... |
|
|
Петя Бъркалова е доцент в Катедрата по български език при Филологическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Работи в областта на синтаксиса на съвременния български език, съпоставителното славянско езикознание и теоретичната лингвистика. Изследва българската синтактична традиция и смяната на теоретичните парадигми в българското езикознание. От 2002 до 2006 г. е лектор по български език, литература и култура в Института за славистични и източноевропейски изследвания при Философския факултет на Карловия университет в Прага. Участник е в редица наши и международни проекти в областта на ... |
|
|
"Речникът на френските думи в българския език" позволява да се проследят "активизирането" и "забавянето" на процеса на проникване и разпространение на френцизми в българското културно пространство, да се анализира ролята на френската лексика в конструирането на специфични фрагменти от езиковата картина през кодираната в семантиката им представа за света. Структурата на речника улеснява историко-филологическото изучаване на френцизмите като части от историята и културата на българското общество, гносеологичното проучване на съкровищата от знания, натрупани и проектирани в речниковия състав, ... |
|
|
"Речникът на френските думи в българския език" позволява да се проследят "активизирането" и "забавянето" на процеса на проникване и разпространение на френцизми в българското културно пространство, да се анализира ролята на френската лексика в конструирането на специфични фрагменти от езиковата картина през кодираната в семантиката им представа за света. Структурата на речника улеснява историко-филологическото изучаване на френцизмите като части от историята и културата на българското общество, гносеологичното проучване на съкровищата от знания, натрупани и проектирани в речниковия състав, ... |
