Предмет на изследването в "Българският поетичен Лувър" са "стихоживописта" и "живописта на поезията". Повечето от разгледаните поетични арт текстове се явяват екфразиси. Някои от поетите са споделили и лични коментари за стиховете си. Представени са над 120 артисти; любимци на поетите са Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Винсент ван Гог, Марк Шагал и Пабло Пикасо. Нели Недялкова е доктор по филология и дългогодишен преподавател по български език и литература. Автор е на книгите "Неологизми в съвременната българска поезия" (1992), "Художествена неология" (2013) и ... |
|
"Истинската история на литературата е история на литературния процес с неговите многобройни компоненти, които трябва да се разчленят, опишат и впишат в анализа, но и на имената т.е на писателите. Въпросът е как да се конструира тази история, че да не се разкъса процесът и се отклони наративът от главното. Боян Пенев е избрал варианта, по който предпоставките и условията за развитието на литературата предхождат анализа на конкретните автори. Разбира се, в тази втора част е неизбежно да се говори за тях, да се подкрепя или опровергава дадена теза с творчеството им. Но изследването се движи върху контекста, върху ... |
|
"За да бъде написана цялостна история на една литература, е необходимо литературознанието и подготовката на неговите изследователи да е на изключителна висота. Те трябва да имат изградена методология на изследването, да са си създали завършена представа за литературата и нейната история, да са натрупали достатъчно знания за литературния процес. Подобно епическия роман, в чието създаване са вложени усилията не само на отделния автор, но и на цялото предходно развитие на литературата, историята на литературата, дори и когато е с един автор, е дело на литературознанието преди него. Боян Пенев е първият български ... |
|
Панко Анчев е литературовед, историк, философ, публицист. Роден е през 1946 г. във Варна. Почетен доктор на Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Автор на 30 книги, между които "Философия на литературната история", "Малкият народ", "Разумът в българската история", "Друг начин на мислене", "Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски", "Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов", "Българският свят", "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев", "Българският ум. Непрочетеният Г. С. Раковски", "В зоната на ... |
|
"Автографът" е сравнително късно заявило за себе си явление в битието на българската художествена литература, в практиката на нейните автори и читатели... През последните десетилетия на XIX -ти и първите на XX -ти век автографът намира широко присъствие и под формата на дарствени надписи върху лични, семейни и общи фотографии - явление, почти изцяло отпаднало в наше време. В писателските среди и общувания с читателите то обаче добива най-отчетлив, институционално лигитимиращ го характер и в наше време се радва на отвоюван статут и популярност, на завидни количествени показатели. В завършения си вид книгата & ... |
|
Юбилеен сборник в чест на професор Милена Цанева. ... |
|
В тази книга аз предлагам историята на литературата да се разглежда като история на литературния процес. Необходимо е да се прави разлика между литературен процес и литературен живот и да се помни, че истинската история на литературата като изкуство и обществен феномен е историята на процеса. Фактите от литературния живот остават в историята - те не преминават границите на времето. Докато фактите от литературния процес принадлежат на вечността. Всеки път, когато биват четени, те се съживяват отново, възкръсват и стават част от новата епоха. Те произлизат от времето, в което са написани, но животът им не се прекъсва и те ... |
|
Литературни идентичности и превод. ... В настоящото изследване с помощта на превода е очертана зоната на едно векторно разширяващо се четене на националната литература - от епицентъра на текстовостта, задаваща каноничното ѝ тяло, към "гостуването" ѝ в езиковостта на другите, към все по-ясното навлизане в полифонията на многоезично писане, предназначено за многоезично четене. Проследени са сюжетите на онези културни преноси, които извоюват статуса Патриарх на българската литература, раждат Татаробългарина с неговите мечтани славяни и (не)случили се Германии (К. Христов), съхраняват семантиката на & ... |
|
Китайската модерна поезия през 80-те години на XX в. и нейните вътрешни граници. ... В книгата се проследяват, анализират и изследват събития и процеси в Китай, които през Осемдесетте години водят от застинал еднообразен поетически пейзаж към невиждана хиперактивност. В забързан каданс устремно изгряват и стремглаво залязват движения, групировки, обединения и възгледи за стихотворното изкуство, чертаещи облика на китайската модерност: "Поезия на забулената луна", "Студентска поезия", "Поезия на Третото поколение"... Както и автори като Бей Дао, Гу Чън, Хан Дун, Ян Ли и много други. Основният ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... В тази книга се прави опит за нов подход и анализ на творчеството на Захарий Стоянов. Прочетем ли внимателно това творчество като едно цяло, ще открием, че то отваря нова епоха в българската литература. Захарий Стоянов създава със своите "Записки по българските въстания" нов тип роман - буржоазен роман на властта. Никой преди него не е писал подобен род проза и не е поставял проблемите, които се разглеждат и разрешават тук. Именно като роман трябва да четем тази велика книга, в който главен герой е Георги ... |
|
"Настоящият том събира плодовете на дългогодишния интерес на Никола Георгиев към междутекстовостта и "мълчаливите диалози". Авторът не просто интерпретира литературните творби, той създава инструменти за интерпретация. Това е щедро споделено с читателя виждане, което позволява да се открият дълбочини, сложност и очарование в привидно познати, "оглозгани" от банални тълкувания литературни творби. Неговите статии и студии предлагат евристични подходи, отварят изследователски полета, създават нови литературоведски жанрове. Споменатият нов "жанр", успешно разработван от Никола Георгиев, е ... |
|
В настоящия сборник са събрани литературните статии на изтъкнатия писател Петко Ю. Тодоров (1879-1916), една от фигурите, които допринасят за изграждането на нов мост между българската и европейската култура и съхраняването на пълнокръвната връзка с нея. Авторът често се съсредоточава върху отделни писатели като например Лев Толстой или Хенрик Ибсен, но въздействащите му разсъждения се стремят да обхванат по-общи въпроси - същността на славянските традиции през модерната епоха, съвременния реализъм и смисъла на литературното творчество като цяло. Ясно личи връзката между естетическата и обществената сфера, хвърля се ... |