Българският литературен авангард е фокусирана върху модерните литературни явления в България в началото на 20 век. Експресионизъм, диаболизъм, футуризъм, имажинизъм... Знакови имена от българската литературна история творят на това поприще - Гео Милев, Антон Страшимиров, Никола Фурнаджиев, Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев, Атанас Далчев... За пръв път националната ни литература се родее с най-добрите образци в европейската литература. Проф. д-р Иван Сарандев (1934 - 2020) е един от най-добрите познавачи и тълкуватели на българската литературна класика. Автор е на повече от 20 книги, между които ... |
|
|
Томът съдържа съкращения, бележки и библиография. Пространното научно повествование на "История на новата българска литература" е съпроводено от една съпътстваща част, която представлява бележки и библиография към всеки раздел и глава. Мястото на тази част е отредено да бъде в края на изложението, за да не пречи на лесното четене. Тя обаче е изключително важна и значима не само защото пояснява изложението, но тъй като отваря нови сюжети, допълва съществуващите, конкретизира общото. Тя е почти толкова важна и съществена, колкото е самата история в нейния пълен вид. Поради което се нуждае от специално проучване, ... |
|
|
"Изследването анализира с размах различни и изненадващи репонятизации на миметичното, като демонстрира, че модерният мимесис - чрез своята опосредстваност и саморефлексия - винаги създава оста тък. Тъкмо това исторично и теоретично наблюдение свързва миметичното с модерността и авангарда. В крайното си удвояване саморефлексията в литературата е мимесис в мимесиса. Вероятно затова книгата се чете с удоволствие, което умножава удоволствие то от нейното създаване". Васил Видински "Чрез връщане към началата на филологията "Модерният мимесис" постига очертаването на една нова перспектива за ... |
|
|
Предмет на изследването в "Българският поетичен Лувър" са "стихоживописта" и "живописта на поезията". Повечето от разгледаните поетични арт текстове се явяват екфразиси. Някои от поетите са споделили и лични коментари за стиховете си. Представени са над 120 артисти; любимци на поетите са Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Винсент ван Гог, Марк Шагал и Пабло Пикасо. Нели Недялкова е доктор по филология и дългогодишен преподавател по български език и литература. Автор е на книгите "Неологизми в съвременната българска поезия" (1992), "Художествена неология" (2013) и ... |
|
|
"Истинската история на литературата е история на литературния процес с неговите многобройни компоненти, които трябва да се разчленят, опишат и впишат в анализа, но и на имената т.е на писателите. Въпросът е как да се конструира тази история, че да не се разкъса процесът и се отклони наративът от главното. Боян Пенев е избрал варианта, по който предпоставките и условията за развитието на литературата предхождат анализа на конкретните автори. Разбира се, в тази втора част е неизбежно да се говори за тях, да се подкрепя или опровергава дадена теза с творчеството им. Но изследването се движи върху контекста, върху ... |
|
|
"За да бъде написана цялостна история на една литература, е необходимо литературознанието и подготовката на неговите изследователи да е на изключителна висота. Те трябва да имат изградена методология на изследването, да са си създали завършена представа за литературата и нейната история, да са натрупали достатъчно знания за литературния процес. Подобно епическия роман, в чието създаване са вложени усилията не само на отделния автор, но и на цялото предходно развитие на литературата, историята на литературата, дори и когато е с един автор, е дело на литературознанието преди него. Боян Пенев е първият български ... |
|
|
Панко Анчев е литературовед, историк, философ, публицист. Роден е през 1946 г. във Варна. Почетен доктор на Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Автор на 30 книги, между които "Философия на литературната история", "Малкият народ", "Разумът в българската история", "Друг начин на мислене", "Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски", "Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов", "Българският свят", "Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев", "Българският ум. Непрочетеният Г. С. Раковски", "В зоната на ... |
|
|
В началото на 90-те години на миналия век човечеството преживя демитифицирането и краха на много от своите извечни утопични вярвания. Латинска Америка не остана назад от сложните процеси. В тази книга се разглеждат някои проблеми, възникнали въз основа на конфигуриралия се специфичен текстови корпус в испаноамериканската литература, т.нар. literatura testimonial, която се наричат "литература на свидетелството", за да бъде отграничена от безспорно сходни, но не напълно идентични явления, познати с названия като "документално-художествена литература", "литература на факта, "non fiction" и ... |
|
|
Книгата Технология и философия на творческото писане е систематично ръководство с много примери и практически упражнения. Тя запознава с общата теория на художествената литература и с правилата за създаване на литературна творба. Разгледани са различни видове произведения със спецификата на тяхната поетика и със съвети за успешно създаване на образци от тях. ... |
|
|
"Автографът" е сравнително късно заявило за себе си явление в битието на българската художествена литература, в практиката на нейните автори и читатели... През последните десетилетия на XIX -ти и първите на XX -ти век автографът намира широко присъствие и под формата на дарствени надписи върху лични, семейни и общи фотографии - явление, почти изцяло отпаднало в наше време. В писателските среди и общувания с читателите то обаче добива най-отчетлив, институционално лигитимиращ го характер и в наше време се радва на отвоюван статут и популярност, на завидни количествени показатели. В завършения си вид книгата & ... |
|
|
Юбилеен сборник в чест на професор Милена Цанева. ... |
|
|
Настоящият сборник е част от триптих, включващ още "Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа" (Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов) и "Просветителство срещу идеологема" (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов). С тази поредица катедрата "Теория и история на литературата" на СУ "Св. Климент Охридски" и Направлението по теория на литературата към Института за литература при БАН си поставиха за задача да бъдат осмислени с днешна дата и със силата на дебата процесите в българското теоретично мислене, обхващащо повече от 60 години. Като се ... |
