Бил ли е наистина Чарлз Дикенс в България? Кога е бил превеждан у нас, колко и как? Наясно ли сме до каква степен литературното му тяло е вградено в родната ни книжнина? Тази книга отговаря на серия от въпроси, свързани с разнообразното присъствие на великия английски романист в българското литературно поле. Тя развенчава митове, попълва бели петна. И в крайна сметка проследява развоя на българската литература чрез един трайно настанил се гост в нея, който само привидно ни изглежда чужденец. Авторът е на мнение, че рецепцията на Дикенс в България е трайна, но едностранчива. Макар че малцина четат произведенията му ... |
|
"Нужен ли е днес Лорд Джордж Байрон? Въпросът никак не е риторичен, а се отнася до съдбата на европейската култура: Да! Защото в едно потребителско общество, където всеки може да получи наготово всичко, което дори не му е нужно, Лорд Байрон ни предизвиква с великия пример на своята действена личност. Да! Защото срещу удобствата на конформизма той ни предлага вечното си бунтарство. Да! Защото в античовешкото раздробяване на личността срещаме у него човешката универсалност. Да! Защото неговата поезия е още чаровна противоотрова срещу примитивизма на чувствата и евтината занимателност. Затова, докато я има ... |
|
Книгата е фокусирана върху общи места в биографиите и творческите нагласи на двамата големи поети на английската и българската литература - Джордж Байрон и Пейо Яворов. Направен е опит за проследяване на невидимите нишки в процеса на Байроновото творческо влияние върху нашия емблематичен поет. ... |
|
"Златомир Златанов не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на XX и началото на XXI век, автор на емблематични за нейните развойни тенденции книги, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист - изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие." Светлозар Игов ... |
|
Заглавието на една книга, посветена на заглавията, е непреодолимо изкушено да играе, да цитира, да реферира към други заглавия или литературни конвенции. "Записки от преддверието" е напълно невинно, макари и не безпаметно, по отношение на известните "Записки от подземието" на Достоевски. Включените в книгата текстове са резултат на дългогодишни занимания с проблемите около литературното заглавие. Настоящото издание е предназначено основно за студенти, обучавани по дисциплината "Теория и практика на озаглавяването". Същевременно то е адресирано и към по-широк кръг читатели, които проявяват ... |
|
Всяко общество търси някаква благоприятна и разумна пропорция между смеха и сериозността. Около това търсене често са възниквали спорове, които са разделяли хората на две – едните, приемащи смеха като нещо добро, благородно и красиво и други, които виждат в смеха нещо грозно, подривно и заплашително. Българският смях е слабо проучен, при това малкото по-сериозни монографии на тази тема са предимно литературоведски, изкуствоведски и етнографски и едва в последните години се забелязва известно разширяване на интереса от страна на историци, културолози и лингвисти. Специално към хумористичните вестници и списания, върху ... |
|
Годината на измамната свобода. Размразяване на литературата. Новото поколение в поезията. ... Сборникът събира текстовете, представени за първи път на конференцията "1962", организирана от департамент "Нова българистика" на Нов български университет на 1 юни 2012 г. Изследователи от различни академични центрове осмислят, разказват и анализират най-яркото време на българското размразяване, в чийто център се откроява 1962 година. В книгата ще намерите отговори на поредица от въпроси, отнесени не само към историята: Що за противоречива и средищна година е 1962-а? Как литературата се възползва от ... |
|
В очите на гърците направеното от архитекта, от скулптора, от живописеца съвсем не спада към същия вид творчество, както това на поета, на мислителя, на музиканта. Човекът на изкуството е най-напред работник и на него се гледа преди всичко като на занаятчия, ловък в различни ръчни дейности, чието дело по същество се счита за техника. Той не може да очаква уважението на онези, които си служат с думи и звуци. Именно те са интелектуалците на древността и на тях се приписва божественото вдъхновение. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент ... |
|
Книгата „За феномена художествено слово“ е свободен разговор по въпросите на деликатната тема за изкуството на художественото слово, както и за творческия процес и творческите и професионалните страни и проблеми на създаването на литературното произведение. Тя няма претенциите за системно научно изследване. Това е книга за същността, неподменимостта и смисъла на изкуството на художественото слово. ... |
|
Полската епопейна ос "Quo vadis", "Фараон" и "Пепелища". ... Романите, които са обект на това изследване, принадлежат отдавна на полската и на световната класика и техният диалог с читателя никога не е прекъсвал. Но ние трябва да си даваме сметка за тяхната история и съдба, за многобройните, противоречиви, а в ред случаи и парадоксални критически оценки, които съпътстват тяхното утвърждаване като художествени образци на жанра. Разбира се, много от тези оценки се дължат на приемливи за тогавашното умонастроение философско-житейски доктрини (като позитивизма например), други са плод на едно по- ... |
|
Под формата на увлекателен разказ в книгата се търсят идейните подбуди и конкретните причини, дали основание на Захарий Стоянов да превърне въоръжените творби от епохата на Българското възраждане в основно ядро на националната ни идентичност. Чрез задълбочен анализ на публицистичното наследство на Летописеца се защитава тезата, че цялостното му творчество е плод на съзнателно целеположен модернизационен проект, а не толкова на лични пристрастия и симпатии. Предлагат се отговори на сложните въпроси за неговия неочаквано уверен дебют в публицистиката и литературата, очертават се механизмите, наложили в общественото ... |
|
"Емилиян Станев в диалог с времето” е сред книгите на акад. Иван Радев, които интерпретират личности и проблеми на съвременността: "Критическа вечерня" (1990), "Васил Попов - от разказа към романа" (2001), "Йордан Вълчев. Личност и дело - време и съвременници" (2005), "Моите полудневници" (2006), "Homo epistularum и живот вчера" (2007), "Критикът и керванът на литературата" (2008) и др. Изданието преутвърждава значимостта на писателя, като внася коректив за редица аспекти от творчеството му и обогатява чрез нови архивни материали представата за това ... |