В книгата е представена изцяло нова теза за мястото на Теодор Траянов в българската литература. Предлага се той да бъде определян като неоромантик, а не като чисти символист. Нова е гледната точка към издаваното от Иван Радославов и Теодор Траянов сп. "Хиперион". Направен анализ на творчеството на всички представители на българския символизъм, включително и на определяните като маргинални. Научният апарат е силно семиотизиран, стига се до знаковите функции на поетичното слово. ... |
|
|
След множество рецензии и статии, посветени на творчеството на Георги Господинов, със студията на Албена Хранова "Разроявания" вече е налице и първото самостоятелно изследване, посветено на творчеството на най-видния съвременен български автор. Това е задълбочен интертекстуален прочит на различни възли от поезията и прозата на Господинов, които се разплитат на различни интерпретативни плоскости. Авторката е доктор по филология, доцент по българска литература, автор е на множество книги, сред които "Двете български литератури. Граници на лирическия контекст" (1992), "Литературният човек и ... |
|
|
Книгата предлага цялостна теоретическа и литературноисторическа визия за периода на 1990-те години през призмата на постмодернизма, видян като определящо събитие в литературата от края на ХХ век. В центъра на изследването са поети, осъществили радикалния поврат в езика: Константин Павлов, Ани Илков, Златомир Златанов, Георги Господинов и др. Но това не е сборник с очерци за отделни автори, а цялостно конструиран литературноисторически и философски разказ, в който случващото се през 90-те е органично вписано в едрата логика на националния литературен процес. Така постмодерното е проблематизирано в самата си сърцевина – ... |
|
|
"Българска християнска проза" е антология на българската белетристика от първата половина на XX век, създала сюжетно и жанрово разнообразни и стойностни творби с християнска тематика. Представените автори и заглавия са подбрани сред огромно изобилие литературен материал, издирван и събран от стари издания, антологии, сборници и периодика. Антологията включва текстове от следните автори: Иван Вазов, Константин Величков, Стоян Михайловски, Константин Петканов, Ана Карима, Добри Немиров, Георги Райчев, Рачо Стоянов, Николай Райнов, Фани Попова-Мутафова, Константин Константинов, Ангел Каралийчев, Елин ... |
|
|
В тази книга се опитвам да задам някои от най-съществените въпроси за словесното изкуство. Реалистичен ли е реализмът? Как дефинираме сполучливата метафора? Какво е литературен герой? Как разпознаваме брилянтните детайли в произведението? Какво е гледна точка и какви са механизмите ѝ? Какво е художествено съпричастие? Защо ни вълнува белетристиката? Стари въпроси, възродени напоследък в сферата на академичната критика и литературната теория. Не съм убеден обаче, че академичната критика и литературната теория са им отговорили подобаващо. Надявам се тази книга да задава теоретични въпроси, ала да им отговаря ... |
|
|
Необходимо е най-сетне да осъзнаем, че на децата трябва да се помогне да преодолеят страха си от книгата. Защото напоследък, този страх съществува у тях; израстващите с компютрите и джиесемите се боят от напечатаните думи, стряска ги многото ученост, заключена между кориците на книгите. На тях е нужен достатъчно убедителен пример, както и възможност за придобиване на личен опит, чрез който да осмислят книгата като приятел и неоценим помощник в цялото им по-сетнешно битие. Книгата всъщност е триединство: дух - тяло - стока. В работата си трябва да акцентираме и върху духовото, и върху телесното, и върху стоковото начало ... |
|
|
Антоанета Алипиева е доцент по нова и най-нова българска литература в ШУ Епископ К. Преславски. Автор е на книгите Четене на себе си (1998; 2004), Национална идентичност в българската литература (1999), Български комплекси (2001; 2004), Българската поезия от 60 -те години на XX век. На повърхността. Под повърхността (2004), Дневниците на българските писатели от втората половина на XX век (2007), Българската литература от 1878 до 1918 г. (2004), Българската литература от 20 -те години на XX век до наши дни (2004). Съставител е на сборника Списание Българска мисъл (1999), Петър Алипиев. Лирика (2000) и на антологията ... |
|
|
Началото на ХХІ в. е време, в което литературоведската футурология не е на мода. На мода продължава да е по-скоро жалбата по съдбата на литературознанието и най-вече - на литературоведа. Като продължение на темата за смъртта на книгата и литературата звучат воплите по изгубения предмет на литературознанието, по залиняването на затвореното четене, което е било същината му, по отмирането на школите и невъзможността повече да се създават големи общности, в които да се отстояват споделими идеи. И най-вече - по незавидната участ на занимаващия се с литература, който все по-малко има думата по важните за обществото теми. Макар ... |
|
|
Изключително стойностна творба. Медиевист с международно признание, ерудит с енциклопедическа култура и дълбоки познания за старобългарската ръкописна и старопечатна книга, проф. д-р Климентина Иванова поднася на читателя едно вълнуващо четиво за разцвета на българската книга през XIV век. Говорейки за съдържанието на първите славянски книги, авторката прави блестящ литературоведски анализ на Стария и Новия завет, помага ни да преосмислим посланията на “Петокнижието” и на “Книгата на Йов”, да се докоснем до поетичния блясък на “Песен на песните”, да усетим мъдростта в “Деяния апостолски”. ... |
|
|
Разказът "Шинел" на Гогол - една от големите загадки на световната литература. Върху него са пробвали - и чупели - перата си представители на всички литературоведски школи на ХХ век. Сега е ред на новата българска русистика и теория на литературата. Книгата е построена много оригинално. Съставящите я статии тръгват от различни посоки и се срещат върху разказа "Шинел". От нея читателят може да научи любопитни неща: какво казва произведението на Гогол и какво е казано за него, кои са някои от старите и новите главоблъсканици на литературата и литературознанието. И за най-сложните главоблъсканици ... |
|
|
В "Поезията на Александър Вутимски" Едвин Сугарев не само предлага нов прочит на този поет, чието име и творчество е обременено с много предразсъдъци и митологии, но и използва казуса Вутимски като код, чрез който да бъдат препрочетени редица поети в историята на литературата ни, навлизали дълбоко в екзистенциалните проблеми на човешкото битие, без да се боят да медитират над тъмното, опасното и подсъзнателното, да живеят екстремно и на ръба, да жертват всичко в името на автентичното постигане на битието като поетичен аксцес. Книгата е вероятно най-подробният текст за Вутимски и го разглежда наистина ... |
|
|
Удрям камбаната! Удрям камбаната! Вслушвам се. Тишина. 2007 г. ... |
