Върху основата на продължителни издирвания в редица европейски библиотеки сборникът с критически студии преоткрива света на книжовното изкуство на българската ръкописи от Симеоновия "Златен век" до епохата на старопечатната славянска книга, която възниква върху основата на старобългарската книжовна продукция от Преславската, Охридската и Търновската книжовна школа. По данни от редица преписи се установява съдържанието и оформлението на първообразния състав от прочутата Симеонова антология "Златоструй" с беседи на Йоан Златоуст. В научно обръщение се въвежда Белокриницки сборник от XVI век с текстове, ... |
|
Монографията изследва лириката на Атанас Далчев като единен художествено-философски контекст, в чиято основа стои организиращо светогледно ядро. За отправна точка е възприета установилата се в критическите текстове характеристика на поета: умен, ерудиран, философски образован, но е изразена амбицията да се преодолее досегашната й декларативност. Във връзка със заявената цел се търси отговор на въпросите: как най-актуалните философски дискурси на ХХ век – екзистенциализъм, феноменология, културна антропология - се отразяват в мисленето и в естетиката на Далчев; как поетът и мислителят участват в един и същ творчески ... |
|
Книгата продължава литературно-археологическата работа, позната от предишни книги на Пламен Дойнов и най-вече от монографията "1907: Литература, автономия, канон". Сега е представена 1910 - година, в която литературата се състоява като поле, наситено със събития, които придобиват мълниеносна важност, но и излъчват трайни ефекти. Чрез своите най-изтъкнати представители и институции, българската литература откроява собствената си значимост в социалното пространство, като същевременно започва да прояснява образа си чрез серия от бъдещи образцови произведения. Литературноисторическият разказ на Пламен Дойнов се ... |
|
Сборникът представлява обобщение на няколкогодишните усилия на изследователите, заинтересувани да популяризират делото на големия възрожденски интелектуалец Петко Славейков и неговите синове Пенчо Славейков, Иван Славейков (кмет на София, 1885-1886, и министър на народното просвещение, 1901), Христо Славейков (председател на Народното събрание, 1908-1910, и министър на правосъдието във втория кабинет на Александър Малинов, 1910-1911) и Рачо Славейков (журналист и военен историк). Поводът да бъде подготвено настоящото луксозно издание са три юбилея - 200 години от построяването на прочутата Тревненска часовникова кула, ... |
|
Човекът в творчеството на Далчев, Вутимски и Геров е концептуална метафора. Тя съдържа в дълбините си останалите метафори на тяхното екзистенциално мислене. Да изчерпим значенията на тази основна метафора, означава да прочетем творчеството им като израз на техния хуманизъм, отхвърлящ идеята за края на човека. Да се декодират посланията на техния хуманизъм, значи да се разкрие напрежението между вярата и скептицизма им по отношение на човека. ... |
|
Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса. ... Да си жена, да си влюбен(а), да си поет (мъж или жена) - как е изглеждало или по-скоро как се е изписвало това през Средновековието и Ренесанса? От девата воин до вещицата, от влюбения рицар до ренесансовия мошеник, тази книга преплита легендарното, биографичното, интимното и не дотам известното със знакови за европейската цивилизация имена Данте и Беатриче, Петрарка и Лаура, Микеланджело и Витория Колона, Дон Кихот и Дулсинея, Шекспир и Смуглата дама... ... |
|
Представеният сборник няма аналог в българската литература. В него са събрани двадесет и пет откъса от различни книги, почти всички напълно непознати за българския читател. С много малки изключения, останалите текстове след първата им публикация никога не са били преиздавани. Част от тях отдавна са се превърнали в библиографска рядкост и могат да се намерят само в Народната библиотека. Текстовете в "Пътуващият българин" не се обединяват от някакъв жанров маркер. Дори би могло да се каже, че те покриват почти цялата гама на разказвателната проза в българската литература - като се почне от художествения разказ, ... |
|
В "Изповедите на младия романист" Умберто Еко хвърля поглед назад към своята дълга кариера на теоретик и към по-скорошните си романи, и разглежда плодоносното им съчетание. Той най-напред изследва границата между художественото и нехудожественото – разхожда се по тази граница, игриво, сериозно, брилянтно. Той вярва, че добрата есеистика е написана като криминале, а умелият романист изгражда прецизни, подробни светове чрез наблюдение и проучване. Развеждайки ни из своя собствен творчески метод, Еко си припомня как е проектирал художествените си светове. Започвал е с определени образи, избирал е период, място и ... |
|
Сборникът събира материали от проведения между 2 и 6 декември 2013 г. в Нов български университет Двустранен международен семинар Литературите на СССР и НРБ: паралелни интерпретации. Авторите Евгений Добренко, Галин Тиханов, Биляна Курташева, Йордан Ефтимов, Михаил Неделчев, Морис Фадел, Пламен Дойнов показват как в изследванията на литературата от периода на комунистическите режими в Източна Европа през XX век паралелните интерпретации се пресичат - не в далечината обаче, а съвсем близо. Включените в сборника студии тематизират двете версии на соцреализма - в СССР и НРБ, руската емигрантска критика и литературна ... |
|
Откровенията на Хорхе Луис Борхес за едно литературно пътешествие, започнало в бащината библиотека в Буенос Айрес..., са споделяне на удоволствието, което доставя думата, и свидетелство за безсмъртието на литературата. През есента на 1967 г., когато Борхес отива в Харвард, за да изнесе своите шест Нортънови лекции, той отдавна вече е смятан за ценен капитал. Неговите северноамерикански съвременници са убедени, че името му е сред онези, на които е предопределено да оцелеят в дългия поход на времето. Но трябва да изминат повече от трийсет години, за да възкръснат от архива лекциите на Борхес и да стигнат до нас като една ... |
|
В тази книга се прави опит да се уловят историческите промени чрез идеите, анализите и обобщенията на трима български и трима руски писатели, литературоведи и мислители: българите Захарий Стоянов, Иван Хаджийски, Цветан Стоянов и руснаците Константин Леонтиев, Александър Панарин и Вадим Кожинов. Те живеят в различни страни и времена, но между тях има много общо и сродно. А то е в усилията им да се проследят обществените промени като процес, осъществяващ се по Божи промисъл и с разумното човешко участие и разбиране. Търсенето на истини е работа на ума. Тя не може да не е търпелива и усърдна, но и вдъхновена, ... |
|
Настоящото издание представлява антология на съвременната македонска литература. В книгата е представена информация за житейския и творчески път на избрани македонски поети и белетристи. ... |