Христо Радевски, Радой Ралин, Константин Павлов, Валери Петров, Добри Жотев. ... Хроника на едно четене с "реакционно съдържание" 20 декември 1965. Софийски университет, 65 аудитория. Обявено по афиш "Голямо епиграмно четене в чест на януарската и всички предстоящи сесии". Организатор от името на Културния клуб - моя милост. "Оказва се, прибързано. С две заповеди на Ректора - от 13 и 31 януари 1966 г., съм изключен от Университета: "за организиране на сатирично четене с реакционно съдържание", състояло се на 20 декември 1965 г. в 65 -та аудитория. Завършването на последния семестър и ... |
|
|
"Геният и неговият наставник" е уникално събитие в българската следвоенна литературна критика. Публикувана през 1978 г. като незавършен ръкопис, книгата се радва на небивал успех. Тя е написана по неконвенционален начин, като страстно търсене на истината, и би могла да се чете като приключенски роман." Цветан Тодоров "Когато чета Достоевски, аз губя властта над себе си. Той не ми се нрави, не ме трогва - той ме изпепелява... Аз виждам своите мисли - не свои, а плахи копия на неговите - да се връщат отново към прародителя си, да се сливат, да се родят пак - безкрайно по-могъщи, безкрайно по-велики - ... |
|
|
Юбилейно издание в чест на 70 -ата годишнина на доц. д-р Ани Леви. ... Настоящото издание на годишника е посветено на 70 -та годишнина на доц. д-р Ани Леви, един от най-изтъкнатите и изявени испанисти в България и дългогодишен преподавател в НБУ. Годишникът включва четири основни дяла: Езикознание, Теория и практика на превода, Литература и култура, Методика на обучението по съвременни езици. Представени са разнообразни изследвания в областта на приложната лингвистика, лингводидактиката и културологията, като е застъпена проблематика от испански, италиански, немски, френски, португалски, руски и други езици и култури. ... |
|
|
Съставители: Пламен Дойнов, Иван Станков. ... Сборникът представя текстове, четени за първи път на научната конференция "Тихата лирика в българската литература: от дискриминацията до канонизацията", организирана на 24 и 25 април 2015 г. във Велико Търново от катедра "Българска литература" при ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и департамент "Нова българистика" на НБУ. Те коментират понятието и явлението "тиха лирика" в контекста на 70 -те години на ХХ век; експонират го като поколенчески знак, очертавайки зони на конфликти и точки на колаборация (или на приемственост?) с & ... |
|
|
Сборник в чест на проф. Мария Китова-Василева. ... Сборникът включва научните постижения на 43 автори, преподаватели от различни висши учебни заведения у нас и в чужбина. Повечето от тях са утвърдени учени, чиято известност далеч надхвърля границите на България. Особено място сред лингвистичните изследвания заемат статиите на шестима изтъкнати езиковеди от чужбина, представители на испаноезичния свят, които най-любезно се отзоваха на поканата за участие и изпратиха оригинален подарък на своята колежка и приятелка Мария Китова-Василева. Впечатлява и активното участие на млади учени, докторанти на самостоятелна подготовка - ... |
|
|
Божидар Кунчев е литературен критик, професор в СУ "Св. Кл. Охридски". Автор е на книгите "Един бял лист, едно перо", "Трима поети: Иван Пейчев, Александър Вутимски, Александър Геров", "Поглед върху поезията", "Да отидеш отвъд себе си", "Когато времето кристализира" и други. "Какво щяхме да правим без чистите пространства на изкуството, на всичко, създадено от духа! Дори не мога да си представя живота на човек, който не познава този спасителен план. Животът му трябва да е пустиня." Проф. Божидар Кунчев ... |
|
|
Проф. д-р Хюсеин Мевсим е литературен историк, поет и преводач. Роден е през 1964 г. в с. Козлево, област Кърджали. Завършва гимназия в Момчилград и българска филология в Пловдивския университет. В момента преподава български език и литература в "Ankara University". Текстовете на този изследовател са подстъп към бъдеща литературна история на Балканите, а когато тя се случи, вероятно ще може да се напише и така необходимата ни обща история, за която мечтаеше и проф. Вера Мутафчиева. Това сизифовско усилие, да спасиш за историята трудносъхранимото и да откриваш в нея затрупани културни знаци с перфекционизма и ... |
|
|
Книга от поредицата "Литературата на НРБ: история и теория" - книга 11. ... Книгата съдържа студии и статии на Михаил Неделчев за литературата от периода на НРБ, създавани от 2005 година насетне. Те представят структурните характеристики на системата и доктрината на социалистическия реализъм; генеалогии на алтернативния сектор в литературата на НРБ - от несбъдналата се алтернативна жанрова система на белетристиката, през Пеньо Пенев като жертва на "огняроинтелигентския синдром", до учителното присъствие в литературознанието на Никола Георгиев и меката власт на моралните авторитети от късната ... |
|
|
Книгата анализира идеите за българската нация, залегнали в творчеството на Христо Ботев, но се насочва към тях от "дъното" на езика и разглежда фигурите и метафорите на храната и телесното, на болестта и старостта, на рода и чужденеца. Резултатът е един неочакван образ на поета, който води към пролетаризиране и преосмисляне на представите за изграждането на българската национална идентичност. "Словото на Ботев винаги е присъствало в сърцевината на българския дебат за ценностните и смислите на съществуването, на личния и на груповия избор, обречени да се претопят в История. Заради изключителния статут, ... |
|
|
3 х С = С (сбита формула на себеотрицателното състояване на преводите на българска литература зад граница). Това са 31 интервюта с хора от най-различни държави по света, посветили своя живот на българския език, на литературата ни и изобщо на всеотдайната си любов към културните постижения на българския народ. Осъществени са в периода февруари 2011 – декември 2013 по най-различни начини – лични срещи, готови въпроси (в действителност само едно, с Димитрис Аллос от Гърция), фейсбук-чат или електронни писма. Всички отговорили се отзоваха с желание, което показва колко много се надяват те ние тук, в България, да им обърнем ... |
|
|
Изследването предлага различен подход към българската литературна и културна история през XIX век. Разгледано е взаимодействието устно - писмено през призмата на комуникативните прояви и рецептивни нагласи и възможности на българите в културно - историческите условия на века. Използването на концепта "глас" открива нови възможности за конструиране на представата за българската словесност през разглеждания период. Социалните форми на словесността: изпълнение, записване, написване, четене, слушане, пеене, разказване, се съвместяват именно в същността на човешкия глас, който може да бъде едновременно звучащ, но и ... |
|
|
Професор Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по-късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари. Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон, преводите на "Характери" на Теофраст, "Дафнис и Хлоя" на Лонг, "Животът на Александър Македонски& ... |
