Вторият том на "Критически илюзии" на Огнян Сапарев предлага изключително пъстра картина - подборка от литературна критика, кинокритика, медийна теория и практика, естетически ракурси към най-различни проблеми; пионерски разработки върху масовата култура у нас и едно от първите български изследвания на научната фантастика като литература. И всичко това - в историческата и естетическа динамика на няколко десетилетия. На тези, които ще възразят срещу присъствието на няколко десетки вестникарски публикации с неизбежен публицистичен привкус, ще кажем, че тъкмо така се проверява критико-теоретическата проницателност ... |
|
Първият том предлага избрани критически илюзии на Огнян Сапарев от последните 40 години.Затова е толкова неравен и разнопосочен. Тук например съжителстват някои от първите литературни рецензии на 25-годишният студент с докторската дисертация на побеляващия професор за литературната комуникация. Все пак - както се оказва - асистентските години са по-подходящи за писане на литературна критика...Написаното е своеобразен професионален отчет за едно не прекалено активно, но (да се надяваме) физиономично присъствие в динамичния ни културен - критически и теоретически - процес. Естествено, със своите неизбежни увлечения, ... |
|
Двутомният труд „Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура ХІХ–ХХ век“ е интердисциплинарно изследване, което чете синхронно парадигми на литературознанието, историографията и социологията, както и наследствата на техните традиции в българската култура. Първият том, посветен на теориите, кризите и казусите в различни проблемни възли на отношенията им, задава и различни ъгли на наблюдение: от едрите мащаби на теоретизирането до близките планове на конкретната аналитична работа. Вторият том подхваща изводите на първия, за да се съсредоточи върху три ... |
|
"Претенцията на тази книга е да разкаже своята версия за раждането на българската модерност. Тъй като самата представа за раждане е метафорична, си позволих да оголя тази метафоричност в титулите на отделните глави: Раждането. Детството. Младостта. Съзряването. Смъртта. Те са метафори за постепенното проявление на модерното съзнание във възрожденската книжовност, за противоречивия път на новите идеи, за сблъсъка между словесната утопия и житейската реалност. Като имах за обект хронологически относително последователни книжовни прояви, анализите в отделните части се стремят да опишат дихотомията слово-живот, ... |
|
„ Катя Зографова е утвърден изследовател на българската литература от целия ХХ век с подчертан вкус към работата с архивите, биографичните повествования и неординерните наблюдения.“ проф. дфн Николай Аретов „Катя Зографова е сред онези литературни историци, за които лекотата на изложението е не само желана цел, но и постижим императив. Може би защото съчетава в книгите си нагласата на изследователя, който търси нови прочити на класиката с музейния работник, те винаги се отличават както с показването на нови обекти, така и със стил, който е дружелюбен към неспециалистите.“ д-р Йордан Ефтимов „Всичките нейни занимания ... |
|
"Книга на гениите" е за големите български графомани. За самородните капризи на Вселената. За класиците на пустословието. За Нягул Семков и неговите най-верни последователи, които са издържали проверката на времето."Книга на гениите" е пантеон на екстраординарните таланти. Представени са 25 имена, сред които Михаил Гребенаров, Звездомир Белчев, Димитър Сливков, Иван Бунарджиев, Славейко Трепетликов, Любомир Бобевски, Дончо Майсторски, Стоян Ц. Даскалов, Венко Марковски, Орлин Орлинов, Йоло Денев, Юлиан Вучков."Книга на гениите" е съкровищница на глупостта, събрала най-крещящите алабализми в ... |
|
"В Пътят на неофита Мими Михайлова интерпретира класически текстове на българската литература, променяйки фокуса чрез обвързването му с архетипите и индивидуацията, с филогенетичната и онтогенетичната ни памет. Авторката провокира читателя, четейки литературата, да "чете" всъщност себе си." Румен Леонидов Мими Михайлова живее и твори в Пловдив. Завършила е българска филология и психология. Автор е на монографията Кризата на прехода и на две книги със стихове - Жива вода и Целуната от изгрева. За изследването ѝ на повестта Гераците от Елин Пелин проф. Бистра Ганчева написа: " ... |
|
Задачата ми е да запозная българския читател със създаването и развитието на сюрреализма, с неговите теоретични постулати и изявата му както в областта на литературата, така и в тази на обществения живот. Ще засегна съвсем бегло само влиянието му върху другите изкуства, особено живописта, където то е особено осезаемо дори днес. "Аз вярвам - продължава Брьотон - в бъдещото сливане на тези две състояния, толкова противоположни привидно, както са сънят и реалността, в един вид абсолютната действителност - свръхдействителност.""Може би с тази дефиниция Брьотон е искал също така да обоснове наименованието на ... |
|
Всяко време създава своите митове. Нещо повече: всеки мит - древен или съвременен - се "рои", ражда свои подобия и оставя "поколения" в следващите епохи, като продължава живота си в човешкото съзнание. Книгата "Флейтата на съня" е резултат на десетилетно съсредоточено и продуктивно мислене върху европейската книжовност през вековете. Авторът осмисля някои от големите литературни митове - за "Доктор Фауст", за "Дон Жуан", за "Вилхелм Тел", за "Тил Ойленшпигел", - и проникновено навлиза в световете на немската, австрийската, швейцарската литература от ... |
|
Време е литературата да бъде четена не само като литература. Време е да престанем да дистанцираме литературата от себе си, като й се възхищаваме или като я смятаме за нещо незначително и да я накараме да говори сериозно върху проблеми, които ни засягат. Тази книга се стреми да прави точно това. Като разколебава границите между литературата и нелитературата, тя се опитва да ни вгледа в такива същностни въпроси като "Какво е човекът?", "Какво е животното?", "Имаме ли право все още да се наричаме хора?". Ако се почувствате неуютно в собствените си представи за себе си като същества, по-висши от ... |
|
В тази книга се прави опит да се погледне на гения откъм неговата способност да мисли и разсъждава, да изгражда и доказва тези по рационален път, защото е важно да се разбере доколко разумът движи героите и литературата на епохата и им налага определено поведение и път на развитие. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
В тази книга, за пръв път у нас, се разглежда темата за правния език и правната култура на един от най-блестящите поети на Древния свят. ... Хораций е поет с висока правна култура. Правни термини от различните области на правото и дори някои термини от по-специализирани правни фигури са включени в неговия поетичен език. С това той е придал на своя стил оригинална експресивност и жизненост, а понякога шеговита сериозност. Тези качества на неговия стил създавали най-приятна емоция и почитание към таланта му не само у редовите граждани и негови познати и непознати, но и у най-високопоставените му приятели като Меценат и ... |