"След Вавилон" на Джордж Стайнър недвусмислено сочи: Всяка реч е превод, всяко общуване е превод; за да достигне до друг човек, смисълът трябва да бъде преведен - да бъде пренесен от един език в друг, но и да бъде прехвърлен през времето и пространството, през културите и контекстите. Това е изходната позиция на Джордж Стайнър в "След Вавилон", една от най-значимите книги, посветени на превода. Какво прави възможен (или невъзможен) този пренос и къде са неговите предели? Разширил максимално обхвата на превода, авторът неизбежно достига до въпроса за границите на езика и неговото отношение към света. ... |
|
Второ преработено издание. ... "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев . Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, ... |
|
Всяко общество търси някаква благоприятна и разумна пропорция между смеха и сериозността. Около това търсене често са възниквали спорове, които са разделяли хората на две – едните, приемащи смеха като нещо добро, благородно и красиво и други, които виждат в смеха нещо грозно, подривно и заплашително. Българският смях е слабо проучен, при това малкото по-сериозни монографии на тази тема са предимно литературоведски, изкуствоведски и етнографски и едва в последните години се забелязва известно разширяване на интереса от страна на историци, културолози и лингвисти. Специално към хумористичните вестници и списания, върху ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... Цветан Стоянов (1930 - 1971) е един от най-големите български мислители от втората половина на ХХ в. Завършил е право, но още в ранна възраст публикува литературоведски и публицистични статии. Изследователските му интереси са насочени както към българската, така и към руската, английската и американската литература. Цветан Стоянов има огромни заслуги за популяризиране творчеството в блестящи преводи на Гьоте , Байрон , Емили Дикинсън , Шели Колридж, Б. Шоу, Стайнбек , Киплинг , Гамзатов, Суифт , Шекспир , ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българският ум" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Това не е книга за живота и творчеството на Иван Ханджийски. Творчеството на големия мислител е само отправна точка за разсъждения върху всичко онова, което можем да определим като български свят. Аз се опитвам да размишлявам чрез Иван Хаджийски за българския народ, за причините за неговата съдба и посоките на историческото му развитие. Самият Иван Хаджийски ни учеше, че народът е жив организъм, който се променя, придобива нови качества, като губи стари; придържа се към своите предишни традиции, но и създава нови. ... |
|
С това помагало започва излизането на Библиотека "Прагове". В нея ще бъдат предложени разработки на основните проблемно-тематични кръгове от българската литература. Предназначението на поредицата е да помогне при подготовката на гимназисти, зрелостници и кандидат-студенти. ... |
|
В очите на гърците направеното от архитекта, от скулптора, от живописеца съвсем не спада към същия вид творчество, както това на поета, на мислителя, на музиканта. Човекът на изкуството е най-напред работник и на него се гледа преди всичко като на занаятчия, ловък в различни ръчни дейности, чието дело по същество се счита за техника. Той не може да очаква уважението на онези, които си служат с думи и звуци. Именно те са интелектуалците на древността и на тях се приписва божественото вдъхновение. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент ... |
|
Тревожната хетероклитност на българския символизъм ... Книгата е посветена на най-динамичните художествени и метатекстови изяви на българския символизъм до началото на 20-те години на ХХ в. Нищенето на едно стихотворение, целящо навлизането в най-дълбинна за епохата символна система (сонета Пловдив на Димчо Дебелянов ), приближаването към мрежата от текстове, за да се постигне менталната цялост на една година (1907-а), съпоставянето на днес централен за училищния канон поет като Пейо Яворов с напълно маргинализиран като Иван Андрейчин, анализът на образа на цветята като определящ за света на символизма, но и включващ ... |
|
От зараждането ѝ до Танзимата ... Този първи том изследва развитието на турската литература от първите писмени паметници от VI до началото на XIX в. Йорданка Бибина е родена през 1954 г. в София. През 1977 г. се дипломира по специалността туркология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи няколко години на свободна журналистическа практика и като репортер в БТА. Преводач е от турски език. През 1984 г. издателството "Народна култура" публикува преведения от нея роман на Орхан Кемал "Лъжовен свят". От 1984 г. е редовен аспирант в Института по балканистика при БАН и защитава кандидатска ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... Специализираното издание „Световното наследство на България” е посветено на ценностите на територията на България, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО. Един интелектуален пъзел, в който са подредени 11 основания за гордост от това, че сме българи, че живеем в красива страна, че имаме богата история и развиваме уникални таланти, както и че можем да го покажем пред света. Въвеждаща статия представя същността на Конвенцията за опазване на Световното културно и ... |
|
Двуезично издание на български и руски език с твърда и кожена корица. ... Авторите на книгата, проф. Л. В. Горина от Московския университет „М. В. Ломоносов" и д-р Б. X. Даскалова от Софийския университет „ Св. Климент Охридски" решиха да разкажат за съдбата на уникалните паметници от Българското средновековие, истински съкровища не само на българската, но и на общоевропейската култура. Става дума за раждането на писмените творения, излезли изпод перото на блестящите представители на Преславската, Охридската и Търновската културна школа - Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, ... |
|
Поредица "Златен ключ на класическата българска художествена литература". ... Несъмнено периодът от 80-те години на XIX в. до 30-те години на XX в. е период с най-интензивна смислотворческа гъстота, когато се разширява жизненото пространство на българската литература и се формира нейният класически канон. Появяват се шедьоври, които са гръбнакът на литературната ни традиция; оформят се основните литературни направления - от традиционния реализъм - до символизма, модернизма и авангардизма. В края на XIX в. Вазовото творчество е фундамент на новата българска литература независимо от мощния епически дар на Захари ... |