Бойко Илиев е театрален и филмов режисьор. Поставял е театрални спектакли в повечето регионални театри, както и в Театър "София", Младежки театър "Николай Бинев", Театър "Възраждане", Театър "199", Музикален театър "Стефан Макеонски", Сатиричен театър "Алеко Константинов", Национална опера и балет, Народен театър "Иван Вазов". В този том са събрани драматизациите на известни български романи, както и адаптации, родени в процеса на нашето театрално развитие, които ни вълнуват и ни карат да се гордеем, че сме българи, с художественото си майсторство и ... |
|
Пиеси ... "Театърът е на първо място Слово. Още през петдесетте и шейсетте години се запознах с творчеството на създателите на модерния театър след войната: Бекет, Йонеску, Пинтър и др. Те създаваха, с малки изключения, не само нов, но и дълбок, многопластов театър, основан на словото... Една театрална пиеса се създава, за да бъде въплътена от режисьора на артистите на сцената пред публика. Само така тя се изявява в цялата си пълнота. Но това не значи непременно, че не може да се чете печатният й текст от един потенциален зрител като литературен текст. При условие, разбира се, тя да е създадена като Слово, а не ... |
|
Реших да събера пиесите си на едно място като съзнавам риска, че те са писани в един огромен интервал от повече от 40 години. През тези години много неща са се променяли не само в България, но и в светоусещането на световния човек - като информираност, морал, норми на поведение и т.н. Да не говорим за политическите катаклизми. Или за социалното битие. Публикувам ги така, както са се играли (или неиграли) навремето, без да правя опити да ги осъвременявам. Все пак драматургията е също един документ на епохата и ако един ден някой режисьор поиска да се обърне към някоя от пиесите ми, той може сам да реши кое да осъвремени и ... |
|
Панчо Панчев завършва театрознание, но скоро след това излиза от ролята на квалифициран зрител и се гмурва вътре в сценичното изкуство като автор на пиеси. За няколко десетилетия светлините на рампата са огрели около 50 негови драматургични творби, най-успешно от които се играят комедиите му и заглавията, адресирани до детската публика. Освен в драматичните театри сюжетите и диалозите му често са намирали място в радиото и телевизията, над куклените паравани, като либрета на музикално-сценични произведения... Зрителите с чувство за хумор помнят "Има ли смисъл да утрепваме мечка?", "Вълци нема", " ... |
|
Сценичната съдба на "Хамлет" е постъпателен и многопластов процес, в който се открояват основните периоди в развитието на българския театър. Анализът на многобройните постановки и отзвука, който те имат сред зрителя, допълва образа на българската култура и нейното съизмерване със света. Изследването тръгва от първия опит и разглежда всички сценични реализации на великата трагедия, като поставя акценти върху най-важните преводи (Гео Милев, Валери Петров), постановки (Вили Цанков и Леон Даниел, Иван Добчев, Александър Морфов, Лили Абаджиева), актьорски интерпретации (Сава Огнянов, Васил Кирков, Владимир ... |
|
Пиеси ... "Ключ за седмото небе" е драма за ежедневния сблъсък на младите с живота, за стремежа им да оцелеят въпреки трудностите. Двамата главни герои - Тя, рано останала сирак и поела отглеждането на по-малкия си брат, и Той, композитор, който след мъката по изгубената любов е посегнал към дрогата - остават заключени в един апартамент, за да изследват заедно съдбите си, в търсене на ключа за "седмото небе". Епизодичните роли са шест и могат да бъдат изиграни от един мъж и една жена. В пиесата има пет песни, което позволява да бъде решена като мюзикъл. ... |
|
Петте тома на големия наш режисьор, писател, интелектуалец Вили Цанков са подбрали едно невероятно богатство от проза (разкази, новели, повести, романи), пиеси, режисьорски концепции за театрални постановки. В страниците оживяват известни фигури от културния и обществения живот, случки и събития, емблематични за едно отминало време, погледнати проницателно от всевиждащото око на Вили Цанков и разказани увлекателно. ... |
|
"Тази книжка се написа благодарение на Пепка и Цочо Бояджиеви, които ме запознаха с Георги Каприев, с когото направихме едно странно интервю за "Щастливи дни" още през 1992 г. Тази книжка я има, защото се съгласи да ни сътрудничи Ева Романова. Тази книжка излезе поради настойчивостта на Калина Стефанова и Надя Алексиева. Тази книжка видя второто си издание, благодарение на г-н Панайот Панайотов, управител на издателство "Relaxa", който смело пое сериозния риск. Тази книжка доживя третото си издание благодарение на г-н Здравко Григоров. След като преживяхме четвъртото издание в "Изток-Запад& ... |
|
В книгата ще прочетете за един не достатъчно познат у нас метод, чрез който ще се даде възможност на всеки да намери сцена на която да разкаже това, което го вълнува тук и сега, независимо дали е пенсионер, ученик, безработен или служител в престижна компания. Ще прочетете за приликите и разликите между театъра по твой сценарий, форум театъра и психодрамата с цел да знаете в какво участвате, когато сте готови да заявите своята лична и гражданска позиция или просто да гледате. Ще разберете как и къде се практикува, кои са участниците в него и за популярността му в над 80 страни. ... |
|
Вили Цанков - театрален, филмов, оперен и телевизионен режисьор. Осъществил повече от 130 постановки и филми. Носител на български и чужди награди. Поставял на чужди сцени. Написал пиесите "Сребърната паяжина", "Ако имаш хиляда хитона", "Плач Еремиев", "Буна" - филмов сценарий. Еднооките" - роман, "Сбърканият" - роман, "Седемте небеса" - роман, "Вилиси" - повест, "Горящият ангел" - роман, "Вавилонски кули" - роман, "Цинобър" - сборник разкази, "Театърът на Уилям Шекспир в живописта XVI, XVII, XVIII, XIX век", ... |
|
След "Нова българска критика" и "Култури" нова поредица на издателство "Просвета" е на път да завоюва интереса на българските читатели и... зрители. Защото видяното на театралната сцена, колкото и да е вълнуващо, избледнява в паметта ни, а написаното (както са казали още древните) остава. "Модерна сцена" е призвана да представи най-добрите пиеси от съвременни български автори – както популярните вече сред театралната публика, така и бъдещите открития на Мелпомена. Пиесите на Анна Петрова, които откриват поредицата, са с различна тематика и проблеми, с действие, което се развива в ... |
|
Фридрих Дюренмат изследва сложните и многопластови театрални пътища и дръзновения чрез подробен анализ на пиесата "Съучастникът", отпечатана в началото на този интересен сборник. "Литературата и театърът са два различни свята: освен комедиите, които написах само за театъра, "Play Strindberg" и "Портрет на една планета", които представляваха пиеси за упражнение на артистите и които написах като режисьор, в следващото по-долу аз представям - без да засягам първите си пиеси - поетичната редакция, едно обобщение на всичките версии." ... |